„Бонуси за щедри шефове", четем от първата страница на „Стандарт"
Държавата се сети, че хората са най-голямото й богатство. Да се насърчават не само фирмите, които купуват заводи и машини, но и тези с високи заплати на служителите, гласят промени в Закона за инвестициите. Ако шефът плаща добре и праща работниците на обучения, компанията има шанс да получи сертификат за

топинвеститор. Така ще ползват облекчения за осигуровките, като отстъпките могат да достигнат до 18% от дължимата сума, обясни икономическият министър Делян Добрев. За да получат бонуси от държавата, фирмите трябва да дават по-високи заплати от средното за съответната дейност и да назначат кадрите си за поне 5 години. Законът за първи път признава човешките капитали за инвестиция. В момента облекчения ползват само компаниите, които правят вложенията в имоти, предприятия и оборудване.
Още по темата от „Стандарт"

„В БАН откриха безплатен ток", разкрива „Труд"
Учени от Българската академия на науките (БАН) откриха как да си платят тока, парното и водата, ако в бюджета им за годината не е предвидена нито една стотинка за целта. Формулата е: целият научен екип минава в месец неплатен отпуск или на половин заплата за три месеца.

Към финансовите неудобства се прибавя и нуждата от течен азот: доценти и професори влизат в ролята на техници и сами си зареждат апаратурата с консумативи, а понякога ги плащат от джоба си.

Стратегиите за справяне с финансовия недоимък научи екип на "Труд" в Института по органична химия. Миналата седмица там трябваше да отиде на визита президентът Росен Плевнелиев, но посещението му бе отложено в последния момент.

Учените се бяха подготвили да покажат на президента своята гордост - лабораторията по ядрено-магнитен резонанс. Докато екипът на "Труд" им бе на гости, те получаваха доставка на течен азот, който опуши входа на института. "Този течен азот сами ще си го занесем в лабораторията. Необходим е за охлаждане на апаратурата", обясниха учените на входа. От началото на годината зареждането на лабораторията с течен азот и течен хелий е тяхното ново задължение.

За последните две години заради ниските заплати от 300 лв. са напуснали двамата технически оператори в лабораторията. Сега професори, доценти и асистенти сами поддържат машините. "Всяка седмица наливаме 30 литра течен азот за 400 лв., а 4 пъти в годината заливаме апарата с хелий за 5000 лв. Ако не го направим, апаратурата ни умира", разказа доц. Павлена Шестакова, зам.-директорката на института.

Не стига че няма техници за поддръжка, но и пари за жизненоважните консумативи не са осигурени от годишния бюджет на института. Затова учените си спестявали по 7% от всеки спечелен научен проект.

За тази година Институтът по химия разполага с около 1,2 млн. лв. бюджет. С тези пари може да се покрият заплатите за годината на учените, но няма да остане и една стотинка за ток, парно и вода, обясни ситуацията проф. Владимир Димитров, зам.-директор на института и научен секретар на БАН.

Химиците са пресметнали, че всеки един от 140 души в научното звено трябва да си вземе 4 дни неплатен отпуск до края на годината, за да закърпят парите за текущи разходи.

В Института по електрохимия и енергийни системи обаче парите са още по-дефицитни и учените трябва да си вземат един месец неплатен отпуск.
Още от статията на „Труд"

„220 хил. евро за смърт в автобуса", изчисли от първата си страница „Монитор"
До 220 хил. евро може да достигне обезщетението за нараняване или смърт в автобус. Това ще стане факт след приемането на евроинтеграционни промени в Закона за автомобилните превози, съобщи за „Монитор" шефът на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" Валентин Божков. Новите регламенти  трябва да влязат в сила от 1 март догодина и засега са обект на обсъждане. Началникът на правната дирекция в агенцията Светла Чаушева уточни, че предвижданата по-висока сума ще е приложима само за курсове над 250 км. Тя допълни, че размерът на компенсацията е съобразен с еврорегламентите и избраният таван е най-ниската възможна ставка.

Според обсъжданите промени за първи път може да има изравняване на сумите за наранявания и за смърт. Другата много по-висока ставка е за компенсация за изгубен багаж по дългите национални и международни курсове. Тя е в размер на 1200 евро. Досегашната сума от 1000 лв. ще продължи да важи за по-късите разстояния.

Според председателя на Асоциацията на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ) Миролюб Столарски подобни нива на обезщетение ще предизвикат вълна от фалшиви претенции, включително и разписки за невероятно скъпи предмети, сложени в багажите. Той даде пример с Германия, където за загубен куфар в автобус се дължат 500 евро, а при пътуване със самолет се изплащат по 20 евро на кг. багаж или около 460 евро, макар регламентите да определят таван от 1200 евро.

Столарски припомни, че сегашната застраховка „Живот" на пътник е 20 хил. евро и през тази година тя се е вдигнала с 60%. Ако сумата бъде увеличена 11 пъти, това ще рефлектира сериозно върху цената на билета, тъй като в момента тя е едва 0,5% от тарифата.

Шефът на БАСАТ коментира още, че пътуванията ще поскъпнат и заради планираните инвестиции за повишаване на сигурността на автогарите.
Още от статията на „Монитор"

„БТК. За него е" е заглавието на първа страница на „Капитал Daily"
Решено е - сделка за БТК има и новите собственици са Корпоративна търговска банка и VTB Capital. След като преди две седмици българо-руският тандем внесе оферта към кредиторите на телекома, през миналата те са я приели. Това казаха за "Капитал" няколко различни източници, близки до процедурата.

Преди две седмици мажоритарният собственик на КТБ и председател на надзорния съвет Цветан Василев заяви: "Консорциумът между КТБ и VTB бе избран за предпочитания купувач за компанията от комитета на основните кредитори... До последно обаче не може да се каже има ли сделка или не, тъй като има много подробности за уточняване." В неделя "Капитал" се опита да се свърже с Василев, но не успя да получи коментар.

С решението на кредиторите през миналата седмица обаче сделката изглежда почти необратима. Предстоят технически действия като съдебно вписване на детайлите около преструктурирането на дълга и прехвърлянето на собствеността. Има минимален шанс досегашният основен акционер PineBridge Investments да обжалва загубата на дела си. Но според близки до сделката източници това е малко вероятно и едва ли ще преобърне вече одобрената от кредиторите смяна.

Фактическото прехвърляне на собствеността може да отнеме и няколко месеца. Например трябва да се получи и разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Но резултатът е ясен - срещу кешово плащане от 130 млн. евро и поемане на дълг (виж карето) БТК ще има четвъртия си частен собственик. Но първият с български корен.

Решението на кредиторите

Банките, които имат вземане от около 1.7 млрд. евро от групата БТК, стояха в основата на тази продажба. Логично те избраха и новия мажоритарен собственик. Първоначално те не харесаха офертата на КТБ-VTB, но след няколкомесечно убеждаване първо малките, а после и големите започнаха да одобряват предложението.

В последното гласуване и най-големият кредитор - Royal Bank of Scotland, която държи около 10% от дълга, е обърнала мнението си на 180 градуса и също е подкрепила офертата на тандема, каза източник на "Капитал". Не е известен резултатът от гласуването на останалите големи кредитори като Deutsche Вank, Castle Hill, Европейската инвестиционна банка и Raiffeisen Zentralbank, мецанин кредиторите като Tennenbaum Capital Partners, Mezzanine Management (и по-малките - австрийското поделение на Unicredit, AXA Private Equity и др.). Но може със сигурност да се твърди, че повечето (над 75% от дълга) са одобрили офертата.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Данъчните в акция, събират борчове над 5000 лева" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Националната агенция за приходите стартира акция "длъжник", научи "24 часа". Целта била да се съберат колкото е възможно повече стари дългове, особено такива, на които изтича 5- или 10-годишната давност, обясниха експерти.

Вече били готови списъци с имената на всички физически лица и на фирми, които са натрупали задължения в големи размери. Според указанията на данъчните за такива се смятат над 5000 лв. заедно с лихвите за физическо лице и над 10  000 лв. за фирма.

На прицел най-напред ще са "по-пресните" длъжници - тези, които са трупали задължения до 2007 г. и сега изтича техният 5-годишен давностен срок. Ще бъдат привиквани и хора с "вехти" дългове - от 2002 г. Техните задължения са останали изискуеми, както казват данъчните, защото от тогава до сега те са имали поне едно писмо или телефонна покана да се издължат. Това автоматично е удължило давността на 10 години.

"В сумата на просрочените дългове се включват не само неплатени данъци и осигуровки, а и стари глоби от КАТ, бившите ХЕИ, съдилища и всички други държавни институции", каза говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров.

В близките дни първите 28  000 ще получат обаждане от колцентъра на приходната агенция. От датата на обаждането започва да тече 7-дневен срок за уточняване на задължението. Това става на място в данъчната служба. При обаждането или в писмото са записани името, телефонният номер и номера на стаята на данъчния инспектор, при когото трябва да се отиде. Там на място може да се поиска време за събиране на доказателства, че задължението е погасено или че е изчислено неточно. Тогава се насрочва нов разговор, на който окончателно се установяват задълженията. На длъжника се връчва покана за доброволно издължаване. Срокът за това е 14 дни. Ако през този период няма постъпили вноски, може да се задвижи процедурата по принудително изпълнение. Затова, когато се получи такова писмо, най-добре е веднага да се отиде в НАП.
Още от статията на „24 часа"

"Бизнес и министри се обявиха срещу замразяването на цените", пише на първата си страница „Класа"
Представители на бизнеса, бивши и сегашни министри се обявиха срещу налагането на мораториум върху поскъпването на хранителните стоки. Както е известно, от 3 август по споразумение с Министерството на земеделието и храните някои от търговските вериги замразиха цените на 10 основни хранителни продукта за следващите три месеца. Освен това в края на миналата седмица стана ясно, че служители на ДАНС, НАП и „Икономическа полиция" ще проверяват сивия сектор в хранителната индустрия, финансовите потоци и данъчните плащания на фирмите в бранша. Акцията започна, след като стана ясно, че по веригата производител - преработвател - търговец има изкривяване на цените на основните хранителни продукти, за което призна и земеделският министър. Замразяването на цените крие риск стоките да поскъпнат след изтичането на мораториума. Това е краткосрочно решение, което не решава дългосрочно проблема,  заяви пред БНР министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Замразяването на цените на храните е маркетингов трик преди изборите. Мярката се прилага за следващите три месеца, които обаче ще минат бързо. Най-правилно е правителството да работи за конкурентна среда и развитието на бизнеса в България, коментира от своя страна бившият икономически министър Николай Василев.

За голямо съжаление все повече министри се изявяват като управители на търговски дружества, уговарят търговски сделки, договарят цени, преговарят по сделки. За първи път самата държава стимулира картелизация, заяви пред БНР изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев по повод договорката на министър Мирослав Найденов с търговски вериги, които да замразят цените на някои хранителни продукти. Допълнително администрираме нови комисии, национални съвети за контрол на цените, от друга страна, МВР извършва конкурентна дейност на частните осигурителни дружества - държавата се превръща в едно голямо търговско дружество, заяви Божидар Данев.
Още от статията на „Класа"

„В кризата на 100 осигурени вече се падат над 81 пенсионери", разкрива от първата си страница „Сега"
Пенсионните реформи на ГЕРБ продължават да натоварват тежко бюджета в най-кризисните години, показват новите статистически данни на НОИ. 100 работещи вече изхранват над 81 пенсионери, след като т.нар. коефициент на зависимост стигна 81.35% според данните за първото тримесечие на годината, които са последните обработени. През 2011 г. коефициентът на зависимост беше 79.53%.

Това се дължи на затягането на условията за пенсиониране. Експерти предупредиха, че това води до бум на нови пенсионери, които намират всякакви вратички в системата, най-често през инвалидните пенсии. При реформата през 2000 г. например коефициентът на заместване стига 103%, т.е. пенсионерите са били повече от осигурените и тази тенденция се запазва до 2002 г., когато той се покачва на 108%. След това има период на постоянно намаление с между 4 и 6% на година до 2007 г. През кризисните 2008 - 2010 г. коефициентът на заместване пак върви надолу, макар и с по-малко от процент, за да падне до 77.4%. Но заради наплива на пенсионери, уплашени от пенсионните реформи, той пак потегли нагоре. Друга причина за ръста на негативния показател е свиването на икономиката, което доведе до закриването на близо 400 000 работни места от 2009 г. насам и до непрекъснато намаляване на осигурените.

Данните за първите пет месеца на т.г. показват, че средният брой на осигурените е 2 602 744 души, докато за същия период година по-рано те са били 2 615 357. Намалението с над 13 000 може дори да се счита за положителна тенденция, след като средногодишният брой на осигурените през 2011 г. падна с над 65 000 спрямо 2010 г.
Още от статията на „Сега"

„Сагата с лихвоточките ще се влачи 30 години", прогнозира „Труд"
Близо 30 години ще отнеме на България, за да скъса с комунизма. Поне така се очертава развитието на безконечната сага с натрупаните по време на режима спестовни влогове, превърнати впоследствие в лихвоточки. Тя стартира в края на 1991 г. и засега ще се точи поне до 31 декември 2019 г. Това е последният срок по закон, до който държавата трябва окончателно да се разплати с гражданите, които имат право да осребрят спестовните си числа.

В момента изплащането на обезщетенията се движи с близо 3-годишно закъснение. До 2009 г. парите стигаха до хората до месец след одобряване на документите им, а фондът разполагаше със средства, за да увеличи неколкократно стойността на лихвоточката. Оттогава насам тя не е мръднала от ниво 8 ст. на една лихвоточка.

Откакто ГЕРБ дойде на власт, Националният компенсационен жилищен фонд (НКЖФ), който отговаря за разплащанията, страда от хронично недофинансиране. Официалното оправдание е кризата, неофициално е ясно, че компенсациите не са приоритет за управляващите.

"В момента изплащаме средствата по заявки от ноември-декември 2009 г.", съобщи пред "Труд" изпълнителният директор на НКЖФ Гаврил Митов. По думите му бюджетът на фонда за 2012 г. е точно колкото миналогодишния - 11,1 млн. лв., а до момента са одобрени искания за около 75 млн. лв. Това означава, че ако нещата не се подобрят, хората, чиито искания се одобряват в момента, ще трябва да чакат 6-7 години, т.е. до 2018 - 2019 г., за да получат парите си. Не е ясно дали натрупаната дотогава инфлация няма тотално да обезсмисли получаването на спестяванията, които и без това вече 20 години се обезценяват. Преди те са стигали за покупката на цяло жилище, а за 2011 г. например средната компенсация е била около 6600 лв., които не стигат дори за 1/10 част от апартамент. "Ежедневно ни звънят десетки гневни граждани, но ние няма как да им платим", обяснява Митов.
Още от статията на „Труд"

„Кръчми изяждат плажа", четем в „Стандарт"
Кръчмари крадат от плажовете и сянката на летовниците. Инспектори се натъкнали на нагли ресторантьори, които завземат пясъка. Кръчмите край морето са се ширнали на 4-5 пъти повече място, отколкото им се полагат според одобрената схема в общината. Заведение например получило разрешително за 50 кв. метра, а се разпростряло на 250 кв. метра с терасата.

На друг ресторант властите одобрили 20 квадрата. Собственикът му обаче се разширил на 100 и на още 100 отворил тераса. Всички преместваеми обекти са в нарушение, с изключение на тези в Албена, които са по-далече и извън плажа, където е концесията, каза шефът на РДНСК във Варна инж. Галин Баев. В момента по цялото Черноморие тече проверка на заведенията по пясъка и концесионерите на плажовете. Министър Лиляна Павлова лично проверява дали има достатъчно зони хората да си забият личните чадъри. Заради дилемата платена или собствена сянка на първа линия до морето се вихрят скандали всеки ден.

Туристи роптаят, че чадърите на концесионерите винаги са най-близо до морето. А местата, където можеш да си забиеш собствена сянка, са почти в зоната на здрача. Най-често в конфликт с гардовете и служителите на фирмата концесионер влизат чуждите туристи, които си поставят плажните аксесоари - чадър, масичка и столче съвсем на брега. "Не сме съгласни да плащаме по 12  лв. за чадър и шезлонг, на никого не пречим, това не е частен плаж", разпалено разказва Ирина Зайцева, докато си разстила плажната рогозка до платените чадъри на плажа в Китен. Жената летува за втора година в България заедно с трите си деца и мъжа си.

"Харесва ни да почиваме тук, но всеки ден ни гонят от първата линия. Къде да отидем да си постелим, не искаме в края, до кръчмата", възмущава се жената. За охраната на плажа обаче семейството е нарушител и трябва да освободи мястото. В зоните с платени чадъри не се допускат свободни плажуващи, посочва морският гард и ги подканя да се местят. На другия край на ивицата, която министър Лиляна Павлова похвали, върви почти същият спор. Голяма компания от Пловдив недоволства, че трябва да заемат най-отдалечите места на пясъка, защото само те са за "простосмъртни".
Още от статията на „Стандарт"

„Сегашна стойност: Суверенитет за продан" е заглавието на седмичния коментар на д-р ик. Емил Хърсев за „Сега"
На 2 август шефът на Европейската централна банка Марио Драги обяви нова програма за спасяване на еврото. Е, нищо истински ново няма. Става дума за мащабен план, одобрен в съвета на ЕЦБ с емблематично мнозинство: от 23 гласа - 22 "за" и самотен глас "против" на Йенс Вайдман, президента на Бундесбанк. Планът предвижда ЕЦБ да купува облигации на държавите от еврозоната, за да успокои пазарите и да свали високите лихви по новите заеми, с които задлъжнели страни от еврозоната финансират бюджетните си дефицити. Това решение е най-важното за нас, за европейската, че и за световната икономика, вземано от ключова институция на ЕС през последните 2 години. То дава отговор на дилемата, която ни мъчи, откак дълговата криза върлува в Европа: изтриване или измиване или и двете - и по колко от двете. Дори да овладеят своите разточителни бюджети и да спрат (оттук нататък) да харчат незаработени пари, повечето държави в Европа не могат да върнат натрупаните дългове. Решението с "изтриване" значи една по една тези държави да фалират - да спрат да плащат и да предоговорят дълга си, кредиторите им да отпишат (да "изтрият") несъбираемата част от дълга и да разсрочат остатъка за няколко десетилетия. Методът "измиване" ("оводняване", in-flation) значи обезценяване на еврото и връщане на стария дълг в по-евтини пари. Сметката плащат спестителите, пенсионерите и рентиерите с фиксиран доход. Те ще получават все по-ниски лихви за вложенията си, напр. в банки, спестените им пари ще струват от ден на ден все по-малко. Този метод на грабеж държавите са прилагали не веднъж от хилядолетия. Та и зад "плана Драги" виждаме нов инфлационен консенсус с поразяващо единодушие 22 от 23. Гласът "против" на г-н Вайдман е чест за банкерската професия (поне един в съвета на ЕЦБ има сърце да види новите дрехи на царя и да обади, че с новия план за купуване на държавни книжа ЕЦБ заобикаля забраната да финансира правителства).
Още от статията на „Сега"

„Докато съдът ги раздели", съобщава „Капитал Daily"
Сагата между ОББ и един от големите й длъжници - Васил Божков, очаквано прерасна в поредица от сложни юридически хватки. Още през 2010 г. банката започна опити да реализира обезпеченията по няколко необслужвани заема на различни пряко или индиректно свързани с Божков компании. И ако се съди по делото по едно от обезпеченията, провело се на 3 август, на ОББ никак няма да й е лесно да си събере вземанията.

В случая става въпрос за над 25 млн. евро кредит, отпуснат към девет компании, обезпечен с активи на "Национален хиподрум", което е в несъстоятелност от миналата година. Това е сумата само на главницата, отделно има и натрупани лихви по заема. След като фирмите, изтеглили заема, една по една спират да го обслужват, ОББ предявява вземанията си по обезпеченията. Сега обаче се появява и друг неназован кредитор, който иска нищожност на вземанията на банката, и делото е насрочено за ноември. Същевременно и синдикът на дружеството Стоил Моллов завежда аналогично дело със същото искане. Така, ако съдът приеме аргументите на някоя от новопоявилите се страни, ОББ рискува да остане не само без отпуснатите суми, но и без ипотекираните имоти, сред които основният е конната база в Банкя.

Иск с много неизвестни

Гледаното на 3 август по иска на Моллов дело повдига много въпроси. На първо място, странно е поведението на самия синдик, който първо признава и вписва банката като кредитор на база на представените от нея договори, но по-късно пожелава обезпеченията й да бъдат обявени за нищожни. Според адвокатите на ОББ от нея са около 90% от заемите на Национален хиподрум".

Странен е изборът на дата за делото - по време на съдебната ваканция, когато се гледат само дела за защита на социални интереси, наказателни дела и дела по несъстоятелност. Именно срещу това беше и едно от възраженията на адвокатите на банката, че техният казус за нищожност на документи не попада в тези дефиниции. Съдията по делото Жаклин Комитова обаче постанови, че тя не е в отпуск, и обоснова решението си да продължи процеса със случващото се в съдебната система в България в момента и критиките за бързината на нaсрочване на дела и спазване на процесуални срокове.

Друго възражение на адвокатите на банката беше, че двете дела са с един и същ предмет - иска се обявяване на ипотеките в полза на ОББ за недействителни, поради което не би трябвало да се гледат отделно. Съдията отказа, като обяви, че практиката, е спорна и даде ход на делото.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Транспортът на ток вече струва повече от производството му", разкрива „24 часа"
Транспортирането на тока до дома вече струва с 4,58% повече, отколкото самата еленергия. Това изчисли "24 часа" от конкретни сметки. Битовите потребители на енергото получиха фактурите си за последните 30 дни, които са разделени на две - по стари цени преди 1 юли и по нови - след тази дата.

Семейство в кв. Разсадника в София, което пуска в най-горещите часове климатик, гори ток за готвене, пране, хладилник, компютър и телевизор, е използвало от 21 до 19 юли 321 киловатчаса еленергия. Дневният и нощният ток струват 24,24 лв. по новите цени, а по старите сметката му би била 22,68 лв., или увеличението е 6,88%.

Дългата част на фактурата обаче е за разпределение. За транспортирането на 321 квтч общото плащане по нови цени излиза 25,25 лв., а при стари цени сумата е 21 лв., което е повече с цели 20,7%.

Седем са услугите за разпределение. Има три добавки - за зелена енергия, за висококомбинирано производство и съвсем новата - за невъзстановяеми разходи.

Най-голям е скокът при добавката за зелена енергия - 199,15%. По стари цени това домакинство би платило 1,19 лв., а по новите - 3,56 лв. Следваща по ръст е добавката за високоефективно комбинирано производство, или това е токът на топлофикациите. Тази добавка скача в сметката с 33,98%, или домакинството би платило преди 1 юли 0,98 лв., а след тази дата - 1,23 лв.
Още от статията на „24 часа"

„Харчим 172 лв. за бензин до морето", пресметна „Монитор"
172 лв. излиза пътуването от столицата до Варна и обратно, ако заредим колата с масовия бензин А-95 Н. Толкова трябва да заделим при разход на автомобила от около 7 литра на 100 км., показват изчисления на „Монитор". Трябва да се има предвид още, че такава цена се получава при поддържане на скорост от около 90 км. в час. Колко точно ще платим зависи още от броя на пътниците, дали се ползва климатик и др.

Ако пък искате да отидете от София до Варна и да се върнете, като заредите колата с по-скъпия бензин А-98 Н трябва да приготвите 182 лв. Подобно пътуване на дизел излиза по-евтино, тъй като колите на нафта харчат около 5,5 литра на 100 км. Така отиването и връщането до морето струва 134 лв.

Пътуването от София до Бургас и обратно с бензин от вида А-95 Н пък излиза около 146 лв. Ако заредите колата с А-98 Н, трябва да се бръкнете със 155 лв. Същата екскурзия с автомобил на дизел струва 113 лв.

В края на миналата седмица бензинът отново поскъпна с 4 стотинки и така достигна най-високите си стойности от последните две седмици.

В момента по бензиностанциите литър от масовия А-95 Н се продава за около 2,67 лв., а този от вида А-98 Н - за 2,83 лв. на литър. Цената на дизела засега остава без промяна и литър излиза 2,64 лв.

Междувременно вчера икономическият министър Делян Добрев коментира пред БНР, че акцизите върху горивата в България са едни от най-ниските в Европа. Той обясни още, че се надява от Европейския съюз да приемат българското предложение за диференцираното им облагане. Идеята е държавите с по-нисък брутен вътрешен продукт да могат да налагат по-ниски от определените с минимални прагове акцизни ставки.
Още от статията на „Монитор"

"Вл. Владимиров: Реформите в БДЖ продължават", пише „Класа"
Трябва да създадем антикризисен щаб, а не кризисен, защото БДЖ вече преживя подобни мерки в края на миналата година, каза  пред БНР Петър Бунев, председател на синдиката на железничарите към КНСБ. Пред klassa.bg председателят на УС на „Холдинг БДЖ" Владимир Владимиров отказа коментар по плана за оздравяване на компанията, преди той да  бъде представен днес на министъра на финансите, но уточни, че той  съдържа мерки, не по-различни от тези през последните  три години. Планът се актуализира непрекъснато, допълни той. На въпрос, дали спирането на 200 влака, за каквато възможност предупреди изпълнителният директор на холдинга Йордан Недев,  означава закриването на българските железници, той каза, че държавата трябва реши колко пари иска да вложи в железниците и каква да е БДЖ. Според изпълнителния директор на холдинга Йордан Недев липсата на субсидията изправя превозвача буквално пред фалит и затова оттам обмислят драстично съкращаване на персонала и спирането на около 200 влака. В момента в сайта на дружеството е посочено, че се движат влакове по 138 маршрута в страната, т.е. спирането на 200 влака на практика означава закриването на пътническите железници.

Днес железниците ще представят допълнителни реформи и инициативи пред вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, каза пред БНР синдикалистът Петър Бунев. Вицепремиерът спря субсидията сега, миналата година спря и заемът от Световната банка - инструментът, с който БДЖ може да излезе от състоянието, в което се намира, припомни той. Съжалявам, че нямаше последователна политика в БДЖ, защото от 2009 г. през 2010 година се тръгна по един начертан план със заем, структурни промени... Но тогава се мина през различни мерки, съкращения, намаляване на разходите и сега вече е наистина краят, обясни Бунев. Така синдикалистът реагира на оповестеното от Недев в петък създаване на кризисен щаб за проблемите на БДЖ.

Само ако има оздравителен план и пакетът с мерки бъде одобрен, железниците ще получат августовската си субсидия от около 14 млн. лв., каза финансист номер 1.
Още от статията на „Класа"