„Коалиция Цицерон" четем от първа страница на „Стандарт"
Нова тройна коалиция срещу властта зрее в парламента. В брака по сметка с кодово име "Цицерон" ненадейно встъпиха БСП, ДСБ и СДС. Лично лидерът на сините Мартин Димитров влезе в ролята на римския оратор. И патетично цитира Цицерон: "Бюджетът трябва да е балансиран, публичният дълг намален, помощите за чужди земи ограничени, иначе Рим ще банкрутира." Димитров поиска въвеждането на фискален борд, който да контролира данъците. Властта не прави нищо срещу сивия бизнес, скочи и човекът на Костов - Атанас Атанасов. На "Позитано" 20 особено се зарадваха от завоя на десните. Лидерът на червените Сергей Станишев дори настоял негови емисари да агитират Командира да подкрепи подготвяния от социалистите вот на недоверие срещу кабинета.
Още от статията на „Стандарт"

„Борисов постави под съмнение вдигането на косвени данъци", информира от първата си страница „Сега"
Премиерът Бойко Борисов постави под съмнение предстоящото вдигане на косвени данъци - акциз и ДДС, върху туристическите пакети. Вдигането на тези налози за някои стоки, обявено от финансовото министерство, се предвижда за началото на 2011 г. Вчера обаче премиерът обясни, че идеите на ведомството на Симеон Дянков засега са под въпрос, понеже принципно правителството държало на обещанията си да не вдига данъците.

Намеренията са да се вдигне акцизът върху горивата заради графика, който България договори с ЕС. При това бензинът ще поскъпне с 3 ст. на литър, а дизелът - с 2 ст., предвиждат промените в Закона за акцизите и данъчните складове. Цигарите с дължина над 8 см без филтър пък ще се облагат двойно, а нарязаният тютюн за пушене ще се таксува с по-висок налог. След шоковото повишаване на цигарения данък от 1 януари т. г. много българи преминаха на нарязан тютюн, защото им излиза по-евтино. От 1 януари 2011 г. обаче и те ще трябва да харчат повече за стоката.

Друга поправка - в Закона за корпоративното подоходно облагане, ще засегне бизнеса. Намалява се максимално допустимата амортизация на активите за данъчни цели. За машините тя пада от 30% на 20%, за компютрите и софтуера - от 50 на сто на 30 на сто, за автомобилите - от 25% на 20%. "В сегашната икономическа ситуация активите се изхабяват по-бавно спрямо предходни години", аргументират се от екипа на финансовия министър Симеон Дянков. Идеята на финансистите е да увеличат данъчната печалба на предприятията и по този начин - приходите в хазната. Бизнесът обаче не хареса намерението. "Увеличаването на амортизационните срокове не е добра мярка, защото това ще доведе до изземване на средства за технологично оборудване и иновации", коментираха от частния сектор.
Още от статията на „Сега"

„Сигнална система срещу бюджетни дефицити" съобщава от първата си страница „Дневник"
Правителствата на държавите от Европейския съюз ще предоставят година по-рано бюджетните си планове и програмите си за реформи за одобрение от Брюксел.

За това се споразумяха във вторник финансовите министри от общността. Документите с планираните бюджетни приходи и разходи за следващата година трябва да бъдат предоставяни в Европейската комисия до края на април.

Процесът се нарича "Европейски семестър" и влиза в сила от догодина. Това означава, че още до края на следващия април 27-те членки на ЕС трябва да изпратят в комисия бюджетните си планове и прогнози за 2012 г.

Нейните експерти ще проверяват дали проектобюджетите спазват одобрените от Евросъюза мерки за дисциплина и дали са съобразени с националните планове за съкращаване на разходите. До края на юли финансовите министри трябва да обсъдят забележките и препоръките от Еврокомисията към отделните страни, така че всяка от тях ще има време да приеме  в срок националния си бюджет.

"Това е най-голямото подобрение в архитектурата на нашето икономическо управление от май насам", коментира решението комисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен. Според него т.нар. "Европейски семестър" ще подобри координацията на икономическите политики в ЕС и ще помогне за затягането на фискалната дисциплина в общността.

Според експертите независимостта на националните бюджети няма да бъде нарушена, тъй като те ще се преглеждат в много ранен етап и решението за крайните им варианти ще се взима от правителствата.
Още от статията на „Дневник"

„Личната карта става и здравна", информира от първата си страница „Монитор"
Личните ни карти да бъдат използвани и като електронни здравноосигурителни от 2011 година. Така ще бъдат спестени средства от държавната хазна, вместо да се издават съвършено нови електронни здравни карти. До тази идея стигна вчера междуведомствената комисия, която работи по въвеждане на електронното здравеопазване от няколко месеца, съобщи за „Монитор" нейният член д-р Иван Костов, който е директор на Акушеро-гинекологична болница „Шейново" и председател на фондация „Електронно здравеопазване". Напълно възможно е до данните в масива на Националната здравноосигурителна карта, където се съхраняват електронните досиета с медицинските данни за всеки един от нас, да се стига не със специално направена и издадена поименно електронна карта.Чрез нея да се черпят данни или вкарват нови такива, а това да става чрез MRZ линията в долния край на личните ни карти, разясни д-р Костов.

По думите му така ще се спестят средства не само на държавата за издаването на новия вид документ, но и на гражданите, които трябва да платят такса за него. За пример той посочи Словения, където въвеждането на отделна електронна здравна карта е струвало близо 10 милиона евро.

Лекари от междуведомствената комисия разказаха, че подобна практика ­ личният документ да служи и за здравноосигурителен, има в няколко страни членки на Европейския съюз, сред които са Португалия, Швеция и Дания.

Електронната здравна карта да отключва достъпа до данните на здравноосигуреното лице с негов пръстов отпечатък или да бъде с отделен чип, подобно на депозитните и кредитни карти, обсъждаха още членовете на междуведомствената комисия вчера. Комисията е съставена от представители не само на Министерството на здравеопазването, но и на МВР, на Министерството на транспорта, на Националната здравноосигурителна каса и на неправителствения сектор. Предвижда се на следващата работна среща на комисията, но не по-късно от средата на месеца, да бъде решено окончателно дали личните ни карти ще станат и здравни, или ще се правят съвършено нови електронни, които ще се издават след Нова година.
Още от статията на „Монитор"

„В какво вярва бойковистът?", е въпросът на който търси отговор в анализа си за „Сега" Диян Божидаров
Напоследък се чувствам глобален селянин в Бойкоцентрична селищна система. Стоя прилепнал до радиоточката, но нищо не научавам за себе си, а знам всичко за него. И за лошите. Знам, че Станишев е виновен, Доган - коварен, магистратите - корумпирани. "Дупета" всякакви пречат, а ако личната му довереничка Геновева Алексиева назначава дъщеря си на обществена длъжност, то това не е връзкарство, а кампания срещу нея.

Това, което не знам обаче, е какво мислят потребителите на тази ценна информация. Шегата настрана - не е ясно какво мислят милионите избиратели на Бойко Борисов. Най-вече за тревогите и въжделенията, с които той всекидневно ги обгрижва. Знае се какво мислеха преди година. Сега - не. Социолозите обикновено ни представят стълбчета от рейтинги и криви на променящи се проценти. Но зад количествените параметри имат един по-важен показател - отговора на въпроса "защо". Той изисква продължителен научен труд, което го прави неконкурентен за текущата пазарна нужда. Няма го.

Ние не знаем например защо Бойко Борисов продължава да има впечатляващ рейтинг, кое от него се харесва на хората, кое - не. Очевидно харизмата не е заради цъфтящата икономика, осъдените престъпници, прекрасния му кадрови подбор, ревизираните сделки. Може би заради намеренията, обещанията, евентуалния процес срещу Доган? Или заради безплодните, но всекидневни полицейски акции. Или пък защото в него се припознава обикновеният човек. Нима?

Откакто е премиер, доверието към Борисов спадна с няколко процента, понамаляха и готовите да гласуват за ГЕРБ. Това е нормално, резонно и не толкова интересно. По-важното е, че година и два месеца след вземането на властта все още съществува огромен брой хора, които вярват на Борисов. И ако са се поразколебали леко, то му трябват два-три сутрешни блока, за да ги строи отново в правата линия.
Още от статията на „Сега"

„Малките превозвачи ще се съобразяват с БДЖ и големите фирми", съобщава „Дневник"
Дребните превозвачи, които се движат между малките населени места, ще съобразят маршрутите и разписанията си, първо, с Българските държавни железници (БДЖ) и, второ, с големите фирми, които ще изпълняват курсове между населени места с над 30 хил. жители.

Това стана ясно след представянето на новия закон за автомобилните превози от транспортния министър Александър Цветков. По думите му до началото на 2012 г. трябва да влезе в сила новата републиканска транспортна схема на страната, която ще дава предимство на БДЖ.

"Както не може да има автобус между столичния квартал "Младост 4" и Варна, така не би трябвало да се движат и автобуси между малки населени места, които да возят пътници до големи градове като междинни спирки", обясни Миролюб Столарски - председател на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ).

Според него въвеждането на ограничение за превозване на пътници няма да оскъпи билетите, а напротив - ще намали цената им, защото линиите ще станат по-ефективни. "Всеки ще може да вози дотам, докъдето е заявил, като сезонните превози не трябва да дублират целогодишните", допълни Столарски. Превозвачът обясни, че не е редно през летния сезон временните превозвачи да изземват клиентелата на редовните линии,  като возят до морето и спират където си поискат.

"Не само че не е ефективно по една линия да се движат десет автобуса с по десет пътника, но е и опасно", допълни Цветков. Дребните превозвачи се обявиха против промените в закона за автобусните превози, като заплашиха с протести.
Още от статията на „Дневник"

„Руски строители стъпват на пазара на ваканционни имоти", съобщава „Монитор"
Руски строителни предприемачи активно навлизат на българския пазар на ваканционни имоти, особено по Черноморието. Това съобщиха вчера от софийския офис на Международната федерация за недвижими имоти (FIABCI).

Братушките предпочитали вече не само да прекупуват завършени или започнати проекти по морето, но и да строят, защото така им излизало по-евтино, а и качеството на продукта щяло да е по-високо, твърдят брокери. Руснаците регистрират фирми у нас и вече търсят да закупят терени за застрояване, като интересът им е насочен засега главно към Южното Черноморие. Освен в Бяла, където е пред завършване проект на московското кметство, руснаците вече са хвърлили око и на Поморие и Слънчев бряг и купуват терени или сключват договори със собствениците за обезщетения с част от застроената площ.

За разлика от англичаните и ирландците при руснаците интересът към българските имоти е стабилен и вече се забелязва устойчива тенденция на нарастване, каза Антония Вирт, президент на  FIABCI-България. Тя е резултат от ръста на руските туристи, защото бизнесът с ваканционни имоти силно зависи от туризма, уточни тя.

Според нея не само носталгията движи интереса на руснаците към имотите по Българското Черноморие. Другата причина е, че нашият бряг се намира само на 2 часа със самолет от Москва и 3 часа - от Санкт Петербург.

Проучванията на FIABCI-България показват, че засега у нас купуват ваканционни имоти предимно по-заможни руснаци, които са готови да инвестират немалки суми, достигащи до 500 000 евро, но като бройка те са малко. От друга страна, засега нашите предприемачи не могат да отговорят на техните изисквания. В българските курорти почти няма наистина луксозни ваканционни имоти.
Още от статията на „Монитор"

„Фирмите затъват повече от хората", казва в интервю за „Стандарт" Асен Ягодин, зам.-председател на УС на Асоциацията на банките в България и изпълнителен директор на Пощенска банка
Господин Ягодин, как ще отговорите на поискания от Симеон Дянков по-свободен достъп на Националната агенция за приходите до сметките на длъжници към фиска?
- Националната агенция за приходите държи за по-добра комуникация между нея и банките с оглед по-голяма събираемост. Доколкото това не би накърнило интересите на нашите клиенти по линия на банковата тайна и взаимното доверие, разбира се, че асоциацията ще бъде отворена да коментира всичко, което е адекватно с текущата ситуация и в интерес на нашите клиенти и на държавата. По всяка вероятност ще стане въпрос за повече информация за всичко, което би подобрило събираемостта. Включително и малко по-репресивни мерки към некоректните длъжници на бюджета би представлявало интерес от страна на агенцията. Мерките обаче трябва да бъдат внимателно обсъдени, тъй като банковата система е чувствителен механизъм, в нея всичко се крепи на взаимното доверие между банкерите и техните клиенти. Всяко едно непремерено нарушаване на тази връзка няма да е добро нито за нормалното функциониране на банките, нито за стабилността на банковата система, която досега много успешно преминава през кризата.

Последните данни на БНБ са доста тревожни - лошите заеми вече са 16%, ръстът постоянно се увеличава. До каква степен това застрашава здравето на банките?
- Действително делът на лошите и преструктурирани кредити продължава да се повишава и това е една от обективните последици от продължаващата твърде дълго икономическа криза. В същото време ръстът на необслужваните заеми на месечна база вече не е с такава амплитуда като през 2009 г. За юли 2010 г. този ръст е малко над 300 млн. лв. - ниво в рамките на средното за настоящата година. Тук бих искал да поясня, че в тази цифра се включват не само необслужваните, но и преструктурираните кредити. Активно занимаващите се с тази материя са наясно, че след реструктуриране голяма част от затруднените кредитополучатели продължават да обслужват коректно задълженията си. Освен това стряскащият 16% дял на лошите кредити не означава да очакваме автоматично същия размер загуби за банките. Местните банки разполагат с буфери и механизми за ограничаване на потенциални и реални загуби. Както изтъкна и подуправителят на БНБ Калин Христов, проблемните заеми се провизират от банките именно с цел покриване на евентуални бъдещи загуби. Дори и след заделените значителни провизии банковата система продължава да работи на печалба, което означава, че няма причина за сериозно безпокойство относно стабилността й. Поне не и при това равнище на проблемните кредити.

Как компенсирате загубите от невърнати заеми?
- Както казах, банките нормално покриват тези потенциални загуби от оперативния си резултат, а в случай че той не е достатъчен - от капитала на институцията. Сама по себе си капиталовата адекватност на българската банкова система е на едно от най-високите нива в Европа. Това е директният отговор на този въпрос. От друга страна, преди да стигнем до подобна загуба, извървяваме дълъг път на откритата и коректна комуникация с клиентите в затруднение. Нека да не забравяме, че голямата част от тях са били редовни платци при по-благоприятни икономически условия и искат да останат такива и в бъдеще. В такива случаи нашата банка се стреми да бъде истински финансов партньор и действа активно за намиране на взаимноизгодно решение, за договаряне на по-поносима схема за издължаване на кредита. По този начин много често успяваме да помогнем на клиента да продължи да обслужва редовно заема си. Когато това все пак се окаже невъзможно, банките винаги биха могли да пристъпят към реализация на заложеното обезпечение. Известно е, че в повечето случаи неговата стойност надхвърля размера на дълга.
Още от интервюто на „Стандарт"