Уолстрийт чупи рекорд след рекорд, а облигационният пазар едновременно изпраща тревожни сигнали за рецесия - това е парадоксът, който поставя инвеститорите в класически капан на интерпретациите. Историята е пълна с такива моменти, когато акциите изглеждат непобедими, но доходността по дългосрочните държавни облигации започва да пада рязко, сякаш икономиката се готви за удар.
В момента индексите S&P 500, Dow Jones и Nasdaq са на рекордни нива, подкрепени от надеждите, че Федералният резерв ще започне цикъл на понижения на лихвите. В същото време доходността по 10-годишните американски облигации се плъзна до 4%, а някои анализатори дори гледат към 3.5% като ниво, което ще означава нарастващи страхове за рецесия. Тази дихотомия е не просто статистика - тя е сблъсък между две парадигми: оптимизма на капиталовите пазари и скептицизма на дълговите.
Причините за разминаването не са само технически. Облигационните инвеститори обикновено са по-чувствителни към признаците на забавяне в икономиката, а те вече са видими - слаб ръст на заетостта, едва 22 хиляди нови работни места през август, ревизии надолу в предишните данни и нарастващи молби за помощи за безработица.
Добавете към това ефекта от митата, които президентът Тръмп въведе, и които по оценки на Yale Budget Lab са достигнали ефективно 17.7% върху потребителите - най-високо ниво от 1934 година. Тези данъци върху вноса бавно, но сигурно се прехвърлят върху цените на стоките, а услугите така или иначе остават по-скъпи. Т.е. инфлацията може да не е извън контрол, но е достатъчно упорита, за да затрудни Фед.
Пазарът на акции обаче гледа през различна призма. За инвеститорите, всяко намаление на лихвите е сигнал, че корпоративните печалби ще получат кислород. Ралито е подхранвано не само от монетарната политика, но и от мегатренда на изкуствения интелект, който кара компаниите да увеличават капиталовите си разходи.
Дори заплахите на Тръмп да смени председателя на Фед Джером Пауъл, както и геополитическото напрежение с удари по Иран, не успяха да разклатят вярата на инвеститорите в този бум. Вместо това алчността - по думите на пазарните стратези - доминира.
Исторически паралели помагат да разберем ситуацията. През 1998 година, преди кризата с Long-Term Capital Management, акциите изглеждаха непоклатими, докато облигациите вече бяха в паника заради рисковете от глобален шок. През 2007 година, месеци преди колапса на Lehman Brothers, доходността по облигациите започна да намалява, докато индексите още се движеха нагоре.
Днес виждаме подобен дисонанс - и въпросът е кой е прав. Ако облигационният пазар отново "надушва" рецесия, акциите ще изглеждат прекалено самоуверени. Ако обаче Фед наистина успее да осигури меко кацане, акциите ще излязат победители, а доходността по облигациите ще остане изкуствено потисната.
За инвеститорите дилемата е болезнено реална. Да останеш в акциите значи да залагаш, че спадът в трудовия пазар и забавянето в производството няма да доведат до дълбока рецесия. Да избягаш в облигации означава да приемеш по-ниска доходност, но и по-голяма сигурност, че ще преживееш бурята.
Възможно е и двете страни да имат частично право: акциите да продължат да растат краткосрочно благодарение на лихвените намаления, докато по-дългосрочно икономиката изпраща сигнали за слабост, които ще ударят корпоративните печалби след няколко тримесечия.
Важно е да се подчертае, че не всеки цикъл на намаления от Фед означава рецесия. Според Deutsche Bank, когато лихвите са рязани извън рецесия, борсата обикновено носи солидни резултати през следващите 12 месеца.
За облигациите картината е по-сложна - доходността на дългосрочните книжа понякога пада, понякога се покачва, в зависимост от това дали пазарът вижда контролирана инфлация или нов прилив на търсене. Този път обаче има уникален фактор: митата. Ако те продължат да натискат цените нагоре, Фед ще бъде изправен пред дилема - да намалява лихвите, за да подкрепи растежа, но да рискува нова вълна инфлация.
Психологията също играе роля. Акциите в момента са в "greed phase" - инвеститорите са свикнали, че всяка корекция се купува, а сезонната слабост на септември този път не се материализира. От другата страна, облигационните инвеститори изглеждат параноични, бягайки в дългосрочни книжа. Разликата в поведението е като сблъсък на култури - краткосрочната еуфория срещу дългосрочната предпазливост.
Какво следва?
Всички очи са вперени в трудовия пазар. Ако безработицата започне да расте рязко и потребителското поведение се промени, тогава и акциите няма да могат да игнорират реалността. Ако обаче икономиката се задържи на "бавен, но стабилен" ръст, тогава Фед ще има пространство да намалява лихвите и да поддържа капиталовите пазари.
В такъв сценарий е възможно двата пазара да се срещнат някъде по средата - доходността по облигациите да остане ниска, но без паника, а акциите да продължат нагоре с по-умерено темпо.
Инвеститорите трябва да помнят, че историята рядко е линейна. Често акциите са прави в краткосрочен план, а облигациите - в дългосрочен. Но именно балансът между двете дава устойчивост. За тези, които градят портфейли за десетилетия, може би най-разумният извод е да не се влюбват в нито един от лагерите, а да поддържат експозиция и към двата.
В свят, където рекордите на Уолстрийт се редуват със сигнали за забавяне, устойчивият инвеститор е този, който разбира, че истината обикновено е по средата.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
