Златото преживява истински ренесанс през 2025 г., а всичко подсказва, че 2026-а може да се окаже още по-бляскава. За три години стойността на метала се е удвоила — рядкост дори в исторически план.
От началото на годината златото е поскъпнало с 40%, оставяйки зад себе си не само S&P 500 с неговите 10%, но и Биткойн, който при всички политически и регулаторни стимули достига едва 20%. Това не е просто възход на актив, а отражение на глобалната икономическа и политическа несигурност.
Интересното е, че златото расте при обстоятелства, които иначе биха били сигнал за тревога — отслабване на пазара на труда в САЩ, очаквани агресивни понижения на лихвите от Фед, рекордно слаб долар (от 1973 г. насам), засилено геополитическо напрежение и безпрецедентни покупки на злато от централните банки — последното не се е случвало в такива мащаби от 90-те години.
Парадоксът е, че за разлика от предишни цикли, в които златото растеше на фона на падащи акции, сега технологичните индекси също чупят рекорди. Причината: капиталът вече не търси избор между риск и сигурност, а между различни видове убежища. Инвеститорите едновременно залагат на растежа чрез акции и се хеджират чрез злато.
Водещ двигател на тенденцията е очакваната промяна в паричната политика. Пазарите залагат, че Фед ще бъде принуден да намали лихвите заради влошаващия се трудов пазар и политическия натиск. За златото това е добра новина — при ниски лихви разходът за притежанието му е по-нисък, а то предлага стойност, макар и без доходност. Според Goldman Sachs, ако дори малка част от капитала, насочен към държавни облигации, се пренасочи към злато, цената може да достигне 5000 долара за унция до 2026 г.
Разликата с криптовалутите става все по-отчетлива. Докато биткойн продължава да обещава революция, златото не се преструва на нещо друго освен това, което е - инертен метал с 5000-годишна история. На фона на хипериновативни финансови продукти и алгоритми, именно неговата простота е сила. Не обещава бързи печалби, а предлага сигурност и устойчивост.
Централните банки имат ключова роля. За първи път от 1996 г. насам техните златни резерви надвишават тези в американски държавни ценни книжа. Това е мощен сигнал — институции, които десетилетия разчитаха на долара като крайъгълен камък, днес търсят алтернатива в метала. Икономически и геополитически ход в едно.
Слабият долар е другият елемент от уравнението. Индексът на зелената валута е надолу с 10% от началото на годината. Въпреки че дългосрочните облигации предлагат висока доходност, пазарът вече не гледа само числа — търси доверие. А златото не носи доход, но носи спокойствие.
Разбира се, възниква логичният въпрос: колко дълго може да продължи златният цикъл? Ако пазарът на труда в САЩ се стабилизира, ако Фед възстанови баланса между независимост и ефективност, ако геополитическите рискове отслабнат — златото може да загуби част от блясъка си. Засега обаче комбинацията от висока несигурност и слаб долар остава в сила.
В този контекст 2026 г. не изглежда просто като продължение, а като възможна кулминация. Ако лихвите паднат рязко, а централните банки останат активни купувачи на злато, нови рекорди изглеждат напълно възможни. Златото е отново в центъра на глобалния финансов пейзаж.
За инвеститорите изводът е ясен: златото не е спекулативен инструмент, а средство за защита. То не е символ на алчност, а на предпазливост. А когато несигурността се превърне в новото нормално — активите със стабилна стойност стават звезди на пазара. 2025 беше златна. 2026 може да се окаже още по-златна.
*Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на активи.