„Облаци се събират в небето на икономиката" каза германският министър на икономиката Михаел Глос на своите колеги политици миналата седмица. Три процеса провокираха това предупреждение: вдигането на цените на петрола до над $ 80 за барел, засилването на еврото на рекордно високи нива спрямо долара и кризата на американския вторичен ипотечен пазар. Ако пейзажът се затъмнява за Геррмания, най-голямата европейска икономика, другите имат още повече за какво да се терзаят.

Икономистите са най-изнервени от въпроса кой или какво би могло да потъне в тресавището на американското недвижимо имущество. Банките в 13-те страни, които използват еврото, имат грубо 360 милиарда евро (500 милиарда долара) да извадят на бял свят, за да контрабалансират „проводниците", които са инвестирали на американските вторични ипотечни пазари и в други подобно рискови активи. Това не изглежда много, в сравнение с техните 21 трилиона евро активи, но, както изтъква Дирк Шумахер от Голдман Сакс, никой не знае кои банки са изложени на най-голям риск и колко капитал и ликвидност могат тези пасиви евентуално да погълнат. Предпазливи банки искат висока премия над основния лихвен процент на централната банка, в случай че отпускат заеми една на друга за по три месеца, ако изобщо го направят. Това може да не се промени чувствително докато те не разкрият позициите си в повече детайли.

Американското имотно тресавище поставя още два риска. То може да вкара икономиката на страната в рецесия, което ще направи дупка в глобалния и европейския растеж. По-голяма опасност е, че европейските пазари на недвижими имоти, основна опора на растежа в части от Европа, ще последват американските в тресавището.

Имотни и кредитни неволи заплашват някои икономики повече от други. В Испания инвестициите в строителство скочиха със 6 процентни пункта като дял от БВП през последните 10 години до почти 18%. В Ирландия има подобен бум. Френската икономика се държи над водата благодарение на потребителски разходи; бизнес инвестициите бяха слабото звено, а фирмите е вероятно да са дори по-внимателни след пазарните турбуленции. В Италия компаниите са „силно зависими от банкови заеми" защото пазарът й на бонове е зле развит, каза Тито Боери от университета Букони в Милано. Критичното положение в кредитирането ще заболи.

В Германия, обратно, компаниите повсеместно се финансират със собствените си големи печалби и цените на недвижимото имущество едва са помръднали от години. Кредитният ръст е близо до нулата, посочва Йоаким Шайде от Института по свободна икономика в Кил. Но Германия ще се присъедини към останалата част от Европа в притесненията относно петрола и еврото. Засилването на валутата идва в момент, в който цената на труда в Германия започва да пълзи нагоре след дълъг спад, отбелязва Майкъл Хайзе, главен икономист на финансов холдинг Allianz. То също би могло да удари италианските износители, чиито продукти са в директно съревнование с азиатските потребителски стоки. Скъпият петрол би могъл да забави очакваното през следващата година възстановяване на търсенето в Германия, което тази година бе ухапано от скок в данъка добавена стойност.

Дори без тези подтискащи фактори, европейският бизнес е може би отминал разцвета си. Централната банка удвои лихвените нива от Декември 2005г., посочва Йорг Кремер, главен икономист в Commerzbank във Франкфурт. Растежът беше колеблив през втората четвърт на годината по различни причини (влошаване във френския внос и спад в германското производство например). Европа не се очакваше да срещне миналогодишния растеж от почти 3% и се очаква да се забави още повече през 2008г. Германия може да продължи да се представя по-добре от Франция, която ще бъде доволна от ръст от над 2% догодина, освен ако икономическите реформи на президента, Никола Саркози, не доведат до изненада.

Нивата на растеж не са бедствие. Въпреки забавянето през второто четиримесечие в еврозоната, заетостта скочи с 1.7% в сравнение с предходната година. Безработицата е доста висока, но тя спадна рязко през последните две години. Мерките за подобряване на бизнес доверието остават силни. Освен ако американската икономика не изпадне в рецесия, което изглежда по-малко вероятно след като ФЕД свали лихвения процент (до 4.75%), облаците може да донесат по-скоро преваляване отколкото буря за най-големите Икономики в Европа.

Превел от английски: Емил Бонев