„Камери по всички скоростни шосета", пише на първата си страница „Монитор"
Скоростните отсечки и точките на смъртта по родните пътища ще са първите места, където ще бъдат монтирани новите 173 камери. Очаква се в следващата една година поетапно да бъдат сложени високотехнологичните средства за контрол.

В София ще бъдат монтирани допълнително 15 модерни радара, които ще заснемат състезателите и нарушителите с превишена скорост. По една камера ще има на „Цариградско шосе", „Симеоновско шосе", „Сливница", „Ив. Гешов", „Брюксел", Околовръстното, „Владимир Вазов", „Пернишко шосе", улица 202 и „Цветан Лазаров". Цели три радара ще снимат на бул. „България" и два на „Ботевградско шосе", съобщи пред „Монитор" главен инспектор Георги Петришки от отдел „Пътна полиция".

Всички тези места се смятат за опасни, тъй като по тях се развиват високи скорости и има най-много катастрофи, обясни още Петришки. На бул. „България" например участъците с ограничение 70 километра рядко се спазват. Повечето шофьори карат по-бързо, а има и откровени състезатели.

Там има спирки на трамваи, тролеи и автобуси, което допълнително затруднява движението, допълниха експертите. Именно на този булевард бясно каращи шофьори не могат да овладеят колите и помитат пешеходци дори от тротоарите. Заради тези опасности на бул. „България" ще бъдат сложени най-много камери. На около 30 километра от изходите на София по магистралите „Тракия" и „Хемус" също ще бъдат монтирани записващи устройства. Обикновено шофьорите спазват знаците до излизането от столицата и след това натискат газта прекалено, затова сме решили на около 30 минути от София да разположим камерите, което до голяма степен ще дисциплинира водачите, казаха още от „Пътна полиция".

Освен столичните булеварди пътищата към курортите и изходите на страната също ще бъдат опасани с камери. На един от най-травматичните пътища - Е-79, който води към Гърция, ще бъдат монтирани 5 стационарни камери в отсечката, която минава през област Благоевград. За целия район пък са предвидени общо 22, като 5 от тях ще следят за бързаци в най-оборотния ни зимен курорт Банско.
Още от статията на „Монитор"

„Погват длъжници на здравни вноски" е водещото заглавие на „Труд"
Националната агенция за приходите (НАП) започва съвместна акция със здравната каса срещу българите, които имат добри доходи, но все "забравят" да си платят здравните вноски. За това са се договорили управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Пламен Цеков и шефът на данъчните Красимир Стефанов.

Към момента не се знае точно какви по възраст и социален статус българи влизат в групата на неплащащите. "А и всеки гледа от неговата камбанария. За да се оправдаят някои самоосигуряващи се, веднага се посочва тежкото положение на тютюнопроизводителите (б. р. - разчитащи на държавната субсидия веднъж годишно), които при настоящите условия трудно можели да се издължават към касата. Нашата задача е да разберем кои са останалите длъжници", коментира пред "Труд" д-р Пламен Цеков.

Служителите от НЗОК щели да подават ЕГН на неосигурените на инспекторите от НАП, които ще проверят в данъчните им декларации с какви приходи разполагат. Както и да видят какво е имотното им състояние.

"На пръв поглед на колегите от НАП задачата им се видя доста тежка, но в последствие се разбрахме, че може да я изпълним", добави д-р Пламен Цеков. По закон НАП има право и задължение да глобява неосигурените и да търси от тях пропуснатите суми. Здравно неосигурените българи, които са 1,2 млн. души, годишно ощетяват касата с над 600 млн. лв., съобщи д-р Пламен Цеков. Той добави, че с тази крупна сума значително може да се повишат заплатите на лекарите и сестрите. Както и да се покриват много повече медицински дейности или консумативи, за които в момента болният вади от джоба си.
Още от статията на „Труд"

„Една пета от фирмените заеми са лоши", анализира от първата си страница „Капитал Daily" данните на БНБ за юни
Лошите кредити на българските банки достигнаха 16.86% към средата на годината, като при фирмените заеми делът им е 19.42%, или почти една пета от всички.

Това показват данните на Българската народна банка за състоянието на банковата система към средата на годината, от които личи, че през второто тримесечие влошаването на качеството на кредитните портфейли отново се ускорява, нетният лихвен доход на банките се свива и това започва да изпилява печалбите им.

Лоши кредити

Лошите кредити, за каквито централната банка приема тези, които не се обслужват повече от 90 дни, достигат общо 9.58 млрд. лв. От тях голямата част - 7.21 млрд. лв., са фирмени и именно при тях забавянето на икономиката е най-чувствително - само за тримесечие делът на лошите фирмени заеми нараства от 18.64 на 19.42%.

Банкери коментират, че ако пикът при проблемните сектори като строителство и недвижими имоти е практически достигнат, сега забавянето на глобалната икономика поставя на изпитание и някои доскоро приемани за стабилни експортни компании.

Положението в останалата част от банковите портфейли не е толкова лошо и затова равнището на необслужваните заеми като цяло е 16.86%, а в края на първото тримесечие бе 16.21%. Причината е, че необслужваните жилищни заеми са само 15.31% (при 14.44% за първото тримесечие), а делът на необслужваните потребителски заеми дори намалява - 9.97 при 10.74% към края на март.

Потенциалните проблеми за банките обаче са още по големи, тъй като заеми за още 4.23 млрд. лв., или 7.45% от всички (от които 3.29 млрд. фирмени), се водят под наблюдение, т.е. не са обслужвани повече от 30, но по-малко от 90 дни. Това означава, че част от тях може да преминат в графата на лошите до края на годината, особено при по-рязко от очакваното забавяне на икономиката.

Големият дял на необслужваните заеми е проблемен, защото свива и печалбите на банките и ги принуждава да задържат лихвите по обслужваните и по новите кредити високи, за да компенсират този ефект.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Растеж при банките - на лошите кредити и печалбите", обобщава от първата си страница „Сега" данните на БНБ за юни
Делът на лошите кредити стигна небивал връх. Почти 17% от отпуснатите от банките заеми са с големи просрочия - над 3 месеца, показват публикуваните вчера данни на БНБ за второто тримесечие на 2012 г. Въпреки това печалбата на банковата система расте.

Необслужваните заеми вече са 16.86%. Това е нов пик, след като през първото тримесечие бяха достигнали 16.21%. Ръстът щеше да е още по-жесток, ако не беше раздвижването в кредитирането. Според статистиката на БНБ обемът на банковото финансиране, макар и слабо, расте. Брутните кредити (без тези за кредитни институции) са се увеличили със 717 млн. лв.

На фона на трудните времена и неумолимото трупане на все повече несъбираеми вземания печалбата на българските трезори се увеличава - за полугодието тя е 323 млн. лв., или с 8 милиона повече отпреди година. Банкери и анализатори дават различни тълкувания на числата и процесите, но са единодушни, че няма място за тревоги.

"Погледнато в рамките на банковата система като цяло, бих казал, че ръстът на печалбата спрямо същия период на миналата година е минимален, т.е. има устойчивост на този показател", коментира за "Сега" изпълнителният директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. Според него няма пряка връзка между ръста на печалбата на банките и нарастването на лошите кредити, банковата система е стабилна.

Това, че банките имат сравнително добра печалба, е добре, защото тя може да се използва при необходимост като един от буферите (наред с обезценки и провизии) за покриване на лошите кредити, каза анализаторът от "Отворено общество" Георги Ангелов. По думите му няма причини за притеснение относно състоянието на банковата система.
Още от статията на „Сега"

"Станишев с горещ телефон", четем от първата страница на „Стандарт"
Симпатизантите на БСП вече имат още един горещ телефон освен 112. Те ще набират номера на партийната централа, ако са тормозени от МВР и ДАНС заради участието си в подписката за АЕЦ "Белене". За това призова лидерът на социалистите Сергей Станишев. Поводът са започналите проверки за достоверността на 773 447 подписа с искане референдум да реши дали да се строи Втора атомна. "Управляващите ще направят всичко възможно да саботират допитването. Всяка страница от подписката е сканирана, за да се избегнат манипулациите от проверката в Народното събрание и ГРАО", заяви още Станишев. Той призова при "заплахи, позвънявания и почуквания по вратата" от полицаи и агенти хората веднага да звънят на БСП. Много социалисти приеха апела като призив да звънят и на личния телефон на лидера си.
Още от статията на „Стандарт"

"323 872 активни предприятия са действали в България през 2010 г.", пише на първата си страница „Класа"
През 2010 г. в България са действали 323 872 активни предприятия, което е с почти 1,2% по-малко в сравнение с предходната 2009 г., сочи проучване на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям относителен дял сред предприятията през периода 2006-2010 г. имат активните предприятия без наети лица. През 2010 г. техният брой е 142 166 и съставлява 43,9% от всички активни фирми. В следващата група 1-4 наети попадат 128 739 предприятия, което е 39,7% от общия брой за 2010 година. Най-нисък е делът на предприятията в групата 5-9 наети лица. Средно за периода той е едва 8,6%, докато в групата 10 и повече наети лица средно за разглеждания петгодишен период попадат 10,0% от активните фирми. Броят на заетите лица в групата 10 и повече съставлява 72,7% от заетите в периода 2006 -2010 г., докато в нея попадат едва 10% от общия брой активни предприятия. И обратно - срещу големия брой активни предприятия в групата с нула наети - 43,2%, стои малък брой заети лица - едва 5,9% от общия брой на заетите лица в страната, сочи статистиката.

Почти 11,4% от общия брой предприятия в икономиката са новосъздадени през 2010 година. За последните пет години средногодишно са се раждали малко над 17% от броя на активните през периода предприятия. За периода 2006-2010 г. най-висок относителен дял имат новородените предприятия в сектор „Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети", като средно за петгодишния период този дял е 40,0%. Същевременно най-нисък е делът на новородените предприятия в добивната промишленост - под 0,1% средно за периода. Тази тенденция се запазва и през 2010 г. Като цяло структурата на родените предприятия по икономически сектори остава относително стабилна през разглеждания петгодишен период.

Почти 81% от родените през 2009 г. предприятия оцеляват една година по-късно, като в групата с 10 и повече наети този относителен дял е почти 94%. През 2009 г. новородените предприятия са 57 741, като от тях 46 530 са преживели успешно 2010 година. Най-висок е делът на оцелелите предприятия в сектор „Доставяне на води; Канализационни услуги, Управление на отпадъци и възстановяване" - 89%, а най-нисък - в сектор „Операции с недвижими имоти" - под 75%.
Още от статията на „Класа"

„Общинар към длъжник: Ще ти пратя прашките на дъщеря ти" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
"Имам 50 000 лв. Ще дам още 100 000 лв. на някой и ще ти пратя прашките на дъщеря ти в Германия. Много познати имам там. Ще те сложат в чувал и ще те докарат при мен", заканил се общински съветник от Айтос на 37-годишен собственик на автосервиз.

Заплахата дошла през юни от Рамадан Нуретин, бивш зам.-кмет на градчето, разкрил Емил Топчиев пред полицаи и магистрати. Той е основен свидетел по делото срещу Нуретин за рекет, което бе заведено наскоро от спецпрокуратурата в София.

С общинаря, който е внук на ходжата в Айтос, се познавали от години, но отношенията им се смразили заради дългове. Топчиев се принудил да замине в Германия, за да реши проблемите си, но дори и там не намерил мира - бил подложен на телефонен тормоз.

След заплахи срещу него и близките му човекът се престрашил да се върне у нас, но за кратко. Минал една от сухопътните ни граници далече от Айтос и дал показания пред съдия. После, притеснен за себе си и сигурността на семейството си, пак тръгнал немил-недраг по чужбина.

Показанията му наред с използването на специални разузнавателни средства са част от причините за ареста на 32-годишния Нуретин, който е общински съветник от Националното движение за права и свободи (НДПС на Гюнер Тахир). Той бе задържан на 17 юли при акция на ГДБОП.
Още от статията на „24 часа"

"Плащаме стари сметки за парното и онлайн", пише „Монитор"
Старите сметки за парното вече могат да се плащат онлайн или на банкомат. Досега това не беше възможно, тъй като не се подаваше информация за дължимите към датата на плащането лихви за просрочените задължения.

От „Топлофикация София" съобщиха, че от тази услуга могат да се възползват близо 75 хил. абонати на дружеството, които имат регистрация в ePay.bg или на банкомат. Това е възможно, след като топлофикационното дружество внедри софтуерен модул, който позволява обмен на данни в реално време между топлофикация и системата еPay. Така може да се види какви са задълженията за отминал период и съответно да се плащат стари сметки за топлинна енергия или просрочени задължения.

"Смятаме, че създадохме още едно удобство за нашите клиенти, които плащат през интернет. Още повече че до този момент срокът за погасяване на месечните сметки за топлинна енергия в системата еPay беше наполовина от стандартното - едва около 15 дни. Това понякога не позволяваше да се покриват дори текущите задължения, ако абонатът изпусне този период. С новия софтуер, който разработихме, вече могат да се плащат както сметките за съответния месец, така и просрочията", заяви Стоян Цветанов, изпълнителен директор на „Топлофикация София".

За по-малко от месец след стартиране на новата услуга вече има регистрирани над 100 000 плащания на обща стойност над 3,9 млн. лв., показват данните на изчислителния център на „Топлофикация София". Около 20% от тях са стари задължения. В момента клиентите на компанията, които ползват ePay системата, могат да видят подробна информация за задълженията си за топлинна енергия - текущи и за минали периоди, номер и дата на съответната фактура, размер на задължението, както и сумата на съответното олихвяване, ако има такова.
Още от статията на „Монитор"

Решението за липса на картел при горивата е фарс. Уви, безнаказан", обобщава „Сега"
Комисията за защита на конкуренцията, която във форума на "Сега" и в други форуми съвсем разбираемо бе прекръстена на комисия за защита на картелите, взе поредното си скандално решение. На фона на публични твърдения за открити солидни доказателства за картел на пазара на горива онзи ден комисията реши, че картел няма. След година разследване КЗК установи един-единствен всеизвестен факт - че "ЛУКойл България" публично обявява цените си на едро. Това според комисията създава "изкуствена прозрачност" на пазара и заплашва конкуренцията заради възможността от съобразяване на цените. За теоретичната опасност никой няма да бъде глобен, защото разследваните за картел компании вече са обещали да спрат светкавично да бъдат изкуствено прозрачни.

С този фарс КЗК се надява да приключи въпрос, засягащ крупни бизнес интереси, политически натиск и стотици милиони левове разходи за всички български граждани. Не бива да й го позволяваме.

Поредната гротескна развръзка в постановката "Властта срещу картелите"

е логична за тукашната практика, но това не я прави по-малко скандална. Зад шикалкавенето на КЗК около пазара на горивата надзъртат много едри силуети и ако в България наистина имаше независими институции, пълният завой в мнението на независимите експерти би следвало на свой ред да бъде обект на разследване. Би следвало да има и оставки - дори и с цената на ясното съзнание за традиционната недосегаемост на кукловодите. През какви сюжетни обрати мина постановката и как посърна КЗК?

Че независимата комисия ще зависи от твърде много неща, пролича още през 2011 г. в разгара на "войната" за лиценза на "ЛУКойл Нефтохим Бургас". Комисията бе сезирана от транспортния и икономическия министър на фона на протести срещу цените на горивата и временното отнемане на лиценза на "Нефтохим". Само два месеца след началото на проверката шефът на КЗК Петко Николов спокойно обяви, че на пазара няма нищо нередно, защото участниците в него са много и никой не се оплаква от "ЛУКойл". Това подранило неубедително изказване при неприключила проверка на бизнес за милиони бе първият знак за натиск върху комисията.
Още от статията на „Сега"

"Слагат под лупа големите сделки", четем в „Стандарт"
Службите ще следят всички необичайно големи или изключително сложни сделки или операции в страната. Това ще стане с промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесени в Министерски съвет от вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. С промените се въвежда изискване към банки и кредитни дружества, застрахователи и нотариуси, данъчни и митничари да поставят под особено наблюдение необичайно големи или изключително сложни сделки или операции. По-бдителни ще трябва да са още брокерите на недвижими имоти, консултанти и лизингови дружества. Финансовите институции се задължават да изследват целта и характера на тези операции и да отбелязват писмено своите заключения, като ги съхраняват 5 г. на разположение на дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС. Информацията за сделките ще бъде видима още за съответните органи за банков и финансов надзор, както и на одиторите. В определени случаи - по указание на шефа на дирекция "Финансово разузнаване", данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции ще се пазят и за 7-годишен период. Създава се възможност шефът на финансовия отдел на ДАНС да издава указания до банките по отношение на операции с други страни, които прилагат частично международните стандарти, и особено ако операциите нямат логично икономическо обяснение или видимо основателна причина.
Още от статията на „Стандарт"

„Безработицата продължава да расте", съобщава „Капитал Daily"
Безработицата в България продължава бавно да расте и през юни достига 12.4%, което е с 0.2 процентни пункта повече от май. Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Те са сезонно изгладени и изключват влиянието на фактори като временната сезонната заетост например. За сравнение, средната безработица в ЕС през юни е 10.4%. Икономистите, до които се допита "Капитал Daily", очакват негативната тенденция на пазара на труда да се запази и през следващите месеци. А спад в броя на хората, оставащи без работа, може да се очаква най-рано в края на годината.

Кризата е само едната причина

Според анализаторите продължаващите проблеми на пазара на труда са едно от най-големите предизвикателства за икономиката. "Пазарът на труда трябва да е приоритет, защото от началото на кризата в България са загубени 450 хиляди работни места, което е твърде голяма загуба, за да се оправдава само с кризата", твърди Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Той допълва, че кризата подчертава по-сериозни структурни проблеми на пазара на труда. Става въпрос за разминаване между търсени и предлагани квалификации на служителите, географски несъответствия и неправилно определяне на минималните осигурителни прагове, които са еднакви за цялата страна. Според Ангелов еднаквите прагове може да не са проблем в София, но определено създават проблеми в неразвитите региони.

"От началото на кризата в края на 2008 г. увеличението на праговете е с над 50%, което вдига разходите за труд и принуждава много фирми да намаляват персонал, за да оцелеят", обяснява икономистът. По време на икономически подем по-високите прагове не са проблем. Сега обаче ръстът на безработицата прави домакинствата песимисти. Съответно хората са свръхпредпазливи при стартиране на нови проекти, отлагат дългосрочни покупки и не теглят кредити. А ако се тръгне по тази спирала, възстановяване на икономиката трудно може да е устойчиво, убеден е Ангелов.

Според Цветослав Цачев, главен анализатор в "Елана", работни места съкращава предимно малкият и средният бизнес. Вероятна причина статистиката да отчита ръст на безработицата според него е и увеличеният дял на  сивата икономика, особено в сектора на услугите. "Двигател на индустрията са по-едрите компании, но там и нуждата от нови служители не е толкова голяма, затова, ако има увеличение на продажбите, това невинаги означава и търсене на хора", обясни Цачев.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Без паника за цените, има "само тревога", информира „Труд"
Аграрният министър Мирослав Найденов обяви вчера "код жълто" за цените на царевицата и слънчогледа и всички свързани с тях стоки. На въпрос очаква ли се ценови апокалипсис той заяви: "Имаме тревога, но все още нямаме паника за тези цени."

Найденов даде да се разбере, че ведомството му подготвя мерки, които днес ще бъдат обсъдени на среща между премиера Бойко Борисов, животновъди, производители на сирене и колбаси и търговските вериги. Мерките включват раздаване на обещаните през пролетта субсидии на фермерите, които още се съгласуват с Брюксел.

На срещата с премиера ще се проучи и кой точно надува цените на млякото, сиренето и месото по пътя им от фермата до витрината на магазина. Още отсега обаче държавата смело сочи за виновник големите търговски вериги и магазините.

"Причината за високите цени на хранителните стоки са надценките на търговците и то не само в големите вериги, а в цялата мрежа у нас", отсече председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев. По данни на ведомството му храните у нас поевтинели на годишна база с 5-10%.

Че веригите са виновни намекна и министър Мирослав Найденов.

Той даде да се разбере, че най-вероятно фермерите ще са губещите, независимо че цените на млякото и месото по магазините ще растат. "Ще се увеличат цените на фуража и това ще рефлектира върху животновъдите, които допълнително са притиснати от ниски изкупни цени.

Ако трябва да плащат високи цени на фураж, те попадат между чука и наковалнята. Затова те ще участват в срещата с премиера", каза той.
Още от статията на „Труд"

„Енергото даде на съд методиката за тока", информира „24 часа"
Новата методика за определяне на цените вече е дадена на съд от електроразпределителните дружества, съобщи вчера шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Тя предвижда, който прави грешни прогнози, да си носи последствията. Досега всички грешки били за сметка на НЕК. Според новите правила парите от зелената добавка ще се разпределят на база на заявените мощности. Ако енергото или НЕК са заявили по-малко, а са присъединили повече, то ще получат пари само за заявените централи.

С електроенергията от биомаса сме около нулата. Да не заклеймяваме нещо, което още не се е родило, добави още Семерджиев в отговор на опасенията на бившия икономически министър Трайчо Трайков, че тази енергия ще вдига цените на тока. От 1 юли цената на тока от биомаса е над 400 лв., стига до 470-480 лв. за мегаватчас.

Имаме 600 мегавата фотоволтаици, над 600 мегавата вятърни централи, малко вецове и почти няма централи на биомаса. Има такива на отпадъчни продукти и една истинска инсталация на биомаса в Монтана, уточни шефът на регулатора.
Още от статията на „24 часа"

„С 15,6 млн. лв. рекламираме България като инвестиционна дестинация", съобщава „Класа"
С 15,6 млн. лева от европрограма "Конкурентоспособност" Българската агенция за инвестиции (БАИ) ще организира конференции и ще публикува реклами, които се очаква да привлекат инвеститори от целия свят,  обяви изпълнителният директор на агенцията Борислав Стефанов. Бюджетът за реклама и директен маркетинг по проекта е над 10 млн. лева, останалите средства са за анализи и изработка на нов сайт на инвестиционната агенция. Агенцията вече е отпечатала 162 хиляди брошури на 6 езика, които представят секторите, в които страната ни иска да привлече инвестиции - машиностроене, електротехника, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, транспорт и логистика, информационни технологии, аутсорсинг, медицински туризъм.

Има и сборна брошура за България като цяло, чийто обем е 200 страници. До седмица агенцията ще обяви и най-скъпата поръчка по проекта - за медийна кампания във водещи печатни и електронни медии. Тя е на стойност 4,5 млн. лева и предвижда изработката на 36 рекламни карета и 3 видеоклипа. Те ще се публикуват и излъчват в издания като "Икономист", "Файненшъл таймс", Ройтерс, „Блумбърг" и т.н. Материалите ще се разпространяват в периода ноември 2012 - март 2013 г. Борислав Стефанов посочи, че това е доста скромен бюджет за реклама на инвестиционна дестинация, и каза, че 1 страница в "Економист" е 30 хил. евро само за 1 публикация. Агенцията вече е възложила на обединение между ВИП травъл и "Андреа кепитъл" организацията по посещенията на 9 международни бизнес конференции. Дотук са посетени събития в Лондон, Мюнхен и Дубай, в резултат на които е проявен интерес от една-две фирми от автомобилната промишленост от Германия и толкова от хранително-вкусовата промишленост от Дубай. Те възнамеряват да посетят страната с оглед на бъдещи инвестиции, каза Стефанов. БАИ ще сключи в близките дни и договор с обединение между "Файненшъл таймс" и "Медиа планинг груп" за около 1,3 млн. лева за организацията на 3 конференции и 9 кръгли маси в Европа, САЩ и Източна Азия.
Още от статията на „Класа"