Увеличението на населението и нарастващото търсене прави света по-жаден, според Дейвид Молдин.

Днес, една трета от населението на света е осъдено с недостиг на вода и има множество признаци, че този процент може бързо да нарасне.

До два пъти повече вода, ще бъде необходима, за да се премахнат гладът и недостигът на храна за около 2.5 милиарда души, които скоро ще се присъединят към запада по стандарт на живот.

Потреблението на вода ще нарасне особено силно, когато урбанизираното население започне да изисква диета с повече месо, риба и мляко.

Градовете и промишлеността също ще търсят повече вода. По ирония на съдбата, дори и усилията за опазването на околната среда, като например производството на биогорива, ще доведат до засилване на тенденция към намаляване на водните запаси.

Като се има в предвид сегашният темп на развитие, ние скоро няма да бъдем в състояние да осигурим вода за производителите на храна и за поддържане на здравословна околна среда.

Единственото решение е да се научим как да живеем с по-малко вода, като много по-добре използваме на това, което имаме.

Например, много фермери в Непал и Индия сега редовно използват икономично капково напояване, за да отглеждат зеленчуци.

В Африка на юг от Сахара, където просто има малко вода трябва да се отглеждат комбинирани с подобрени сортове култури.

Земеделските производители могат да удвоят добива на декар за единица вода, дори ако приложат ефективно съществуващите в момента технологии.

През последните две десетилетия в Азия, продажбите на помпи, които позволяват на земеделските производители по-достоверно и точно да управляват водното си потребление рязко се увеличиха.

Но в Африка, на юг от Сахара, проблемът не е, че водата се губи, а просто липсата на достъп до такава.

Но промяната не се случва достатъчно бързо. Например, все още има твърде много лошо поддържани и слабо експлоатирани напоителни системи в цяла Азия, които използват два пъти повече вода, отколкото е необходимо.

Въпреки че водата е налична в съответните райони, много фермери вече изпитват хроничната й липса за производството си.

А в същото време някои райони използват водата нехайно, до голяма степен  заради публичните политики, които не успяват да се свържат интересите на различните групи потребители.

Например земеделските производители могат да видят малко личен интерес в спестяването на вода, ако тя просто изтича в града, а не за тях.

Въпреки че, общо казано, водата е ценен продукт, разходите за добива й са пренебрежимо малко, така че няма стимул да той да бъде ограничен.

Много страни не инвестират във водата, за да се дадат възможност на бедните селски общности  да отглеждат и повече храна.

А правителствата често драстично променят естествените водни системи в търсенето на по-голям контрол върху повече вода.

Незнание, което води до повишаване на солеността пресушаване на реките и подпочвени води.

Около 50% от храната се губи, след като напуска земеделските области, а когато се  губи храна, също се губи и вода.

Институциите, които управляват вода не са приспособени за решаване на тези проблеми. А в същото време ние напълно не разбираме какви нови водни проблеми ще донесат климатичните промени. Липса на знания, поради липсата на инвестиции.

Д-р Дейвид Молдин е заместник-директор на изследователската дейност на Международния институт за управление на водите (IWMI)