Днес двата основни профсъюза в Гърция (GSEE и ADEDY) започнаха 48 часова генерална стачка срещу очакваното утре гласуване в парламента на страната на новите сурови мерки на икономии и тежки реформи в пазара на труда са които настояват основните кредитори на Атина.

Днес няколко хиляди гръцки проведоха поход по улиците на Атина в знак на протест срещу мерките на икономии за 13.5 млрд.евро и поредното повишение на данъците за следващите две години, както и срещу повишение на възрастта за пенсиониране до 67г. от 65г. и съкращаване на пенсиите с до 15% за хората получавани пенсии от над 1000 евро на месец.

Но шефът на най-големия синдикат в частния сектор GSEE - Янис Пангопулос изглежда не много доволен от размера на днешните протести, съобщава гръцката преса (Ekathimerini.com). "За съжаление, участниците в днешния протест не бяха толкова много, колкото би трябвало да бъдат ", заяви той в радиоинтервю, като обвини за това решението на работещите в обществения транспорт да провеждат също своята стачка точно днес.

Парламентът на Гърция се очаква да гласува утре серията нови мерки на строги икономии и реформи. Резултатите от вота все още не са сигурни с оглед разногласията в управляващата "тройна" гръцка коалиция на премиера Самарас и главно поради нежеланието на ляво-центристите от управляващата коалиция (партията Демократична Левица и част от социалистите от Пасок) да преглътнат поредния „горчив хап" на строги мерки на икономии.

Според анализатори, в крайна сметка утрешния ключов вот в парламента ще бъде успешен, макар и с мнозинство от едва 4 до 7 гръцки депутати, които да одобрят новите строги мерки на икономии над депутатите които ще гласуват против (подобно гласуване „на косъм" имаше миналата седмица за законите за приватизацията). Но дори вотът да бъде успешен, последван от успешен вот и за предложения Бюджет 2013г. (в края на седмицата?), това все още няма да гарантира, че на редовната среща на Еврогрупата на 12-ти ноември следващия понеделник ще бъде взето решение за отпускането на жизненоважния транш от финансовата помощ за страната в размер на 31.5 млрд.евро.

Основната причина за евентуалната неспособност за взимане на окончателно решение ще бъде темата, дали на Гърция действително да се отпуснат две допълнителни години (до 2016г.) за осъществяване на исканите цели за свиване на бюджетния дефицит до европейския лимит от под 3% от БВП на страната, тъй като все още няма споразумение сред основните кредитори на Атина (от една страна ЕК и ЕЦБ и от другата страна е МВФ) как да е финансира получената в този случай допълнителна дупка в гръцкия бюджет и как да се свали общия гръцки дълг до по-устойчивото ниво от 120% от БВП до 2020г.?