Когато се строят инфраструктурни обекти, обществени и всякакви други сгради, задължително се мисли и пресмята техният срок на експлоатация. Съвременните постройки и съоръжения по правило имат ограничен, макар и с десетилетия, срок на безопасно ползване.

Само възхищение могат да будят такива строителни постижения - сгради, които изградени в древността и до ден днешен са запазили конструктивните си качества и изпълняват функциите си.

Ще ви разкажем за някои от най-старите постройки, които се използват вече повече от 1 500 години.

Снимка 412481

Източник: Wikipedia

Ротондата "Свети Георги Победоносец", София

Църквата "Свети Георги" е православен храм, построен в късната античност в архитектурната форма на ротонда, в София. Намира се във вътрешния двор между сградите на хотел Балкан и Президентството на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана за най-старата запазена сграда в града, тя е построена в началото на IV век, не по-късно от времето, когато София е била резиденция на императорите Галерий и Константин Велики.

Ротондата е в сърцето на древния Константинов квартал, където се е намирал дворецът на римския император Константин Велики и жилищата на знатните му поданици.

Днес в храма се извършва ежедневно православно богослужение на древния литургически език на православните славяни - старобългарски, като песнопенията се изпълняват в характерното за древната православна църква - източно църковно пеене, известно като българско и византийско.

Тя е използвана основно за покръствания, но през годините служи и като обществена сграда. Превърната е и в джамия през 16 век.

Заради наличието на останки от древна система за отопление част от археолозите смятат, че е възможно да е била и баня.

Сградата е запазила почти изцяло облика си от създаването й до днес, заради което се счита за най-старата запазена сграда в столицата. Претърпяла и сериозни реставрации, първата от които 80-те години на миналия век.

Куполът й е разрушаван два пъти - при нашествие на хуните и по време на българската обсада, ръководена от хан Крум.

В Ротондата са съхранявани мощи на Свети Иван Рилски, а легендата разказва, че в църквата е търсил изцеление византийския император Мануил Комнин. В сградата са положени и останките на сръбския крал светец Стефан Урош II Милутин, преди да бъдат преместени в църквата Свети Крал, на чието място днес е Света Неделя.

Снимка 489441

Източник: ЕПА

Храм "Света София", Истанбул

Катедралният храм "Света София" в Истанбул е първият типичен пример за византийска архитектура и се счита от много хора за архитектурно чудо, величествена сграда, която функционира вече 1 500 години без прекъсване.

Била е дълго време християнската катедрала на Константинопол, по-късно сред главните джамии на Истанбул, а днес е музей.

Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици. Съвременната сграда е построена през 532 - 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, "Света София" е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.

Въпреки че обикновено е наричана просто "Света София", църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.

Снимка 492101

Източник: Wikipedia

Пантеонът в Рим

Пантеонът (Pantheon) е бивш древноримски храм в Рим, посветен на всички богове, а понастоящем католически храм, посветен на Богородица и вси светии (Basilica collegiata di Santa Maria ad Martyres). Пантеонът се намира в историческия център на Рим, на площада Пиаца дела Ротонда (Piazza della Rotonda). Пантеонът е сред най-големите инженерни достижения на античността, достигнали до наши дни.

Пантеонът е построен през 118 - 126 г. сл. Хр. по време на управлението на император Адриан. Куполът на Пантеона в продължение на векове е най-големият в света, а и до днес остава най-големият купол в света от неармиран бетон.

От епохата на Ренесанса насетне в Пантеона започват да погребват видни личности. Днес Римският пантеон, освен като муцзей, все още се използва като църква, като в него редовно се провеждат религиозни меси при специални празници.