„Кризата рязко увеличи делата срещу длъжници”, „€500 млн. за bTV”, „Домакинствата харчат 5 пъти повече за здраве”, „Близо 3 млрд. лева не достигат в здравеопазването”

„Кризата рязко увеличи делата срещу длъжници", обобщава от първата си страница „Сега"
Икономическата криза рязко увеличи делата срещу длъжници. 51 447 са исковете, заведени от кредитори срещу длъжници само в Софийския районен съд през м.г., сочи справка, поискана от "Сега". За сравнение - през 2008 г. те бяха 18 200. Няма обобщени данни колко са делата в цялата страна, но и там има увеличение.

Става дума за длъжници на банките, "Топлофикация", енергоразпределителните дружества, лизинговите компании. Граждани и фирми, които имат да си събират дългове, могат да поискат от районния съд да издаде заповед за изпълнение, т.е. за плащане на парите или връщане на вещите, която не може да се обжалва.

Месечно при всеки районен съдия в София постъпват по около 40-50 такива дела. 12 деловодители се занимават само с тях. Те са в отделно помещение, за да не се натрупват и опашки.

До средата на миналата година Гражданският процесуален кодекс позволяваше заявлението да се подаде както по адреса на кредитора, така и по този на длъжника. И кредиторите със седалище в София предпочитаха да водят делата си в столицата. Тази възможност обаче отпадна и сега това става по адреса на длъжника в страната. Затова увеличението в София е още по-впечатляващо.

От 14 януари СРС е свързан електронно с базата данни на ГРАО, обясни председателят на съда Красимир Влахов. Така вече делата няма да се бавят с поне месец, когато се наложи да се направи справка за адрес, наследници и т.н. В момента на ден се правят по 80-90 справки, но се очаква броят им да скочи в близките дни, когато заседанията влизат в нормалния си ритъм след края на януарската инвентаризация в съда. "Недостатъкът е, че съдиите не са длъжни да го правят. Те могат да оставят гражданското дело без движение и да задължат ищеца сам да представи адресна справка", обясни Влахов.
Още от статията на „Сега"

„€500 млн. за bTV", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Австралийският медиен магнат Рупърт Мърдок се разделя с bTV. Central European Media Enterprises (CME) е на финалната права в сделката за телевизията, сензационно обяви снощи Ройтерс. Цената е колосална - 500 милиона евро.

Новината потвърдил пред Ройтерс отлично осведомен източник от София, запознат с преговорите. "Сделката вероятно ще бъде обявена в седмиците след 1 февруари", твърди агенцията.

"Няма нищо официално. И на Ройтерс казахме, че преговори се водят от доста време, и то не само със СМЕ, а и с други купувачи", обясниха от пиар отдела на bTV.

CME е собственик на телевизиите PRO.BG и RING.BG. Тя е базирана на Бермудите, контролира се от американския милиардер Роналд Лаудер, син на основателя на козметичната империя Есте Лаудер.
Още от статията на „Стандарт"

„Домакинствата харчат 5 пъти повече за здраве", обобщава от първата си страница „Дневник"
Десет години след началото на здравната реформа разходите на българските домакинства за медицински услуги като процент от брутния вътрешен продукт са скочили двойно, а тези на държавата (отново спрямо БВП) почти не са мръднали. В номинално изражение гражданите плащат 5 пъти повече за медицински услуги - легално или под масата, а отделяните бюджетни средства за финансиране на сектора са се увеличили по-малко от 3 пъти.

Данните са на националната статистика за периода от 1999 до 2008 г. (за миналата година НСИ все още не е обобщила разходите на домакинствата за здраве) и бяха цитирани във вторник от Мими Виткова, председател на Асоциацията на частните здравни фондове.

Същия ден Министерството на здравеопазването съобщи първите резултати от дълго чаканото продължение на реформата - преструктурирането на болничната помощ. От 1 февруари 21 общински и частни болници затварят врати, защото не могат да отговорят на новите критерии за финансиране от здравната каса. Други 159 са заплашени със същото, тъй като са намалили наполовина или повече дейностите, които извършват по договор с касата.

Ако те не успеят да намерят финансиране от други източници - общини или платени услуги, както и ако не се окрупнят помежду си, нямат перспектива да оцелеят. Повечето експерти са единодушни, че броят на болниците в страната е твърде голям, но опасенията са дали има работещ механизъм за ефективна медицинска помощ за хората в засегнатите селища.

По данни на Световната здравна организация, публикувани през 2008 г., гражданите в България поемат почти 40% от разходите за здравеопазване срещу 27 на сто средно за Европейския съюз. Това показва, че у нас тежко е нарушен солидарният модел на финансиране на здравната система за сметка на високи лични разходи на домакинствата, каза Виткова. В същото време нивото на здравната вноска - 8%, почти съвпада със средноевропейското, което показва, че не става дума за липса на средства, а за ефективността на изразходването им.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Близо 3 млрд. лева не достигат в здравеопазването", предупреждава от първата си страница „Класа"
Между 2,5 и 3 млрд. лева не достигат на държавата за здравеопазване. Това заяви вчера председателят на здравната комисия в парламента д-р Лъчезар Иванов на конференция в столичния хотел „Шератон". Той обясни, че това е една от причините, която налага въвеждането на частните здравноосигурителни фондове. Иванов коментира, че с реформата ще се намали бюрокрацията при достъпа до медицински услуги, системата ще се модернизира и пациентът ще има право да избира кой да осигурява неговата услуга. „По този начин хората ще имат сигурност, че дадена медицинска услуга е извършена професионално", допълни Иванов. Според него вторият стълб на здравното осигуряване е бил отлаган с години, защото до момента е нямало изчистена концепция и политическа воля за това.

Предварителните данни сочат, че за задължителното допълнително осигуряване ще бъдат отделяни по 2%, които ще се плащат от гражданите. Иванов коментира, че фондовете няма да ползват обществен ресурс. Т.е. средствата, които държавата плаща за ученици, студенти и пенсионери, ще бъдат управлявани изцяло от НЗОК. „Силно се надявам, че законът за здравно осигуряване ще бъде приет до края на лятната сесия, за да може от 2011 г. да започне въвеждането на допълнителното задължително здравно осигуряване", обясни Иванов. Пред „Класа" той каза, че условията, които ще постави държавата на здравноосигурителните фондове, са няколко - да притежават капитал от 5 млн., да имат пропорционално представителство в 28-те области в страната, както и да имат необходимия брой договори с лечебните заведения, за да осъществяват основната си функция. Фондовете трябва да имат също така 100 хил. клиенти, за да участват в системата. „Всички фондове ще бъдат поставени пред равни условия и равни критерии. Те ще бъдат поставени на равна основа и всички фондове, които отговарят на тези условия, ще могат да участват в допълнителното задължително здравно осигуряване", обяви председателят на здравната комисия.
Още от статията на „Класа" и Още по темата от „Класа"

„Катинар на 21 болници", пише на първата си страница „Монитор"
Двадесет и една общински болници ще осъмнат с катинар от 1 февруари, стана ясно вчера. Те не отговарят на критериите за добра съвременна медицинска помощ и затова Националната здравноосигурителна каса не е сключила договори с тях по нито една клинична пътека за лекуване. Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев и уточни, че те ще бъдат преструктурирани в друг тип здравни заведения.

Сред тях са общинските болници в Кула, Царево, Айтос, Несебър и Радомир. Касата е отказала да сключи договор с още други 9 болници, но те са частни. Подобно на общинските, те не разполагат с по двама специалисти на трудов договор за лечение на заболявания по клинични пътеки, по които кандидатстват. Подготовката на персонала им не отговаря на европейските изисквания, не разполагат и със съвременна  медицинска техника.

По думите на министъра въпросните болници са подбирани така, че в радиус от 50 км от тях да има областна или университетска. До дни на всички джипита, специалисти в диагностично-консултативните центрове и районните центрове по здравеопазване ще бъдат изпратени списъци с работещите болници и кои диагнози лекуват те по линия на НЗОК. Така болните няма да се лутат и да бъдат размотавани от клиника в клиника, а ще бъдат насочвани директно за лечение от своите семейни лекари.

Над 70-годишни доктори са наели директорите на някои малки болници в страната, за да спасят лечебниците си от превръщането им в хосписи. В Пловдивско е нает дори хирург на 78 години. Кметовете и общинските съвети ще могат да преструктурират болниците, на които касата е отказала договор по клинични пътеки, в медицински центрове за доболнична помощ, в които хората от тези населени места да ползват услугите на лекари специалисти, обясни министър Нанев. Центровете ще могат да сключват договори за финансиране с НЗОК и след 15 февруари, когато е последният срок за подписване на контрактите със звената за доболнична помощ. 

За да спасят болниците си от преструктуриране, кметове по места преговарят с областните болници за създаване на консорциуми, в които като филиали да влязат малките лечебни заведения, съобщи заместник здравният министър д-р Валерий Митрев. 

За оцелелите по тази схема общински лечебници няма да важи изискването за двама специалисти на трудов договор за лечение на диагнози в обсега на определена клинична пътека, нито пък за пълен набор от медицинска апаратура, без която касата не подписва договор. Разстоянието на лечебните заведения в тези консорциуми е на не повече от 30-40 км и лекарят специалист ще може да пътува при необходимост за прегледи, консултации и операции, поясни зам.-министър Митрев.
Още от статията на „Монитор"

„170 болници отиват в историята", пресметна „Сега"
Половината болници в страната вероятно ще престанат да съществуват до края на годината. 21 лечебни заведения изобщо не са успели да сключат договор със здравната каса за тази година и няма откъде да се финансират. Други 158 са сключили договори за средно 48% по-малко клинични пътеки, което поставя под въпрос оцеляването им. Без проблем за съществуването си остават 190 болници. Това сочат данните на здравната каса за почти приключилото договаряне за 2010 г. За капак се оказва, че широко обещаваното им преструктуриране в друг тип лечебници, което би им помогнало да се спасят, едва ли ще се случи.

Причината за орязаните договори е липсата на достатъчно лекари. За пръв път тази година НЗОК иска от болниците наличие на двама лекари със специалност на основен трудов договор за дадена клинична пътека.

Половината от 21 лечебни заведения, които изобщо нямат договор, са болници, обясниха от касата. Сред тях са лечебниците в Радомир, Трън, Рудозем, Годеч, Кула, Царево. Останалите са медицински центрове и поликлиники, които имат договори и за болнична помощ. Те няма да могат да работят по пътеки, но ще продължат да осъществяват доболнична помощ.

От касата обаче не успяха да кажат колко от 158-те лечебни заведения със силно редуцирана дейност са болници, нито колко от тях са общински и колко - частни. Болницата в Айтос например занапред ще работи по 31 пътеки вместо по досегашните 68. Тази в Средец - по 2 вместо по 25, в Полски Тръмбеш по 7 от досегашните 34, в Генерал Тошево по 4 от 27. Общо болниците с до 3 пътеки са 52. С толкова малко договори всички те няма как да се издържат и постепенно ще затворят. Така вероятно около 170 болници ще бъдат принудени да прекратят дейността си.
Още от статията на „Сега"

„Касата отряза 170 болници", пише „Стандарт"
Здравната каса отряза общо 170 болници в цялата страна. От тази година те престават да съществуват като клиники за активно лечение, които работят с пари на данъкоплатците, обявиха официално от фонда вчера, след като на 20 януари изтече срокът за сключване на договори по клиничните пътеки. Така от съществуващите 350 болници ще останат 180, част от които са специализирани клиники и диспансери.

От касата обявиха още, че общо 21 лечебници няма да имат нито един договор с фонда, като поне половината от тях са частни клиники. Без болница, работеща със здравната каса, остават в Радомир, Трън, Рудозем, Годеч и Царево.

Още 159 болници са успели да сключат между 2 и 20 договора по клинични пътеки, което няма да им позволи да продължат да съществуват като лечебни заведения с поне четири отделения. При тях от касата отчитат намаляване на договорите наполовина. В някои от случаите обаче орязването е драстично. От 53 на 2 се свиват договорите на клиниката в Средец, от 34 на 7 пък са ограничени тези в Полски Тръмбеш. Сметките на НЗОК показват, че намаляването на договорите ще доведе до освобождаване на 130 милиона лева, които ще се насочат към болниците, които ще поемат пациентите.

Здравният министър Божидар Нанев призова вчера местните власти да свикат извънредни заседания на общинските съвети, за да преобразуват болниците в заведения за извънболнична помощ. "Изпратил съм инструкция до областните управители да се проведат спешно заседания на всички заинтересовани", допълни д-р Нанев. Зам.-министърът на финансите Владислав Горанов, който е и управител на НЗОК, обаче призна, че в момента в бюджета на касата няма заложени пари за стационари за долекуване, тъй като няма такива клинични пътеки.
Още от статията на „Стандарт"

„Съдът поряза Ковачки за съкратен процес", информира „Монитор"
Софийският градски съд отказа да гледа по съкратената процедура делото за укриване на данъци в размер на близо 17 млн. лева срещу бизнесмена Христо Ковачки. Адвокатите на Ковачки настояха пред Темида да бъдат разпитани само 15 от всички 70 свидетели по делото. Съдът обаче категорично отхвърли искането им с мотива, че това ще попречи на изясняването на обективната истина. Веднага след това последва искане за отвод на съдебния състав от страна на защитниците, но и то бе отхвърлено.

Съдът отказа да приеме и иска на държавата срещу подсъдимия в размер на нанесената щета. Според магистратите приемането на иска ще затрудни и без това сложното дело и препоръчаха финансовото министерство да заведе отделно гражданско дело.

Отказано бе и искането на защитниците на Ковачки за връщането на делото на прокуратурата заради грешки в обвинителния акт. През ноември миналата година то бе върнато веднъж на това основание. Тогава обаче обвинителният акт бе коригиран за по-малко от 24 часа и отново влезе в съда. Така делото бе насрочено за декември, но заседанието се отложи заради ангажираност на адвокатите на Ковачки. Когато вчера делото тръгна повторно, подсъдимият отказа данните му да бъдат съобщени на глас в съдебната зала при снемането на самоличността му. Така обичайната практика ЕГН-то, трите имена и мястото на раждане на подсъдимите да се чете на глас в съда този път не бе спазена.
Още от статията на „Монитор"

„София се оказа с тройно по-големи дългове", разкрива „Дневник"
Просрочените задължения на Столичната община за 2009 г. се оказаха над 65 млн. лв. Това е записано в отчета за изпълнението на бюджета, който беше представен вчера на съветниците от комисията по финанси. Сумата е над три пъти по-голяма от обявените официално преди десетина дни 18 млн. лв.

Само по капиталовата програма на общината разликата между отчетени и разплатените разходи е близо 52 млн. лв. Около 31 млн. лв. от дълговете са за отчуждени имоти, за които собствениците не са получили обезщетение. Част от неразплатените суми са заложени и в проектобюджета за тази година. Останалите обаче ще бъдат забавени заради отлагането на някои проекти или ще се търси отмяна на отчуждаването. По закон заповедите за отчуждаване са валидни половин година, а след това процедурата може да бъде прекратена.

Останалите около 21 млн. лв. дългове по капиталовата програма са по договори за строителство и ремонт на улици, тротоари, детски градини, канализация, корекция на реки. Общината дължи и 7 млн. лв. на фирмите по чистотата.

За да покрие най-неотложните плащания, администрацията ще получи безлихвен заем от над 5 млн. лв. от Общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия. Половината от парите ще отидат за погасяване на задължения към фирмите по чистотата за работата им през декември и януари.
Още от статията на „Дневник"

„Искаме еврото с 0,3% икономически ръст", информира „Стандарт"
България ще кандидатства за еврото с икономически ръст от 0,3% за 2010 г. Това са последните разчети на Агенцията за икономически анализи и прогнози, които ще бъдат записани в Конвергентната програма на България за периода 2009-2012 г. Очакваният ръст на икономиката е малък, но прогнозата е много по-оптимистична от заложения в бюджета за 2010 г. спад от 2%. МВФ вчера също повиши прогнозата си за растеж на световната икономика през 2010 г. до 3,9%, спрямо предишната прогноза за ръст от 3,1%. До дни Конвергентната програма трябва да мине през Министерския съвет и да бъде представена пред Европейската комисия. Тя съдържа икономическата политика, която ще води правителството през следващите три години, и ще бъде основа на разговорите за влизането на България в чакалнята за еврото (ERM 2). Заложеният дефицит в бюджета за 2010 г. е 0,7%. Ако заради разплащането на дълговете на държавата към бизнеса се пристъпи към увеличаване на дефицита, той може да надмине 1%. Възможността за по-голям дефицит преди броени дни беше обсъденa на среща между премиера Бойко Борисов и президента Георги Първанов.
Още от статията на „Стандарт"

„Законът за митингите гарантира правата и на служителите в МС", казва в интервю за „Сега" депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов
Г-н Ципов, първоначално подкрепихте предложението на Яне Янев да се премахне обозначената зона пред НС, в която не може да се протестира. Защо променихте решението си?
- Законопроектите на първо четене се подкрепят по принцип. Същите идеи, които ние предложихме, ги имаше и в проекта на РЗС. Става дума за процедурите по обжалване, за органите, които вече не съществуват, като "общински народен съвет" и др. Процедурата изисква от два одобрени проекта да се изготви един общ. Той се внася за разглеждане на второ четене в комисията и фактически във вътрешната комисия отпаднаха две от предложенията на г-н Янев. Едното бе за премахване на обозначената зона около НС, а другото - за разрешаване на нощните митинги. От МВР и Столичната община възразиха и срещу двете идеи. В крайна сметка те трябва да се грижат за сигурността и обществения ред. А аргументът за отхвърляне на втората идея бе, че МВР не може да осигури подходяща охрана за по-големи мероприятия.

Да не би да сте имали договорка с РЗС, защото точно след като се разпадна групата им, вие порязахте идеите.
- Нали ви казах каква е процедурата. Законопроектите бяха сходни, затова ги подкрепихме и двата.

Но защо не подкрепихте само вашия, след като са били сходни?
- Въпрос на решение.

Да разбирам ли, че подкрепяйки на първо четене законопроекта на РЗС, просто не сте имали намерение да го пуснете на второ и да разрешите митингите на стълбите на НС?
- Това, което се предложи в комисията от всички парламентарни групи, бе да се разшири зоната и спрямо сградите на президентството и МС. Идеята ни не е била да забраняваме провеждането на подобни мероприятия пред тези сгради, а да осигурим възможност на служителите от администрацията на тези институции да изпълняват нормално своите функции и задачи. Личното ми мнение е, че ако това се беше поставило като аргумент, който да се обсъди и приеме, по-скоро би следвало да залегне в един изцяло нов закон за митингите, тъй като действащият е от 1990 г. В него трябва ясно да се запише, че такива мероприятия могат да се провеждат пред всяка институция, но да се създаде един своеобразен коридор от няколко метра, за да могат служителите да си вършат работата спокойно.

Дали в чисто нов закон, или в поправки към сегашния, забраната за протести пред стълбите на тези сгради остава. Защо?
- Казах ви, идеята ни беше да се гарантират правата на служителите в тези сгради. Това, което успяхме да консултираме с органите на "Охранителна полиция", беше, че специално за парламента тази обозначителна зона обхваща територия около НС, която се ограничава в рамките на тротоарите, по мое скромно мнение тя е между 3 и 5 метра.
Още от интервюто на „Сега"

„Магистрала "Люлин" няма да бъде завършена в срок без наши фирми", предупреждава в интервю за „Класа" Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България
Г-н Бойков, излезе информация, че през 2010 г. пазарът на недвижимите имоти ще се срине, защото банките, които държат ипотекирани имоти, ще ги пуснат масово за продажба. Как това ще се отрази на строителните компании?
- Отрицателно, разбира се, ще се отрази това на строителните фирми, защото и те имат да получават пари. Така че това ще бъде сериозен удар срещу тях. Банките са длъжни да си потърсят ипотеките, ако няма плащания. Понеже цените падат много, логично е те да започнат да търсят реализация на тези обекти. Това е съвсем нормална практика и я има навсякъде. Да, ако се пуснат много такива жилища, това ще срине пазара. Банките предлагат такива имоти веднъж на стойността, на която са ипотекирани, и ако не се продадат, намаляват цената надолу. При това положение на пазара ще излязат много евтини имоти.
Никой обаче не може да каже с колко ще паднат стойностите на тези жилища. Всичко зависи от количеството, което ще се пусне, цените, как ще реагира на това пазарът, дали ще има купувачи и т.н. Общо взето, ударът ще е върху строителните предприемачи, оттам това ще се отрази и на строителните фирми, защото на тях не им се плаща за извършената работа.

Какво е състоянието в момента на строителния сектор?
- Положението в момента в строителния сектор е катастрофално. Кризисно би било, ако има спад с около 10%. По наши данни спадът в строителните обеми е с около 35% за 2009 г. спрямо 2008-а. Причина за това е, че голяма част от чуждите инвестиции бяха изтеглени от България. Лошото е, че и държавата се изтегли от бизнеса, а тя е най-големият инвеститор - тя би трябвало да инвестира 2-3 млрд. лв. От юни миналата година няма нито една обществена поръчка за строителство. Затова ще се увеличи вълната на освобождаване на хора. През 2008 г., когато беше пикът на строителството у нас, 263 хил. души бяха регистрираните заети в сектора. Очаквам през тази година броят на работещите да е около 150-160 хил. души. Разликата отива на пазара на труда. Между другото трябва да се отбележи, че в тази цифра има и доста голям брой хора, които ние не отчитаме, защото се наемат временно.
Огромен е спадът при строителството на хотели. Тези 1500 компании, които не подновиха регистрацията си, са именно от подсектора на жилищно строителство. От миналата година фирмите започнаха да се пренасочват към ниското строителство - ВиК и пътища. Проблемът обаче е, че там се изискват висококвалифицирани работници, а не груба работна сила. Всъщност кризата удари сегмента на малките и средните фирми. От нея ще излязат големите и силни компании и малки, но само специализирани.

Водихте преговори за промяна на тръжни условия по конкурса за строителство на автомагистрала "Тракия". Доволен ли сте от тях?
- Нашата задача беше да не се допуска елиминацията на българските фирми на база финансови свръхизисквания. Все пак се пуска конкурс за обект, който през последните 15 години в България не е правен, и се иска нашите компании да имат опит. При такива свръхусловия идва чужда компания, която печели. Следва неизпълнение на задълженията, търси вариант да намери български подизпълнител на ниски цени. За радост този период мина, защото няма българска компания, която да се съгласи да свърши работата за малко пари.
Още от интервюто на „Класа"

„Може да се наложи да връщаме и изразходвани пари по ИСПА", казва в интервю за „Дневник" Ивайло Московски, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Г-н Московски, ще бъде ли изградена магистрала "Люлин" до края на тази година, какво показва графикът, представен от турския консорциум "Мапа - Дженгиз"? И какво ще е оскъпяването?
- Графикът е предоставен на възложителя - агенция "Пътна инфраструктура" и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, но още не е съгласуван с нас. Това, което сме констатирали, е, че до момента са изпълнени едва 40% от работите, а обектът трябва да бъде завършен до края на 2010 г. Преди няколко седмици направих внезапна проверка на строителството.
Опасенията ни са, че пусковият срок няма да бъде спазен, тъй като предстои да се изгради по-сложната част от трасето. Изпълнителят има претенции и за увеличаване на цената. Питам се кой е разрешил препроектирането на магистралата, което дава основание за това. Необходимо е да се направи проверка в агенция "Пътна инфраструктура".
Аз не съм виждал документ, с който се разрешава препроектирането. Възможно е то да е станало на устни договорки с агенцията. Основанието на турския консорциум е било, че проектът е некачествен. Проверките на проектите, финансирани от ИСПА, ще продължат с Дунав мост II, отсечките от жп линията Пловдив - Свиленград и софийското метро.

Как ще коментирате искането на браншова камара "Пътища"  договорът с "Мапа Дженгиз" да бъде прекратен и строителството да се възложи на консорциум от български компании?
- Това не се обсъжда като вариант за момента. Няма как без тръжна процедура да бъде избран нов изпълнител. Процедурата по избора му също трябва да бъде съгласувана с Европейската комисия. Вярно е, че има значителен брой фактори, които са допринесли за забавянето на проекта, като например препроектирането, отчужденията, както и преместването на електропроводи от ЧЕЗ и НЕК. Но въпреки институционалните пречки изпълнителят е имал широк фронт да изпълнява проекта.

Има ли опасност България да връща пари от ИСПА заради неспазване на сроковете за изпълнение на проектите, финансирани от програмата?
- Има теоретична възможност. Ако се стигне до това, ЕК трябва да направи одит и да оцени дали има нарушение на договора за всеки  проект. Съществуват няколко възможности. Най-лошият вариант е, освен да се наложи да довършваме обектите със собствени средства, да трябва да връщаме и изразходваните пари. В момента освен магистрала "Люлин" рисков е проектът за изграждане на линията Пловдив - Свиленград.
Гръцката ТЕРНА, която строи жп отсечката Крумово - Първомай от това трасе, също има забавяне. Срещнах се с представители на компанията и сме фиксирали закъснение с четири до шест месеца. В противен случай компанията би трябвало да бъде санкционирана. Въпреки забавянето ще се опитаме при този проект да спазим финансовия меморандум по ИСПА. Няма да бъде довършена отсечката Първомай - Димитровград, изпълнява от италианската компания "Асталди". С тях е договорено да се строи така, че в края на тази година да има завършен участък от трасето.

Ако се направи 30-40 километра, изискваме изпълнителят да включи железен път, сигнализация и комуникации. Това решение ни бе подсказано от Европейската комисия, която, за да признае в максимална степен изразходваните средства, иска да види функционална завършеност. Иначе за изпълнителя би било по-изгодно да изхарчи средства за скъпоплатени дейности. Забавяне има и при изграждането на интермодалния терминал близост до гара "Подуяне" в София, проектът е блокиран заради претенции за обезщетение на двама от собственици на терени там, които не се намират в непосредствена близост до терминала. Затова подготвяме като резервен вариант, който да предложим за финансиране по ОП "Транспорт", модернизацията на жп линията София - Драгоман.

Кога ще бъде завършен Дунав мост II?
- Би могло да бъде изпълнен до лятото на 2011 г. Правим всички възможни опити за удължаване на срока на финансовия меморандум по ИСПА за него. Неофициално от ЕК бяха дадени индикации, че проекти, стартирали след 2004 г. с бюджет над 100 млн. евро безвъзмездна помощ, могат получат удължаване с една година. Ако това стане, ще е достатъчно за завършването му. Проблемът ще е, ако Брюксел разглежда общо безвъзмездната помощ за България и Румъния по проекта.
Декларирал съм пред директора в Генерална дирекция "Регионална политика" Жан-Мари Сейлер, че ще отстояваме позицията за удължаване на срока за получаване на помощта. Преди седмица се срещнах с представители на испанската FCC Construccion, изпълнител на проекта. Тя поставя условие за завършването на моста държавата да им осигури 1 млн. тона насипни материали, но това по договор не е наше задължение. Компанията претендира, че в момента е принудена да купува тези материали на силно завишени цени.
Още от интервюто на „Дневник"

„Досега нямаше политическа воля за промени в здравеопазването", казва в интервю за „Монитор" д-р Димитър Димитров, директор на УМБАЛ "Св. Анна" и председател на Асоциацията на работодателите в болничното здравеопазване
Д-р Димитров, реформата в болничната помощ започна. Започна и неизбежното преструктуриране на лечебните заведения. Как ще се отразят промените на големите болници като "Св. Анна", които занапред ще променят дейността си?
- Реформата и преструктурирането трябваше да започнат много отдавна, но никой нямаше политическата воля да предприеме такива промени. От 2006 г. финансирането на болниците изцяло е от Националната здравноосигурителна каса по клинични пътеки, които тогава бяха 298. Година след като това стана, трябваше да се извърши и преструктурирането според основните параметри и показатели на лечебните заведения. Това се налагаше още тогава и от обстоятелството, че нашата страна е член на Европейския съюз, а от това произтичат редица задължения по отношение на медицинските грижи, от които ние не можем да избягаме. Стандартите за всяка медицинска специалност, не се измислят в България, те също са на ЕС. В продължение на 4 години обаче ние буксувахме. Стигна се дотам, че трябваше да се върнем назад. Имаше дори четири-пет нулеви години за специализациите на лекари. Това обаче малцина отчитат. Колегите нямат вина, нито българските болници, че през този период не се правеха специализации. Започна да се чувства недостиг на специалисти патоанатоми, ендокринолози, клинични лекари, а неонатолозите са направо лукс. Сега за една година, откакто отново има условия за специализации на младите колеги, дефицитът не може да бъде запълнен за кратко време.
Твърдението ми се потвърждава от факта, че не само нашата страна има проблем с недостига на специалисти. В Западна Европа също има глад за редица специалности. Германия започна да привлича наши, български, лекари срещу възнаграждения от по 5000 евро първоначално, бонуси и социални придобивки за семействата им. Натам вече тръгнаха доста колеги, от което дефицитът в българските болници се задълбочи.

Ако реформата беше започнала само няколко години по-рано, днес нямаше да имаме недостиг на лекари, финансиране на губещи болници и куп още други неблагополучия в здравната система, с които сегашното правителство трябва да се справя в наследство от предходните. Процесът ще е болезнен, но ще трябва да го изстрадаме.

Болезнен ли ще е този процес за големите болници?
- Не, няма да е болезнен, защото пациентите на малките лечебни заведения в повечето случаи започват лечението си в тях, но в крайна сметка, идват при нас, защото е ясно, че добрите специалисти са в големите центрове.  Така е в чужбина, така е и у нас. Ние не можем да имаме наситеност с лекари специалисти навсякъде в България. Такова изобилие няма дори в Германия. Все пак един лекар, който е завършил медицина, има права да лекува.
Проблем на общините обаче е, че в продължение на десетилетия не инвестираха в районните и общинските лечебни заведения. Те не вложиха средства нито в рехабилитацията на сградния фонд, нито в апаратура, нито в човешки ресурс, който е най-важен. Защото да купиш една високотехнологична апаратура, средства ще намериш, но кой ще работи впоследствие с нея, ако нямаш подготвени хора. Сега, на много места в провинцията сме свидетели точно на тази недомислица - малки болници с отлична, техника, купена преди година-две, но без подготвени специалисти. В резултат, тя не се пуска в действие, а пациентите си правят изследванията в големите болници. Това е истинско разхищение, от което не печели никой.

Дали пък мениджърите на малките болници нямат средства за обучението на хора?
- Едва ли. Вече се говори, че ръководства на доста общински болници наддават за специалисти, като им предлагат заплати от по 3000 и повече лева, за да могат да сключат договори със здравната каса. Защото без съответния специалист на трудов договор и пълен работен ден, никое лечебно заведение не може да работи по съответната клинична пътека с НЗОК, а това означава и липса на сигурен източник на финансиране. 
Защо досега общините не се грижеха за своите болници?! Не е логично някой друг да поема инициативата и финансирането на тяхната собственост. Не е логично кметовете, като цяло, да изповядват всеобщото мислене, че здравеопазването в България е безплатно. Медицинската услуга е стока, независимо, че в нашата страна тази стока не е остойностявана и все още не е остойностена реално. Българинът не иска да признае, че здравеопазването има цена, при това най-висока цена за обществото.

От ниското остойностяване на клиничните пътеки пък страдат всички - и големите, и малките болници, и медицинските центрове, и лекарите. Техните цени пък не са пипани от пет години. Досега нямаше воля за това, сега е невъзможно, тъй като сме в икономическа криза. Всички тези проблеми, натрупвани с години, за които липсваше воля за решаване, доведоха до кризата в българското здравеопазване, от която можем да се измъкнем само с час по-бързото преструктуриране на болничната помощ.
Още от интервюто на „Монитор"