„Кабинетът бетонира аномалиите в заплатите на чиновниците”, „По една кола на 10 депутати”, „Докторите със звезди”, „Строителят на софийския завод за боклук - почти избран”

„Кабинетът бетонира аномалиите в заплатите на чиновниците", обобщава от първата си страница „Сега"
Въпреки обявеното намерение да въведе по-ефективен модел на заплащане в държавната администрация правителството гласува решение, което ще увеличи съществуващите аномалии. Резултатът от планираната реформа ще е, че заплатите на чиновниците в богатите министерства ще бъдат увеличени, а в бедните - намалени, без това да е свързано с подобряване на качеството на тяхната работа.

Това се разбра при представянето на новия модел за възнаграждения в администрацията, гласуван вчера от кабинета. Схемата влиза в сила от 1 януари 2011 г. за централната администрация. Както винаги изключение ще се направи за МВР и МО, за които промяната ще се реализира най-рано през 2012 г. Същият ще е срокът и за общините.

Според новата схема всички администрации трябва да заделят за допълнително материално стимулиране по 25% от общия фонд за заплати, който няма да бъде променян.

Правителството изхожда от осреднена статистика, че в момента в цялата държавна администрация за основни възнаграждения отиват около 77% от общия фонд работна заплата. За бонуси и обезщетения министерства и агенции заделят средно по 23%. Кабинетът е решил да направи това разпределение задължително за всички на макрониво - общия фонд за заплати, като само леко е променил съотношението - на 75:25. Подходът "отгоре надолу" обаче не отчита съществуващите в момента драматични разлики в отделните държавни структури, които невинаги са свързани с качеството на работата. Така например част от ведомствата си осигуряват доста пари за допълнително стимулиране, защото имат възможност да налагат финансови санкции. Други обаче нямат подобни функции. Освен това често премиите се разпределят на човек, а не според постигнатите резултати.
Още от статията на „Сега"

„По една кола на 10 депутати", пише на първата си страница „Монитор" по повод решението на парламента да съкрати от транспортни разходи 500 000 лева
Строги мерки на икономии се въвеждат в разходите на Народното събрание от 1 юли, съобщи съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев след заседание на председателския съвет вчера. Автопаркът ще бъде съкратен с 30 автомобила. Те могат да бъдат продадени на търг или дарени на социални домове, поясни Велчев. За депутатите ще останат общо 65 коли. От тях 24  ще се ползват персонално от председателите на парламентарните групи и комисиите с лимит 2000 км на месец. Ще се въведе изискване на десет народни представители да се пада един автомобил и тези коли ще имат лимит от 2500 км на месец. Главният секретар на парламента Иван Славчов заяви, че кола, която надхвърля лимита си, ще бъде спирана от движение за определено време. Само председателят на парламента и заместниците му няма да имат ограничение. Според изчисления на Велчев се очаква пробегът да намалее с 25 000 км.

Шофьори няма да се съкращават засега, обяви още Велчев. Ще се премахне обаче съществуващата практика някои коли да имат двама шофьори, както и харченето на огромни суми за извънреден труд. Това ще стане с въвеждането на плаващо работно време.

С 20 лв. се намалява разходът за хотел на народните избраници и на служителите. В момента бюджетът покрива до 120 лв. С 20% ще бъде намален лимитът за използване на личните автомобили. От управляващото мнозинство очакват  предвидените мерки да доведат до намаляването на разходите с близо  500 хил. лева до края на годината.
Още от статията на „Монитор"

„Докторите със звезди", информира от първата си страница „Стандарт" решението козметични студиа да стават клиники и да ги оценяват като хотели
Козметичните студиа, които слагат ботокс, стават клиники. Разкрасителни процедури за опъване на бръчки, корекции на устни, лазерна и фотоепилация вече ще се правят само от доктори. Кабинетите ще имат звезди за качество като хотелите. Оценката ще е в зависимост от квалификацията на докторите, както и от материалите и техниката, с които работят.

Това предвижда новият стандарт по дерматология и естетична хирургия. Той е изготвен от работна група, предстои да бъде разписан от здравния министър Анна-Мария Борисова. Според него козметичните салони и СПА центровете трябва да се регистрират по закона за лечебните заведения. Ще бъде изготвен и онлайн регистър на пластичните хирурзи и дерматолозите, които имат право да извършват разкрасяващи процедури. Специална наредба ще определи солени глоби за нарушителите.
Още по темата от „Стандарт"

"Строителят на софийския завод за боклук - почти избран", съобщава от първата си страница „Дневник"
Заводът за оползотворяване на боклука на София вероятно ще струва около 209 млн. лв. и ще се строи от консорциум между българската фирма "Станилов" ЕООД и германската "Хайлит", част от групата "Щрабаг". Обединението, регистрирано като "Хут-Станилов", даде най-ниската цена за изграждането на съоръжението и най-ниските разходи за експлоатацията му, а тези два компонента са решаващи при избора.

Ценовите предложения на компаниите бяха отворени вчера. До крайната фаза комисията на Столичната община допусна само две от девет дружества - "Хут-Станилов" и обединението между гръцката "Хелектор" и германската "Хохтийф".

Останалите седем кандидата бяха декласирани заради пропуски в административните и техническите документи. "Хут-Станилов" предлагат да построят завода за 208 808 700 лв., а годишните разходи за работата му ще са 9 427 949 лв. Офертата на гръцко-германското обединение е 240 614 029 лв. за строителство и 9 828 899 лв. оперативни разходи.

След отварянето на офертите представителят на "Хелектор" Димитрис Граматас възнегодува срещу избора на строител само по цената и обясни по-скъпото предложение на фирмата си с използването на по-качествени машини.

Зам.-кметът по екологията Мария Бояджийска обаче отговори, че кандидатите предварително са се съгласили с условията на общината и те не могат да се променят. От фаворита за поръчката "Станилов" отказаха коментар преди крайното класиране, което трябва да е факт до 15 юни. Едноличен собственик и управител на компанията, която участва в строежа на метрото, както и в изграждането на Водното огледало в Кърджали, е Георги Станилов.

Подписването на договор обаче може да се забави доста след средата на юни, тъй като някои от дисквалифицираните участници вече обявиха, че почти сигурно ще обжалват процедурата. Според Бояджийска това ще отложи началото на строителството с 2-3 месеца, които ще се прибавят към вече натрупаното закъснение от около година.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Съкращението на средства в общините може да стигне 30%", прогнозира от първата си страница „Класа"
Ако има 15% съкращения в държавната субсидия за общините, реално те ще бъдат 30%, защото от 1 юли ще има актуализация и ще се лишим от средства за вече свършени дейности. Това предупреди вчера изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Гинка Чавдарова по време на семинара „Банки, инвестиции, пари".

„Орязването на средствата с 30% ще удари основно социалните дейности и ще породи нов дефицит, по-голям от миналогодишния. Не бих искала да коментирам сумата, защото се надявам това решение да бъде преразгледано", каза Чавдарова. Тя уточни, че общият дефицит на общините към края на 2009 г. е бил 400 млн. лв.

В решението на кабинета са заложени 15% свиване на субсидията от републиканския бюджет към общините. Какво ще се приеме по време на гласуването на актуализацията на бюджета в парламента, не можем да коментираме, казаха за „Класа" от Министерството на финансите.

"За нас 30% е неприемливо. Самонаказали сме се с по-малки бюджети, защото нямаме собствени приходи. Ние сме основният бенефициент по еврофондовете и ако нямаме пари за съфинансиране, разбирате какво значи това", коментира пред „Класа" кметът на Смолян и председател на НСОРБ Дора Янкова. Тя поясни обаче, че министър Симеон Дянков се е вслушал в много от аргументите на сдружението на общините.

„Трябва да има диференциран подход. Нашето предложение е намаляването да е с 10%, защото 30% е прекалено много", каза пред „Класа" кметът на Плевен Найден Зеленогорски.

„Закриват се дневните центрове за възрастни хора, намалява се наполовина дейността на центъра за деца с умствени и физически увреждания. Ще направим възражения", коментира кметът на Банско Александър Краваров.
Още от статията на „Класа"

„Недоверието на ЕС към България вдигна лихвите", анализира „Сега"
Световните пазари реагираха светкавично на безпокойството на еврокомисаря Оли Рен за достоверността на подаваните от България данни за дефицита в бюджета. Още във вторник следобед, когато Рен съобщи за предстоящата проверка на Евростат в България, рисковата премия по 5-годишните български CDS се увеличи с рекордния половин процент - от 3.8 на 4.25%. Това ще има две последици - ще отблъсне и без това малкото инвестиции в страната и ще вдигне лихвите по кредитите.

"Обидното е, че в момента България се счита за по-рискова държава от Унгария, например. Още по-обидното е, че България излиза по-рискова от Турция или Перу, които имат по-нисък кредитен рейтинг", коментира финансистът Красимир Катев.

Според него Евростат едва ли ще открие някакви нередности, но хаотичният и злорад начин, по който финансовото министерство и правителството обявяваха какви нови задължения са открили, е породил тази реакция на Брюксел. "Политическият климат в еврозоната е такъв, че те вече първо стрелят, после задават въпроси", коментира финансистът Красимир Катев.

CDS са финансов инструмент, който отразява застраховката срещу риска от търговията с дълговете на компания или държава. Те влияят и върху лихвите, по които банките заемат пари помежду си, и така се отразяват косвено върху лихвите по кредитите, които отпускат.
Още от статията на „Сега" и Още по темата от „Сега"

„И Несебър гъмжи от "бедни" съдии", разкрива „Стандарт"
Подозренията, че Приморско не е единствената морска община, приютявала "бедни" магистрати, очаквано се оправдаха. Проверка на "Стандарт" установи, че много съдии и прокурори са се уредили с парцели в Несебър и Свети Влас. Апетитните имоти са раздавани по времето на бившия несебърски кмет Николай Трифонов. Оземляването с крайморски терени е ставало по добре познатата схема с отстъпено право на строеж. За последните 10 години в богатата морска община са били раздадени над 500 парцела по цялата крайморска ивица от Обзор до Равда. За отстъпените права "нуждаещите се" са плащали от 5000 до 30 000 лева.

Най-много са оземлените в най-новия жилищен квартал на Несебър - "Черно море", където с права на строеж са уредени 289 души, картотекирани като крайно нуждаещи се по Наредба номер 5 на общинския съвет. За жилищните им потребности общината щедро е отпускала терени с площ между 400 и 100 квадрата.

Много от "бедните" са продавали правата на строеж, а други са вдигали кооперация с размери на прогимназии, които също са разпродадени по времето на строителния бум. В списъците с оземлените попадат отново имена на съдии и прокурори, повече от които на служба в Несебър. Бившият председател на районния съд в града Симеон Михов, който сега е окръжен магистрат в Бургас, е получил парцел в най-атрактивната част на курорта. Сделката е станала през 2002 година. Съдия Йорданка Майска, която сега ръководи несебърския съд, също е получила имот по това време. Съдийката обаче отдавна е продала правото си на строеж. Случайно или не, в същия район на Несебър с общински имот се сдобива и бургаската съдийка Петя Георгиева. Тя получава правото на строеж през февруари 2001 г. Само няколко дни по-рано с парцел е оземлена частната съдебна изпълнителка Росица Стоянова. Други двама магистрати от региона пък получават права на строеж в Свети Влас.

С парцели там се уреждат несебърската съдийка Мария Берберова и шефката на районната прокуратура Севдалина Станева. През 2004 г. прокурор Станева получава парцел в местността Инцараки по пътя за Слънчев бряг. Бясното раздаване на земи край морето не подминава и политиците. По времето на бившия кмет Николай Трифонов с дворчета се сдобиват няколко дузини общински съветници и зам.-кметове. Бившата зам. областна управителка на Бургас от правителството на НДСВ Светослава Наумова е в компанията на политиците, щастливо успели да решат жилищните си нужди. За нея е отреден парцел в Несебър. Съсед й става бившият данъчен инспектор Иван Гургов, който сега пък е заместник-кмет на Несебър.
Още от статията на „Стандарт"

„Кабинетът реши отчужденията да се плащат само с пари", информира „Сега"
Общественият натиск накара вчера правителството да се откаже от идеята държавата да плаща с равностойни имоти при отчуждавания за нуждите на национални обекти. Гласуваният от правителството вариант на проект за промени на Закона за държавната собственост предвижда плащанията да стават само с пари.

Авторите на проекта от МРРБ предвиждаха собствениците на отчуждени имоти извън населените места да бъдат обезщетявани само с равностоен имот. При това беше предвидено те, както и останалите собственици да нямат право да обжалват вида на обезщетението.

От месеци насам за спорния проект се водят дебати, като мнозина считат, че поправката щеше да бъде антиконституционна, защото не се дава право на избор на равностойно обезщетение. Освен това много трудно може да се намери равностоен имот, което означава той да е в същото землище, със същата площ и от същата категория. Дори и да се намери такъв терен, чисто административно плащането в натура води до това процедурата по отчуждението да се забави с поне 2 месеца допълнително, а целта на проекта беше работата по националните обекти да се ускори, както уверяваха хората на министър Росен Плевнелиев.

Други спорни промени в Закона за държавната собственост обаче се запазват. Така например инвеститорите ще могат да влизат във владение на имоти, които попадат по трасето на обекти с национално значение, още преди отчужденията да се приключили. По закон такива са магистрали, жп линии, пречиствателни станции и др. За да стане това, трябва просто да има влязъл в сила подробен устройствен план, който предвижда строителството на такива обекти. Според проекта мярката няма да важи само ако става въпрос за единственото жилище на собственика.
Още от статията на „Сега"

„Защо лекарствата в България няма да поевтинеят скоро", анализира „Дневник"
Финансовата криза удря по джоба всеки гражданин, независимо дали е служител или собственик на фирма. Затова основната задача на правителствата в такъв период е да се опитат да разпределят максимално справедливо тежестта, като защитят най-уязвимите - бедните и болните.

С тези мотиви правителството в Гърция намали административно цените на лекарствата средно с 25%. Идеята е да се спестят публични средства и да се запази достъпът на пациентите до лечение. По същите причини средно с 12.5% бяха орязани цените на медикаментите в Италия, Германия и Великобритания.

Как това ще се отрази в България? Стойностите у нас са обвързани с цените в Румъния, Естония, Чехия, Гърция, Унгария, Литва, Португалия и Испания, които са реферетни за нашата страна. Според действащата наредба за регистрация на цените България е длъжна да има по-ниски или същите стойности на лекарствата от тези в най-евтината референтна държава, в случая - Гърция.

Втора страна от сравнителния списък - Испания, също планира да намали цените на оригиналните медикаменти с между 10 и 16% и с 25% за генеричните. От Министерството на здравеопазването не дадоха ясен отговор на въпроса на "Дневник" какво ще се случи с цените на медикаментите при това положение. Ведомството припомни позицията на икономическото министерство на Гърция, според което новите цени са временни, ще важат само до края на годината и не трябва да се използват за референтни в други държави.

"Според първоначален анализ на Министерството на здравеопазването чрез тази временна мярка на гръцкото правителство само определени лекарствени продукти са с цени, по-ниски от регистрираните у нас", заявиха от ведомството на Анна-Мария Борисова. България е изпратила официално запитване до Атина с молба за уточняване на предприетите мерки и тяхното нормативно регламентиране.
Още от статията на „Дневник"

„Шансът да падне джакпотът днес е 25%", казва в интервю за „Монитор" проф. Михаил Константинов, математик
Проф. Константинов, играните комбинации за „6 от 49" вече покриват около 20% от възможните 13 983 816 за тази игра. Колко са се увеличили от това шансовете за улучване на печелившата шестица?
- Трябва да проследим динамиката на подадените комбинации. Доколкото разбирам, те се увеличават с по 3-4 пункта. Това означава, че в четвъртък  (б.р. - днес ), когато е следващият тираж, някъде към 24-25%  от всички комбинации ще бъдат подадени. По този начин шансът при това теглене да падне джакпотът е една четвърт. Или, казано по друг начин,  за участниците сега шансът е 1:4. А това е един много сериозен шанс. Както разбирате, вероятността да не падне джакпотът е по-голяма. Тя е три четвърти. Това е, което можем да кажем като шанс да падне джакпотът. Това в никакъв случай не променя индивидуалния шанс на всеки участник. Всеки, който играе с фиш, на който има четири комбинации, ако попълни и четирите комбинации различно, като поне по едно число се различават комбинация от комбинация, има шанс да спечели джакпота. Но неговият шанс е равен на 14 милиона, делено на 4., т.е. този участник има шанса 3 милиона и половина да не спечели джакпота. Вижда се, че шансът е много малък. Но забележете, този шанс винаги е един и същ, независимо от това дали има натрупан джакпот, или няма. Това не зависи от броя на натрупаните в тотото средства. Всички тези предположения са в сила, ако топките са идеални. А те, надяваме се, са близки до идеалните. Защото, ако има топки, които се падат по-често от други топки, ситуацията става съвсем различна. 

Вие имате ли съмнение за това, че може да има различни топки?
- Имаше една според мен особена ситуация, когато в играта "6 от 42" се улучиха 13 шестици. Това е много малко вероятно събитие. То не е невъзможно, но много малко вероятно. Но се случи. И затова имаше подозрение, че тегленето е манипулирано. Имаше разследване и подозренията не се потвърдиха. Но това разследване беше по времето на управлението на Сергей Станишев и затова аз имам съмнение, че е било обективно.

У вас остава съмнението за манипулация на онзи тираж, така ли?
- Пак повтарям - случило се е едно много малко вероятно събитие. Има един фундаментален принцип и в полицейската работа, и в съдебната медицина. И той е следният: Едно съвпадение е възможно, две съвпадения - едва ли, а при три съвпадения - най-вероятно няма нищо случайно. Това е прословутото  математическо правило. А при онзи случай имаше 13 съвпадения и на мен ми дойде малко повече.

След като е ясно дали е паднал джакпотът 10 минути след тегленето на тиража, има ли математическа или техническа възможност да се изчисли кои числа не трябва да бъдат изтеглени, за да остане той?
- В момента, в който се вкарат всички дискети с подадените фишове, на компютъра му е ясно какви са комбинациите. Да кажем, това са една четвърт от възможните комбинации. Ако се играе честно, няма как да се знае, и да не падат тези топки с определени числа. Всичко е възможно - чели сме няколко криминални романа, в които по различни начини се манипулира тотализаторът. Това не е само българска игра - хората пускат тото и в Европа, и в Америка. Но ние разчитаме, че сега всичко е честно.
Още от интервюто на „Монитор"

"Западна Европа върви към изгубено десетилетие, но не и новите страни-членки", казва в интервю за „Дневник" Кристиян Орбан, управляващ директор на инвестиционна компания "Ориенс"
Унгария изнерви пазарите преди седмица, когато двама представители на новото правителство заявиха, че икономиката е пред фалит, а страната е близо до гръцки сценарий. Това беше обяснено със "скелетите в гардероба", наследени от предишното социалистическо правителство. В резултат от изказванията форинтът се срина до най-ниската си стойност от година, заговори се за "зараза" извън еврозоната, а премиерът Виктор Орбан беше принуден да задейства антикризисен PR. Страховете се оказаха преувеличени - в понеделник лидерът на Еврогрупата Жан Клод Юнкер заяви, че Унгария няма проблем с икономиката си, а с това, че политиците й говорят прекалено много. За случващото се със страната, политическият популизъм и икономическият растеж разговаряме с Кристиян Орбан, управляващ директор на инвестиционната компания "Ориенс", базирана в Будапеща, София и Букурещ.
Какво става в Унгария, г-н Орбан?
- Важно е да започнем с това, че макроикономическата ситуация е стабилна. Въпреки че нивото на задлъжнялост в Унгария е високо в сравнение с другите източноевропейски страни, то не е сравнимо нито по размер, нито по динамика с дълговете в Южна Европа, особено в Гърция.

В южната периферия на ЕС - Гърция, Испания, Португалия, Италия, има висок държавен дълг в комбинация с голям бюджетен дефицит. В Унгария съотношението на дълга към БВП е 76% и остава стабилно. Бюджетният дефицит пък е един от най-ниските в ЕС. Така че Унгария изглежда много по-различно от южноевропейските страни.

Tоест според вас Унгария не се е запътила към гръцки сценарий?
- Проблемът от последната седмица е, че двама представители от правителството казаха, че Унгария е близо до банкрут и гръцки сценарий. Това прозвуча страшно от устите на хора, които току-що са дошли на власт, защото всички си спомниха гръцкия случай - правителството на Папандреу взе властта и обяви, че  предшествениците му са фалшифицирали бюджетната статистика.

Това доведе до експлозията от страх за Унгария. Пазарите се опасяваха, че или бившето унгарско правителство е крило проблеми и прогнозите не са верни или че новото правителство ще изпусне бюджетния дефицит от контрол.

Към това трябва да прибавим и външните фактори - пазарите не бяха чули почти нищо от новото унгарско правителство и затова се стреснаха, когато първите новини бяха лоши. Второ, сега всички се тревожат за еврозоната и европейската икономика като цяло.

Оказа се, че става дума за необмислени политически сигнали, а не за "гръцки" проблем. Както казах, основите на унгарската икономика са силни - достатъчно силни, за да издържат на безотговорни послания от неподготвени политици.

Значи засега не се реализират страховете, че "заразата" от дълговата криза на еврозоната ще плъзне на изток, към новите страни - членки на ЕС. Има ли вероятност това наистина да стане в Унгария, България и останалите в региона?
- Слабо вероятно е. В последното десетилетие южната периферия на ЕС поддържаше модел на растеж, който се оказа дълбоко неустойчив. Той изглеждаше така - Германия и останалите големи износители в ЕС отпускаха много пари чрез банките си на банките в Гърция, Португалия, Италия, Испания, Ирландия. Тези пари отиваха  за потребителски заеми и ипотеки.

Toва наду заплатите и потреблението. Накратко - Германия, Холандия, Франция даваха заеми на южните си партньори, за да купуват стоките им. Това отне конкурентоспособността на южните страни. И когато експортната схема пресъхна, Южна Европа се оказа без възможности да произвежда, да привлича преки чуждестранни инвестиции, без източници за растеж на БВП.

Kартината е съвсем различна в Източна Европа - от България до балтийските страни. Там няма подобна експортна схема. Да, имаше увеличаване на потребителските кредити, но от много ниска база, и то едва в последните пет години. Така че увеличеното потребление и имотният балон бяха доста по-малки, отколкото в Южна Европа, и с много по-малък ефект върху възможностите за растеж.

Плюс това източната периферия на ЕС беше адресат на големи западноевропейски преки инвестиции. Te интегрираха региона в част от западноевропейската производствена верига. Това е много добра новина, защото Западна Европа и днес е конкурентоспособна в глобален мащаб, особено след поевтиняването на еврото. За разлика от южните страни това е много добра новина за Източна Европа.
Още от интервюто на „Дневник"

„Проектите са разнообразни колкото живота", казва в интервю за „Класа" Сабрие Сапунджиева, зам.-министър на правосъдието в кабинета „Станишев"
Г-жо Сапунджиева, как се определят членовете на комисията към Министерството на правосъдието, която одобрява проектите на сдружения в обществена полза, кандидатстващи за средства от държавния бюджет. Различни или едни и същи са хората, които определят кои проекти да спечелят?
- Когато съм председателствала комисиите, членовете им винаги са били различни. Редът е следният: председателят на комисията, който е зам.-министър на правосъдието, изпраща писмо до министрите да посочат човек от тяхното ведомство. Имало е случаи, когато някои от членовете се повтарят, примерно, защото даден министър изпраща най-често директора на дирекция „Правна", друг пък преценява, че трябва да е занимаващият се с проекти в съответното министерство. Но по принцип съставът никога не е бил един и същ.

При повторение на членове в две поредни години може ли председателят на комисията да поиска смяна на човека?
- Не, в закона няма такова изискване.

В. „Класа" поиска от Министерството на правосъдието имената на членовете на комисията в предишните години, но ни бе отказано с аргумента, че са лични данни и хората не са дали съгласие те да бъдат предоставени?
- Няма пречка да се даде съставът на комисията. Тя не определя печелившите проекти, а има само за задача да оцени и предложи на Министерския съвет тези, които са събрали най-много точки. Почти винаги, когато съм я председателствала, МС е извършвал и промени.

Т.е. Министерският съвет може да извади един проект от групата на печелившите?
- Разбира се, те се утвърждават с решение на Министерския съвет, след което се публикуват в Държавен вестник. Комисията няма почти никакви правомощия, тя има за задача да изготви правилата. Ние ги направихме работещи, защото идеята на тези средства в бюджета е да се стимулира неправителственият сектор. Не е редно, поне аз така съм работила, едни и същи сдружения да участват всяка година. Приема се, че ако предната година дадено сдружение е спечелило проект, те са добри, могат да работят добре, показали са капацитет за работа в този сектор и вече кандидатстват за работа по европейски програми. Тези средства нямат за цел да решават някакви проблеми, те имат за цел да стимулират неправителствения сектор и затова ги ограничихме до 50 хил. лв., за да може секторът да свикне да работи по проекти.
Още от интервюто на „Класа"

„Фирмите си крадат само мениджърите", казва в интервю за „Стандарт" шефът на специализирания сайт за оферти за работа Jobtiger Светлозар Петров
Г-н Петров, има ли сектори на трудовия пазар, които са  започнали вече да излизат от кризата?
- Ако говорим за излизане, ИТ секторът така и не влезе чак  толкова надълбоко в кризата, въпреки че също имаше намалено търсене на кадри. Но  спадът процентно бе много по-малък, отколкото в другите сектори. В момента този  бранш се съживява. Вдига се броят на обявените работни позиции, търсят се  допълнителни хора, защото всъщност увеличаването на ИТ кадрите в една компания  би могло да доведе до спестяване на доста пари. Затова даже и в кризата това са  средства за заплати, които компаниите дават с удоволствие. Другият слабо  засегнат сектор беше финансовият. Там също имаше свиване, но то бе много  по-малко от средното за страната.

Продължават ли да падат заплатите заради кризата?
- Каквото имаше да пада, то падна 2009 г., в първите месеци.  Оттогава насам има по-скоро задържане, отколкото спад. Когато икономиката разбра, че сме в колапс, през пролетта на миналата година започна трескаво да намалява трудови възнаграждения. След това те застинаха на едно ниво и до момента си стоят все там.

С колко са паднали примерно в компютърната сфера?
- Трудно е да се каже, защото има ИТ специалности, които са  традиционно много добре платени, и такива, в които има повече специалисти и  заплатите са малко по-ниски. Отделно там е доста голяма разликата между младшите  и старшите служители. Тези с много опит получават доста повече като заплата.  Изобщо това е сектор, в който заплатите варират адски много. Средно те паднаха с  десетина процента за целия сектор. Може някъде да е имало 20 на сто, но в този  сектор имаше търсене през цялото време, затова ако някъде заплатите са паднали с  толкова, хората вероятно просто са се преместили на друго място. Като цяло те  продължават да са едни от глезените деца на икономиката просто защото не  достигат такива специалисти.

Значи все още има работа за т. нар. ловци на глави.
- Не мисля, че ловецът на глави в истинския си вид би се занимавал с ИТ кадри като цяло, защото те са много вътре в интернет и когато има обяви и условията ги устройват, биха се преместили и без да ги вербуват. По принцип ловът на глави е доста скъпо удоволствие за фирмите и обикновено се прилага към мениджмънт позициите. Доколкото знам, в кризата заявките за подобни  неща са намалели, но напоследък има раздвижване. Въобще тази пролет е специфична  за нашия бизнес с това, че интересът към нови назначения започна да се покачва,  имаме повече запитвания от фирми. Като число сключените сделки за подбор, за  откриване на работни места все още са малко. Но питанията растат и те рано или  късно ще финишират в сделки, тоест в отваряне на работни места. Що се отнася до  лова на глави, той в момента се прилага главно във висшия мениджмънт. Но в  кризата повечето работодатели, ако знаят кого искат да наемат, предпочитат да  преговарят с него директно и без да ползват услугите на посредник. Само когато  не са наясно и очакват някой да ги посъветва, да намери вместо тях човека с  подходящите умения, които те по някакъв начин са описали предварително, тогава  се обръщат към хед хънтъри.

Къде продължават да се откриват работни места въпреки  кризата?
- Колцентровете и големите търговски вериги в момента разкриват  най-много работни места. При търговията говорим особено за хранителните стоки,  които продължават да отварят нови магазини. При колцентровете пък освен досегашното развитие има и очакван допълнителен развой, защото в бъдеще се очаква още повече работа да бъде аутсорсната към България от други държави. Така че те със сигурност ще наемат все повече хора. Иначе към момента в другите сфери няма някакво особено развитие, което да си заслужава да бъде споменато.
Още от интервюто на „Стандарт"