През годините бях доста жесток към Европейския съюз. И като редактор, и като писател публикувах статии, критикуващи централната ѝ банка и бюрократично централно правителство. Особено неприятна е склонността на управляващата класа на ЕС към цинична политика на заплашване на избирателите и националните правителства, които не отговарят на желанията на Брюксел, пише Райън Макмейкън.

Спомнете си например как ЕС заплаши Обединеното кралство с ответни мита и правни действия, за да разубеди британците да гласуват за Брекзит. Мнозина в ЕС продължават да настояват за дребни антибритански политики и до днес.

Освен това правителството на Брюксел предприе стъпки, за да стандартизира законодателството в различните държави членки на ЕС, които не отговарят на указите на ЕС относно имиграцията или вътрешната политика. През последната година Брюксел стартира съдебни производства срещу Полша заради предприетите от избраното полско правителство стъпки за реформиране на съдебната система. ЕС заведе дела срещу Полша, Унгария и Чехия във връзка с имиграционната политика.

Още по-лошо е, че мнозина в блока продължават да настояват за така наречените Съединени европейски щати, които вероятно ще насочат блока към далеч по-голямо политическо единство и контрол от страна на режима в Брюксел.

Просто казано, ЕС е сила за политическа централизация, която заплашва да премахне допълнително онова, което е останало от автономията в Европа.

САЩ обаче е по-зле

Въпреки всички усилия на ЕС да се движи в грешната посока - т.е. посоката на политическата централизация, - блокът остава забележително децентрализиран в сравнение със САЩ. Що се отнася до граничния контрол, програмите за социално подпомагане и контрола върху политическите институции на всяка държава членка, ЕС очевидно е далеч по-децентрализиран от САЩ. Най-хубавото е, че все още е възможно страните членки на ЕС да напуснат съюза, както показа Брекзит.

За тези от нас, които подкрепят по-голямата политическа децентрализация в САЩ, стъпка към сегашното положение на ЕС би била движение в правилната посока за страната - поне по отношение на политическата му структура.

Европейската социална държава е по-децентрализирана

Една от ключовите области, в които Европа е по-децентрализирана от САЩ, е социална държава. Европейските държави членки имат късмет, тъй като техните програми за социално подпомагане остават децентрализирани и блокът няма никаква програма за социални помощи, сравнима с американската програма за социално осигуряване. Това не означава, че ЕС няма програми за социални разходи, управлявани от Брюксел.

В САЩ заради Социалното осигуряване и Medicare отделните работници се облагат директно от централното правителство и след това средствата им се прехвърлят от централното правителство към пенсионерите. Други подобни програми включват ваучерите за храна и Medicaid.

Въпреки че всички щати на САЩ имат свои собствени програми за социално подпомагане, те са много малки в сравнение с федералния апарат за социално подпомагане. Естествено, това дава на федералното правителство много по-голям контрол върху живота и личните бюджети на американците, отколкото то щеше да има, ако системата за социално подпомагане се финансираше и администрираше на щатско или общинско ниво.

За разлика от това в Европа социалната държава се администрира и финансира в по-голямата си част на нивото на страната членка. Британската национална здравна служба - дори когато Великобритания беше част от ЕС - винаги е била британска програма. Същото важи и за пенсионните програми на Обединеното кралство.

Другите държави членки функционират по подобен начин. Франция например има огромна социална държава, но тези, които получават трансферни плащания чрез френската система, в крайна сметка не зависят от правителството на Брюксел за тези плащания.

Политическите последици от това са огромни. Националният характер на американската социална държава действа като огромна пречка пред усилията на който и да е щат да се откъсне от съюза. Всеки щат, който се стреми да напусне САЩ, вероятно би се сблъскал с противопоставяне от избиратели, които се страхуват от загубата на обезщетения - особено от социалното осигуряване - предоставено от централното правителство.

Ако европейската социална държава беше унифицирана до степента на САЩ, е изключително малко вероятно Брекзит някога да се беше случил. Британските пенсионери и получатели на плащания за "социално подпомагане на ЕС" биха се страхували да не загубят своите облаги - точно както много противници на независимия референдум в Шотландия се страхуваха от загубата на трансферни плащания от Лондон. Неслучайно възрастните жители на Шотландия гласуваха еднозначно против независимостта на Шотландия.

Законодателните органи на държавите членки все още доминират в законодателството в блока

Правителственото регулиране в Европа все повече е въпрос на политиците в Брюксел. И все пак в по-голямата си част администрацията на правителството продължава да бъде доминирана от правителствата на държавите членки.

Въпреки че търканията между Брюксел и националните законодателни органи продължава, факт е, че държавите членки по принцип запазват едностранния контрол върху националните бюджети, въпросите на реда и социалните политики като абортите. Например няма европейски еквивалент на ФБР.

Освен това, тъй като конфликтите в блока между изтока и запада заради мигрантите продължават, виждаме, че страните членки са едновременно по-склонни и по-способни да отблъснат едиктите на централното правителство, отколкото могат щатите в САЩ.

Държавите-членки дори имат едностранен контрол върху собствените си национални граници. Докато повечето членове на ЕС са обект, де юре, на Шенгенското споразумение, държавите членки все още поддържат фактическия едностранен контрол. Това беше ясно очевидно през първите месеци на коронавируса, когато много държави членки в ЕС спряха пътуванията през своите граници.

Изходът все още е възможен

Нищо по-добре не илюстрира по-голямото ниво на децентрализация на ЕС от факта, че държавите членки все още могат спокойно и законно да напуснат блока.

Това стана ясно, когато Обединеното кралство най-накрая напусна ЕС след няколко години преговори след националния референдум за Брекзит през 2016 г. Въпреки че правителството на Брюксел се опита да направи възможно най-трудно оттеглянето на Великобритания, все пак страната го направи законно.

Какво наистина искат бюрократите в Брюксел

Нищо от това не означава, че бюрократите, които управляват ЕС в Брюксел, не биха искали да имат всички правомощия, на които се ползват колегите им в САЩ в момента. От години ЕС върви към разширяване на военните си способности, като същевременно призовава за по-голям фискален контрол за разширяване на паричната политика на Европейската централна банка. Сега някои използват коронакризата като оправдание за създаването на "по-силен ЕС".

Но колкото и да са силни призивите на еврофилите за политическо единство, старите навици умират трудно. Много европейци все още не са склонни да превърнат националните си законодателства в просто допълнение на централно правителство, което ще управлява от Брюксел.

Американците, от друга страна, в миналото не са имали такива притеснения относно овластяването на централна държава до ниво, което би зарадвало всеки еврофилски бюрократ. Твърде късно е за американските държави членки да отстояват независимост от централното правителство, без да се сблъскат с лавина от правна, политическа и дори военна опозиция. Европейците биха били разумни да не се поставят в подобно положение.