През март 2000 г. Европейският съвет в Лисабон постави стратегическата целдо 2010 г. Европа да стане най-конкурентната и динамичната икономика, основана на знанието, в света. През 2002 г. Европейският съвет в Барселона, след като направи преглед на постигнатото, стигна до заключението, че инвестициите в европейски научни изследвания и технологичното развитие трябва да достигнат до 3% от БВП средно за ЕС. Беше отбелязана и необходимостта от увеличаване на инвестициите в научни изследвания от страна на бизнеса, които до 2010 г. трябва да достигнат до 2/3 от общите инвестиции в научни изследвания и иновации. Целта от Барселона е да се достигнат средно 3% от БВП за научни изследвания и иновации, както на национално, така и на регионално равнище.

Отговорът на въпроса "Къде сме ние по отношение на състояниетона националната иновационна система?" ни дава поредният доклад "Иновации.бг-2007" на фондация "Приложни изследвания и комуникации".

Делът на иновативните фирми в България от всички предприятия с повече от 9 наети е 16,2% и остава далеч от средното за ЕС равнище. Страната ни изостава повече от 5 пъти от лидерите сред новите страни членки /Унгария, Чехия и Естония/ по дял на износа на високотехнологични продукти. Нещо повече, иновационната дейност на българските иновативни фирми се характеризира основно със закупуване на машини и оборудване, допълвано с обучение на персонала, като едва 1/3 от тях извършват някаква научноизследователска и развойна дейност.

Технологичният продукт на България е на около 50% по-ниско равнище, отколкото в страните от ЕС -10. Патентната активност на българските изобретатели пред Българското патентно ведомство намалява, но бележи нарастване пред американскатаи европейската патентна администрация. Броят на защитените патенти обаче остава далеч под средните за ЕС-10 нива, които от своя страна са ниски по международните стандарти.

Инвестициите в иновации в България остават свързани главно с трансфера на знание от ЕС чрез преки чуждестранни инвестиции и внос на инвестиционни стоки. Разходите за научноизследователска и развойна дейност са сравнително ниски и представляват 0,51% от БВП. Освен това 90% от тези разходи са за текущи нужди, предимно за заплати и издръжка на персонала и то главно в държавния сектор. Докато делът на правителствените разходи в ЕС-15 за финансиране на научноизследователската и развойна дейност е под 1/5 от общите разходи, то в България делът на държавния сектор в тяхното финансиране и изпълнение е 2 пъти по-висок, отколкото на предприятията и висшето образование. Наблюдаващото се слабо покачване на иновативните инвестиции се дължи обаче основно на по-високата фирмена активност. Очакванията са България да отдели 2-5% от средствата по европейските фондове за иновации и технологично развитие, което обаче е по-малко в сравнение с Унгария, Чехия, Словакия и Естония, например.

Другият важен фактор задържащ развитието на националната иновационна система, освен липсата на подходящи източници за финансиране в краткосрочен план, е липсата на квалифицирани кадри, което ще се отрази в дългосрочен период на иновационното развитие. В образователната класация на Европа засега сме на дъното. Процентът на ниска грамотност сред българските ученици 40,3 на сто по европейските образователни критерии. За Румъния този показател е 74,8%, докато равнището на ниска грамотност в Чехия, например, е 19,4%, а в Унгария - 20,5%. Задачата на българската образователна системае да премахне с 20% неграмотността сред учениците до 2010 г. Изоставаме и по още един показател ранно напускащи деца от училище. За България този показател е 22,4%, докато за ЕС - 15,9%. Ниската база при средното образование дава отражение и върху висшето, където положителното е, че в структурно отношение се повишава тежестта на точните и инженерните специалности, което е свързано с подкрепата на технологичното обновление на българското стопанство. В същото време заетостта във високотехнологичните сектори на българската промишленост през последните 5 години намалява до 0,45% от общата заетост, което е повече от 2 пъти под средното равнище за ЕС-10.

С други думи предизвикателствата пред българската икономика свързани с иновационното и технологично развитие ще са от решаващо значение за конкурентоспособността й. Без тяхното разрешаване България и през следващите 7 години ще остане в задния двор на Европа. Едно такова предизвикателство са реализиранетона регионалните иновационни стратегии, които в момента се разработват за всички планови региони на България /изключение е Южен централен район, където проектът бе завършен преди 2 години/. Целта им е да подобрят капацитета на регионалните институции да формулират иновационна политика, насочена към реалните потребности на бизнеса, както и да насърчават сътрудничеството между частния сектор и научно-изследователските организации и публичната администрация с оглед повишаване на иновационния потенциал.

Една от задачите на настоящото поколение проекти е да изградят проектна готовност в регионите за работа със структурните фондове на ЕС в периода 2007-2013 г. В крайна сметка Регионалните иновационни стратегии са основен задължителен инструмент на ЕК, въз основа на който ще се определя финансирането на проекти на регионално и местно ниво от Структурните фондове на ЕС през периода 2007-2013 г.