Съветът на директорите на Газпром е наредил на управлението на компанията да продължи прехода към пазарни отношения със страните от ОНД, информира Газета.Ru.

Газпром е готов да плаща с налични средства за транзита, изисквайки от своя страна от съседите да си плащат газта по световните цени. „Съседите ще се съгласят - те нямат алтернатива на руската компания" - гласи експертната оценка.

Газпром отново е потвърдил готовността да продава газ на страните от бившия СССР на пазарни цени. Във вторник Съветът на директорите е одобрил провежданата от компанията ценова политика и е наредил на мениджмънта да продължава прехода към пазарни отношения с най-близките съседи на Русия.

„Цената на газта за страните от бившия СССР трябва да покрива разходите за добива, подготовката и транспортирането на газта, а също и печалба, съпоставима с печалбата, получавана от реализацията на газта на пазара на западноевропейските страни" - се казва в документа, разпространен от пресслужбата на Газпром.

Газпром предвижда поетапен ръст на цените на газта за страните от „близката чужбина". Освен това Газпром настоява за пълна монетизация на отношението с партньорите, отказвайки се от по-рано приетата бартерна схема, когато компанията е доставяла газ срещу предоставяне на транзитни мощности.

Пример за новия тип отношения в рамките на бившата СССР са тези с Армения. Газпром увеличи дела си в АрмРосгазпром, занимаваща се с транспортирането и реализацията на природен газ в Армения, от 45% на 60,69%. Пресслужбата на Газпром обяви за увеличаване на дела в уставния капитал от 45% до 58%. До края на сделката, правителството на Армения държеше 45% от акциите, а Итера 10%. В крайна сметка Газпром ще получи контрола над газопровода от Иран и петия блок на ТЕЦ Разданская.

Газпром използва аналогична схема при разчетите с Украйна и Белорусия. В началото на 2006 Газпром достигна до споразумение с украинското правителство за разделяне плащането на транзита и цените за газта за Украйна. В резултат е съставено съглашение, според което руската компания плаща транспорта на газта с налични средства.

Ценовата политика на Газпром бе посрещната без възторг. Газовият конфликт с Украйна удари по европейските потребители, които не се забавиха да обвинят Русия в политически натиск върху съседа си. Сега всяко повишение на цените за страните от ОНД се възприема от Запада като опит на Русия да въздейства върху политиката на съседите си през призмата на икономиката. Но Газпром не иска да прави изключения за „приятелите на Русия": Белорусия е заплашена с цени на газта до $200 за хиляда кубически метра, Азербайджан до $230.

Алексей Громов, институционален специалист по изследвания в газовия отрасъл, приветства действията на Газпром: монополът фактически се отказва от многогодишното и неефективно дотиране на страните от ОНД и предлага обективно поскъпващия газ на най-платежоспособните купувачи. Изборът между близката и далечната чужбина е очевиден, а и близките съседи на Русия нямат кой знае какви алтернативи на руския газ.

Казахстан и Туркмения използват руската газова транзитна инфраструктура, така че без съгласуване с Газпром те няма да могат да реекспортират същия газ в Украйна или Белорусия. Дори средноазиатските държави да намерят заобиколен път, на практика те няма какво да доставят по него: Газпром е изкупил газта на Туркмения за 25 години напред и е сключил партньорски отношения с Казахстан и Узбекистан.

Така че докато не бъде създадена алтернативна руска газотранспортна система, например газопровода Набуко, за реална конкуренция на руския газ с иранския и още повече средноазиатския не може да става дума. „Иранските цени не са най-ниските, при това Иран не може да бъде наречен надежден доставчик, тъй като страната е център на международен тероризъм и против нея може да бъде проведена военна акция", обяснява друг експерт.

Единственото, което Средноазиатските държави могат да направят, е да повишат пусковите цени на своя газ. Това е напълно реално - позицията „бизнес и нищо повече" устройва и двете страни. Но Газпром все пак ще бъде на печалба - независимо от разстоянията, маржът на печалбата е голям.

Громов посочва: „Във всички случаи ще плаща не Газпром, а потребителите на газта, тъй като всички изменения в цената на купуваното ‘синьо гориво', стойността на транзита и т.н. в крайна сметка ляга на плещите на крайните потребители, в конкретния случай европейски страни".