Миналата седмица Virgin Galactic изстреля екипажа на Ричард Брансън до Космоса, или на близо 86 км. над Земята. И Брансън, и Безос, който също ще лети до Космоса, се надяват компаниите им за космически туризъм скоро да работят с клиенти. Някои вече купуват билети.

Японският милиардер Юсаку Миадзава например е платил на SpaceX за евентуално бъдещо частно пътуване около Луната и обратно още през 2018 година, а миналия месец анонимен купувач плати $ 28 милиона, за да лети на New Shepard с Безос - макар и по-късно да се отказа.

Тази нова космическа туристическа индустрия обаче, може да доведе до огромни екологични проблеми, казва доцент по физически науки Елоиз Маре, от Университетския колеж в Лондон. Тя изучава и въздействието на горивата върху атмосферата.

Когато ракетите се изстрелват в Космоса, се изразходва огромно количество гориво, за да излязат от земната атмосфеа. За ракетата Falcon 9 на SpaceX напимер това е керосин, а за тези на Nasa - течен водород. Тези горива отделят различни вещества в атмосферата, включително въглероден диоксид, хлор и други химикали.

Въглеродните емисии от ракетите са малки в сравнение със замърсяването от авиационната индустрия, но те се увеличават с близо 5,6% годишно.

"За един самолетен полет на дълго разстояние се отделя от един до три тона въглероден диоксид. За едно изстрелване на ракета става въпрос за отделяне на 200-300 тона въглероден диоксид", казва Маре. По думите й космическата индустрия скоро може да се конкурира с авиационната по отношение на замърсяването.

Броят на изстреляните ракети сега е много малък: през цялата 2020 г. има 114 опита за орбитални изстрелвания в света, според Nasa. За сравнение има над 100 000 полета на авиоиндустрията средно всеки ден.

Емисиите от ракетите обаче се излъчват в горните слоеве на атмосферата, което означава, че те остават там дълго време: две до три години.

Според доклад от 2019 г., изготвен от Центъра за космическа политика и стратегия, сравнява проблема с космическите емисии с този на космическите отпадъци. Според авторите се създава екзистенциален риск за индустрията.

"Не знаем колко голяма може да стане индустрията за космически туризъм", казва Маре.

Според доклад глобалният пазар на суборбитален транспорт и космически туризъм може да достигне 2,58 млрд. долара през 2031 г., като нараства със 17,15% всяка година през следващото десетилетие.

"Основният движещ фактор ще бъдат изпитите за осигуряване на космически транспорт, нововъзникващи компании в суборбиталния транспорт и др.", се казва в доклада.

Ако преди време повечето космически превози са с цел доставка на товари до Международната космическа станция и услуги за изстрелване на сателити, то сега фокусът е изместен към космическия транспорт, планетарни проучвания, мисии с екипаж, суборбитален транспорт и космически туризъм.

Множество хора изтъкват, че парите, които милиардерите влагат в космическите технологии, могат да бъдат инвестирани за подобряване на живота на Земята, където вече се усеща климатичната криза.