"Изненада - дизелът с 15 стотинки по-евтин от бензина" е заглавиe от в. "Труд"
Дизелът в София поевтиня от 2,22 лв. на 2,13 лева за литър в някои вериги бензиностанции през почивните дни. Така за пръв път се стигна до изненадваща ситуация цената му да е с цели 15 ст./л по-ниска от тази на масовия бензин А 95.
Обичайната практика в последните години е бензин А 95 винаги да се предлага с 4-5 ст./л по-евтино от нафтата. Изключения имаше само два-три пъти за кратки периоди от по няколко седмици в последните две години, когато дизелът се търгуваше с жълти стотинки по-евтино от бензина. Обяснението на търговците тогава бе, че на международните пазари цената на нафтата е паднала под тази на бензина.
Вчера търговци, до които „Труд" се допита, така и не дадоха категорично обяснение на какво се дължи шоковото пропадане на дизела и дали става дума за трайна тенденция или за кратки промоционални акции в „Шел", ОМВ и „Еко". Поддържаме редовни цени, които отразяват тенденциите на пазара, фактор е и високата конкуренция в някои региони на страната, твърдяха търговците. Въпреки това, след като в петък и събота държа цена от 2,13 лв./л, в неделя „Шел" отново вдигна дизела на 2,22 лв.
Прочети още от в. "Труд"

"Лъжат ни с бонуси към ниски заплати" четем на първа страница във в. "Монитор"
Все повече работодатели мамят бъдещите си служители с обещания за бонуси към заплащането, които да увеличат възнаграждението им. При сключването на договор началниците обещават допълнителни стимули, които служителят ще започне да получава след няколко месеца работа. „След този период служителите не получават въпросните бонуси, но не могат да претендират пред съда за това, защото
тази клауза не фигурира в трудовия договор обясни пред „Монитор" адвокатът по трудово право Ива Тодорова. Често работодатели залъгват кандидати с обещания за заплата, която впоследствие се оказва в пъти по-ниска. В подобна ситуация е изпаднал това лято и 30-годишният Иван, който кандидатствал за салонен управител в хотел на морето. „Предложиха ми 800 лв. заплата плюс допълнителни средства за гориво. На 4-тия работен ден ми дадоха да подпиша трудов договор за 340 лв.", разказва излъганият Иван. Според адвокатите по трудово право съдът е на страната на работниците, но не и при такива случаи, защото измамените не могат да докажат предварителните си договорки.
„Имам случаи, при които съдът не прие да изслуша колеги свидетели,
че уговорката на работодателя и служителя е била за заплата от 700 лв., а не за 340 лв., каквато той е получавал", разказва още адвокат Тодорова.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Криенето на осигуровки ще се наказва със затвор и конфискация" е водещo заглавиe на в. "Сега"
От 1 януари работодатели, които умишлено укриват здравни и социални осигуровки на служителите си, ще се наказват със затвор и глоба. Работниците няма да носят никаква отговорност - дори и "за подбудителство и помагачество". Промените в Наказателния кодекс бяха приети окончателно с бюджета на Държавното обществено осигуряване. Текстовете бяха предложени от депутатите от ГЕРБ между първо и второ четене на законопроекта, след като премиерът Бойко Борисов и синдикатите сключиха сделка зад гърба на работодателите за скандалните промени в пенсионния модел, замразяването на възрастта за пенсия за втора поредна година и увеличаването на стажа с 4 месеца.
Така от Нова година работодател, който укрие здравни и социални осигуровки в големи размери - тоест над 3 хил. лв., ще се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 2 хил. лв. Ако недекларираните вноски са над 12 хил. лв., наказанието ще е затвор от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на фирмата.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Виртуални сметки или втори фонд в НОИ за прехвърлените лични пенсии", пише в. „24 часа"
Експерти на правителството вече работят по два технически варианта, които да направят възможно връщането на личните пенсионни партиди от НОИ в универсалните пенсионни фондове, научи в. "24 часа". Все още обаче много от подробностите по тези варианти не били обмислени.
Търсенето на технически решения се наложи, след като премиерът Бойко Борисов поиска усъвършенстване на приетите от Народното събрание поправки в Кодекса за социално осигуряване. В момента те предвиждат единствено правото на човек, роден след 31 декември 1959 г., да прехвърли партидата си от частен фонд към НОИ, но не и обратното прехвърляне. Според Борисов до края на март 2015 г. трябва да бъде измислен и приет вариант и за минаване от НОИ отново към осигуряване за втора пенсия в универсален фонд.
"Няма проблем, при преминаване обратно в частен фонд ще бъде връщана сумата, която е постъпила при прехвърлянето към НОИ", обясни финансовият министър Владислав Горанов още в петък, веднага след заръката на премиера Борисов. При този вариант обаче не става ясно, какво се случва с 5-те процента осигуровки за допълнителна пенсия, които НОИ ще прибира, докато човек е в държавния институт, обясниха правителствени експерти.
Прочети още от в. „24 часа"

"Правителството обеща поправки на прокараните пенсионни поправки", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
ГЕРБ светкавично прокара спорните промени в пенсионния модел, обявени без дебат и разчети на въздействието само преди седмица. Това стана с подкрепата на ДПС и няколко депутати от партията на Христо Ковачки и напук на трите си партньора в управлението - Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, които в петък вечер гласуваха против текстовете. След приемането започна и говоренето от страна на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, че предложенията могат да бъдат редактирани до края на март. При тези обещания и уверенията, че няма да има принуда някой да се пренасочва от частните пенсионни фондове към НОИ, президентът Росен Плевнелиев, който в петък сутринта се обяви против бързането с промените, обяви, че няма да наложи вето.

Заявките за бъдещи промени обаче са под условие - че ГЕРБ се убеди в нуждата от редакция (което естествено може и да не стане). Фактът към днешна дата е, че заедно с ДПС окончателно са гласувани текстове, които отварят широко вратата за преливане на средства към ямата НОИ, и че има предвиден бъдещ норматив на правителството, който може да предвиди и още тежести.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"8% данък депозит за всички", пише в. "Стандарт"
От 1 януари 2015 г. парите по всички банкови сметки ще бъдат облагани с 8% данък. Това е окончателното решение на депутатите. Промяната бе приета миналата седмица с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ. Поправките в Закона за данъка върху добавената стойност, гласуван вече на второ четене, влизат в сила от началото на следващата година. Но на практика се поправя Законът за данъците на физическите лица. До последно се твърдеше, че данъкът ще се вдигне от 8 на 10 % и от него ще бъдат изключени само детските влогове. Това беше предложение на ГЕРБ, с което щеше да се премахне намаляването на налога от 10 на 8% с тенденция да стане 6 на сто през 2015 г., направено от предишния парламент по предложение на кабинета "Орешарски". Проектът обаче беше отхвърлен със 77 гласа "за", 95 "против" и 4 "въздържали се" и принуди мнозинството да търси друг вариант. Така ставката бе намалена с 2%, но за сметка на това бе разширена базата, т. е. данъкът се разпростря върху много повече сметки. Досега той обхващаше само срочните депозити. Но банките веднага реагираха и предложиха на пазара продукти под наименования като спестовни и разплащателни сметки, но с доста по-високи лихви. Така на практика спестяванията от срочните сметки се отляха в разплащателни, а доходността се запази.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Трудната модернизация на "Топлофикация - София"", пише в. "Капитал Daily"
Едва ли за някого е тайна, че "Топлофикация - София" получава преференциална цена за произведената електроенергия (към момента тя е 470 лв. за мегаватчас ), въпреки че не покрива изискванията за високоефективно производство (това означава да спестява повече от 10% годишно от необходимото количество природен газ). Реално това е възможно благодарение на промени в Закона за енергетиката, според които преференциална тарифа може да се плаща и на дружества, чиито мощности не отговарят на изискванията за високоефективност, но имат одобрена инвестиционна програма, която предвижда постигането на тези критерии.

"Топлофикация - София" има множество планове за модернизация на мощностите си, които обаче все още предстои да се случат. Най-напреднала е подмяната на единия турбогенератор на ТЕЦ "София". Този проект е започнал още през 2010 г., като в края на 2011 г. е възложен на "Енергоремонт - холдинг", който печели обявената обществена поръчка. Стойността на проекта е 27.240 млн. лв. и според бизнес плана на "Топлофикация - София" трябва да бъде изпълнен в срок от три години.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„На гол бюджет чифте реформи", пише в. "Сега"
България е прекрасно място за живот, с перфектни институции, просперираща икономика и социален разцвет. Това би си помислил всеки, който разгледа Закона за държавния бюджет през последните няколко години. Ако човек не знае нищо за страната ни и се информира единствено от консолидираната фискална програма, би останал с впечатлението, че в България няма нито един сектор, нуждаещ се от реформи. Завидна е лекотата, с която ред правителства пренебрегват най-силния инструмент за провеждане на икономическа и социална политика и го принизяват до нивото на счетоводен баланс на будка за вестници, чиято единствена цел е да излезе на нула в края на годината.

По презумпция държавният бюджет би трябвало да е огледало на политиките, които едно правителство залага в програмата си. Разпределението на публичните средства трябва да отразява управленските намерения, политическите ангажименти и целите на страната. Ако разгледаме обаче програмната декларация на правителството и бюджет 2015, едва ли ще намерим особена връзка между двата документа.
Прочети още от в. "Сега"

"Орешарски: Фискалната позиция бе влошена с 8 млрд. от 2009 г." пише в. „Труд"
"В последните дни отново се говори за силно влошената фискална позиция на страната - една действително притеснителна тема. За съжаление, пак доминират неаргументирани, литературни по характер, твърдения. Това е добър повод за няколко цифрови позовавания", пише на страницата си в социалната мрежа бившият министър-председател Пламен Орешарски.
Той припомня, че за целия период след голямата монетарна и финансова криза от 1997 година до 2008 година няколкото български правителства се въздържаха от големи бюджетни дефицити, натрупваха фискални резерви и намаляваха публичния дълг.
"Най-отчетливо това пролича за периода, в който имах отговорности да ръководя фискалните политики на страната - 2005-2008 година, когато бюджетът последователно приключваше с излишъци от 3 и над 3% от БВП - рекордни постижения в рамките на целия ЕС. В края на този период - средата на 2009 година фискалните резерви достигнаха 8 млрд. лева, а публичният дълг слезе на около 12% от БВП - уникален резултат (втори в ЕС) на фона на неговия размер от над 120% от втората половина на 90-те години", подчертава Орешарски.
Той отбелязва, че след това се забелязва обръщане на тенденцията - възприеха се политики на бюджетни дефицити, намаляване на фискалните резерви и увеличаване на правителствения дълг.
"За периода от средата на 2009 година до първото тримесечие на 2013 година фискалната позиция бе влошена с над 8 млрд. лв. - намалени фискални резерви от 8 на под 4 млрд. лева и увеличен дълг от 10 на над 14 млрд. лева. Сред причините имаше и обективни - лоша икономическа среда вън и вътре в страната, но те не могат да обяснят напълно влошаващата се фискална позиция", пише Орешарски.
Прочети още от в. „Труд"

"БГ пилето със 17 на сто по-евтино от европейското", четем във в. "Монитор"
Цената на пилешко месо у нас е със 17 на сто по-ниска в сравнение със средната цена на бройлерите в Европейската общност. Голямата разлика се получава заради сериозния спад на българския пазар и слабото понижение в общността.
Средната цена на замразените бройлери у нас през ноември е намаляла с 6,3% спрямо месец по-рано и вече е 150,60 евро за 100 кг, което е 2,95 лв./кг, това става ясно от данните на дирекция „Животновъдство" в Министерството на земеделието и храните. Намаление се отчита и при реализацията на бройлерите в страните от Европейския съюз, там има само 0,6% спад, като средната цена за общността е 183,51 евро/100 кг, или 3,59 лева за кг.
България е една от държавите в ЕС с ниски нива на цените на бройлери, но в Полша и Литва ядат още по-евтини пилета, като там плащат съответно по 121,89 евро/100 кг и 144,75 евро/100 кг, сочат данните на европейската агростатистика.
Най-високи цени на пилешкото месо има във Финландия, където килограмът е 2,66 евро за кило, в Германия също е в челото на класацията с цена от 2,60 евро за килограм. Тези цени са с 45% и 42% по-високи от средноевропейската. Печеното пиле излиза по-скъпо в Кипър, Дания, Швеция и Малта, където цените са над 220 евро за 100 кг.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„720 000 българи на път за празниците", пише в. „24 часа"
720 000 българи ще напуснат домовете си, за да празнуват Коледа и Нова година навън. 560 000 от тях ще пътуват в страната, а 160 000 тръгват за чужбина, прогнозира Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.
Силният трафик и задръстванията ще са факт от ранния следобед на 23 декември и на 24 декември сутринта, а след това на 30 декември от обяд и на 5 януари до вечерта.
Според Драганов не са много хората, които са слели в почивни дни Коледа и Нова година - причината е, че единият празник е семеен, а другият, както той го нарича, "корпоративен". Образно казано, на Коледа българинът е при мама, а на Нова година с колеги и приятели, казва експертът.
За Гърция по празниците ще тръгнат около 75 000 души. Те ще са предимно за Нова година. Около 30 000 българи са избрали да празнуват в страните от ЕС - те потеглят с автобуси, коли и самолети най-вече за Германия, Италия и Испания. 5000 наши сънародници са успели да си осигурят почивка на екзотични дестинации, казва Драганов. За купон в Сърбия вече са платили около 6000 българи, 2500 за Македония.
Прочети още от статията на в. „24 часа"