Кризата на имотния сектор във Великобритания най-накрая се получи, след като няколко години подред хората се чудеха докъде мога да стигнат цените на жилищата. Въпреки, че никой не желае да гледа как задлъжнелите му познати страдат, много британци ще са доволни от новите по-ниски цени на къщите и апартаменти. Излиза че сривът в пазара на имоти е добра новина за онези, които до момента не са могли да си позволят собствен покрив над главата.

Дали обаче това наистина е така или просто говорим за една голяма заблуда? На теория има четири основни начина за спад на цените на имотите. При два от тях имаме по-висока достъпност до пазара на имоти от страна на обикновените потребители, но при другите два такова нещо няма. Днешният срив на цените няма да доведе до по-достъпни имоти, коментира Тим Люниг от Financial Times.

Двата основни начина при които жилищата могат да станат по достъпни са следните. Първият е свързан с предпочитанията на хората. Ако изведнъж се смени нагласата им да потребяват имоти и те започнат да търсят по-малки апартаменти в сравнение с досегашните големи къщи или намалят покупките на второ (ваканционно) жилище. Така търсенето пада, а с него и цената на имотите. Вторият начин за по-достъпен дом е свързан с предлагането. Ако започнат да се строят повече домове, цената също неминуемо ще падне, а с нея и възможността на хората да потребяват повече.

В същото време обаче, имаме и два основни пътя, по които няма да достигнем до така заветния апартамент, дори и цената му да падне. В първият случай говорим за всеобхватна икономическа рецесия и спад на доходите на населението. Тогава цените ще паднат, но с тях ще падне и покупателната възможност на хората. Вторият случай е този, който наблюдаваме във Великобритания в момента. Цените на имотите падат, в следствие на кредитната криза. Банките все по-трудно отпускат големи ипотечни кредити, което води до спад в цената на имотите. На пръв поглед достъпността на жилищата е станала по-голяма, тъй като имаме спад в търсенето докато доходите на хората не са отбелязали отрицателно изменение.

За съжаление обаче, това е наполовина вярно. Проблемът, е че кредитната криза не засяга всички представители на обществото еднакво. Тя удари най-силно потребителските възможности на онази прослойка, за която достъпността имаше най-голямо значение при покупка на имот.  

Нека да приложим един пример, за да разберем най-точно същината на проблема. Имаме две семейства, които се интересуват от един и същи тристаен апартамент в хубав район на града. Първото семейство е младо и всеки от двамата изкарва по $40 000 годишно. В момента те се помещават в мансарда под наем, но искат да се разширят, защото първото им дете е вече на път. Да приемем за улеснение, че семейството има достатъчно пари да покрие разходите по отпускането на кредит, но не и за самоучастие, така че ще му трябва заем от банка покриващ на 100% цената на апартамента.

Второто семейство е по-възрастно и желае да купи същия този апартамент с инвестиционна цел или като втори дом за децата си. Двамата родители вече притежават един имот, в който живеят и имат достатъчно високи доходи и спестявания, за да купят новия апартамент с по-малък процент на финансиране от банката.

През последните години, кредитите бяха достъпни за всички и първата двойка можеше да изтегли 100% заем при годишна лихва от 6%, с който да финансира покупката си. Това им позволяваше да си купят новото жилище, да си родят дете и да заживеят спокойни и щастливи. През настоящата година обаче, финансирането стана много по-трудно. Хората, които не могат да покрият поне 10% от стойността на имота, пак могат да вземат кредит, но вече с лихва от 7.5%. На всичкото отгоре, банките са станали особено предпазливи и отпусккат по-малки суми, които обаче не стигат за покупка на нов апартамент.  

По-възрастното семейство няма подобен проблем. То има перфектна кредитна история и може да си позволи да направи голямо самоучастие в апартамента, който иска да закупи. Така дори да не може да покрие стойността на целия имот от спестявания, банката пак ще им отпусне без проблем кредит с 6% годишна лихва. За тях просто кредитна криза няма, докато младото семейство ще продължи да си живее в наетата мансарда въпреки по-ниските цени на жилищата.

Някой хора сега ще кажат, че това е по-скоро изключение от правилото, тъй като повечето млади семейства обикновено имат роднини, които могат да им заемат пари за първата вноска. Въпреки това, кредитната криза направи заемите по-неизгодни, а съотношението между годишен доход и отпускана сума на кредита падна от 4 на 3.25. Все пак, не са много младежите, чийто родители могат веднага да извадят пари достатъчни да покрият 20% от новото им жилище, така че те сами трябва да се борят с кризата. Цените на имотите падат, което на пръв поглед трябва да означава по-висока достъпност, но на практика това е така само за по-заможните или по-възрастни семейства.

Въпросът е дали наистина ситуацията в сектора на имоти се подобрява, когато по-заможните хора, които така или иначе могат да си позволят апартамент, успяват да го направят по-лесно? Ако наистина искаме имотите да станат по-евтини и за по-младите и нископлатени, просто трябва да строим още апартаменти, докато законите на търсенето и предлагането се уравновесят в правилната точка.