Неуспехът на световната общност да се справи с емисиите въглероден диоксид посредством мирно всеобщо споразумение кара учените да мислят немислими по-рано неща. По-късно тази година британската научна академия Royal Society ще излезе с доклад, в който сериозно се разглежда идеята за геоинженерство в мега мащаби.

Геоинженерството обхваща всеобхватни схеми със стратегии, например добавянето на железен концентрат в океаните за извличане на въглерода от атмосферата, създаване на облаци, които имат по-висока отражателна способност, дори впръскване на огромни количества сулфати в атмосферата или стимулиране на изригвания на вулкани, за да се намали силата на слънчевите лъчи и да се забави глобалното повишение на температурите.

Доскоро геоинженерството бе технология, чието име даже се бояха да споменават, коментира The Independent. Сега самият президент на Royal Society изтъква, че заради ръста на концентрацията на парникови газове в атмосферата и липсата на координиран подход от глобалните политически сили, „неизбежно има интерес към технологиите, които могат да оправят нещата и в последния момент да предотвратят глобалната катастрофа".

Още не е ясно кои от тези геоинженерни технологии действително могат да проработят, още по-малко какъв ще е пълният екологичен ефект от тях. Под въпрос е дали изобщо ще се достигне до политически консенсус за използването им. „Нито една от тези технологии не предлага карта ‘излез от затвора' и те не трябва да отклоняват вниманието от международните усилия...", заявил е Мартин Рийс, президентът на 350 - годишната научна институция.

На първи септември бяха публикувани „Философски разисквания" на научната академия по въпросите за геоинженерството, където се обсъжда цялостният въпрос за промяна на глобалния климат чрез намеса във въглеродния цикъл, по начин който да предотврати покачването на парниковите газове и последващо увеличение на температурите. Целият доклад на Royal Society ще е готов „през есента".

Професор Кен Калдейра от Университета Станфорд посочва, че ако опити в геоинженерството започнат отсега, бавно и предпазливо може да се навлезе във фазата инженеринг на климата и наученото да се приложи, ако нещо лошо започне да се случва. „Намаляването на CO2 емисиите изисква индивидуална жертва тук и сега за публичното благо в едно отдалечено бъдеще... Най-малък риск има да започнем опитите отсега".

"Днес развитият свят се бори да постигне своите (вероятно неадекватни) цели за намаляване на въглерода, докато емисиите в Китай и Индия се покачиха".

Професор Стувън Шнайдър от Станфорд, бивш противник на геоинженерството, е започнал да го нарича „по-малката от двете беди". В предговора на „Философските разисквания" се посочва: разтревожени от неадекватния отговор на политиците, от няколко години учени и инженери предлагат решения от последната минута, които ако се разработят правилно, могат да се приложат в случай на рязко и катастрофално покачване на световните температури ... „Подобни интервенции с планетарен мащаб може да са рискови, но може да дойде време, когато ще са по-приемливи отколкото да не се прави нищо".

Ето някои от примерите, върху които дискутира Royal Society:

Изригването на вулкана Пинатубо през 1991 г. вкара толкова отразяващи слънчевите лъчи сулфати в горния слой на атмосферата, че температурата на Земята се понижи с 0.5 градуса за две години. Възможно е този ефект да се симулира, като от самолет се инжектират сулфати в стратосферата. Това обаче би могло да доведе до киселинен дъжд, защото окисляването в океаните ще се повиши.

Друг шанс е извеждането на вода в атмосферата чрез разпръскваща помпа, за да се стимулира формирането на облаци над морето и така да се повиши албедото на Земята (албедо - пропорция на отразената светлина). Морската вода може да бъде превърната в малки водни капчици, които ще формират облаци ниско над повърхността на морето.

Възможно е океанът да се „натори". Ограничаващият фактор за ръста на фитопланктона е липсата на железни соли. Ако се добави желязо в „мъртвите" зони на морето, ще се предизвика цъфтеж, който ще абсорбира CO2. Не е ясно обаче дали микроскопичните морски растения ще потънат, извеждайки въглерода от циркулация, или ще бъдат изядени, връщайки се евентуално в атмосферата.

Освен това могат да бъдат построени гигантски тръби, които да пренасят повърхностните води в дълбоките пластове на океана, под температурния градиент, пазещ водните слоеве от влиянието на повърхността. Критиците се страхуват, че по този начин може да се изкара на повърхността въглеродът, заключен в дълбокия океан.

Официалната дефиниция на британската научна академия гласи: геоинженерството е всяка интервенция или модификация на околната среда в голям мащаб, която цели да помогне за модифициране на климата на Земята - като блокиране на слънчевата радиация с огледала или премахване на въглеродния диоксид от екосистемата.