„Липсата на пари вдига на бунт лекарите и полицаите”, „Правим коли на батерии”, „България затъна в преспи”, „Банките търсят купувачи на фирми в затруднение”

„Липсата на пари вдига на бунт лекарите и полицаите", обобщава от първата си страница „Сега"
Два ключови сектора за стабилността в страната - здравеопазването и полицията, заплашиха вчера правителството с бунтове. Медиците са недоволни от орязването на парите за здраве и закриването на болници, а полицаите ще протестират, ако най-после не им осигурят добро заплащане и нормални условия на труд.

"Ако до 15 февруари правителството не гарантира, че ще даде повече пари на болниците, ще премахне делегираните им бюджети и ще изплати отчетената дейност, ще бъде обявена дата за национален протест на граждани и лекари срещу незаконното закриване на болниците", обяви Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Инициативен комитет от директори на общински и частни болници внесе вчера в МС искане за спиране на реформата в сегашния й вид, а Кацаров твърди, че зад петицията стоят подписите на 127 000 граждани. Макар че е бивш зам.-министър на здравеопазването от кабинета на Иван Костов, той подчерта, че протестът няма да има нищо общо с която и да е политическа партия.

Лекарите настояват още да отпадне изискването на здравната каса за двама специалисти на клинична пътека за сключване на договор, което е основната причина десетки болници да са на ръба на фалита. Директорите настояват и за увеличаване на бюджета на НЗОК до размерите му от 2009 г.

От тази година болниците работят по делегирани бюджети, които не позволяват да се изплащат повече пари от определените от касата. "За първото тримесечие предвидените суми за всички лечебници са намалени средно с 35-40% спрямо същия период на миналата година", обяви д-р Ивайло Ваклинов от здравната каса. С толкова е орязан и бюджетът на НЗОК за болнична помощ спрямо 2009 г. Там, където има по-голямо намаление, причината е редукцията и на самите договори на болниците, тъй като не отговарят на изискванията на касата. Орязани са обаче и парите за областните и университетските болници, въпреки че те са сключили договори за същия и дори за по-голям обем дейност спрямо м.г.
Още от статията на "Сега"

„Правим коли на батерии", информира от първата си страница „Стандарт"
Англичани ще налеят 100 милиона лева в наш завод за електроавтомобили. Проектът е на щатския фонд "Куоръс венчърс", а инвестицията е на британски фирми. Това обяви премиерът Бойко Борисов след среща в Лондон с представители на фонда. Те го уверили, че колите на батерии ще са с поносима цена и за българите. 200 прототипа се произвеждат в момента в Германия. Ековозилата ще са 4-местни и ще развиват скорост до 120 км/ч. С едно зареждане изминават 30 км. Веднага след срещата в Лондон премиерът позвънил на кмета на Стара Загора Светлин Танчев, където ще бъде заводът. Още днес представителите на фонда у нас ще проведат разговори с градоначалника.

Първият у нас едноместен екоавтомобил бе произведен именно под липите.
Още по темата от „Стандарт"

„България затъна в преспи", обобщава от първата си страница „Монитор"
Обилният сняг, който падна в неделя срещу понеделник, блокира пътищата в страната, причини катастрофи и взе жертви. Най-критично бе положението  в Пловдивско, Смолянско, Хасковско и Кърджалийско. На места в планинските райони снежната покривка бе над метър.

Влакът Москва - София дерайлира вчера сутринта на около 4 км преди гара Курило. Причината е счупена релса. Точно 4,7 км влакът се е движил с колела извън релсите, а липсващото парче е било 20 см, съобщи за "Монитор" Пенчо Попов, директор на БДЖ.

Около 09,48 ч. при транзитното преминаване през гара Курило, дерайлират втори, трети и четвърти вагон. Инцидентът е станал между входния сигнал и първата входна стрелка на гарата. Композицията е била от осем пътнически вагона. В българските вагони са пътували 30 пътници, а в руските - 19. При инцидента никой не е пострадал, съобщиха от БДЖ.

Тепърва следствието ще установява кое е причинило механичната повреда на железния път. Релсите обаче са били почистени, както и всички стрелки. За мястото на инцидента веднага отпътува министърът на транспорта Александър Цветков.

Създадена организация за транспортирането на пътниците до София с влака от Видин за столицата. Въпреки усложнените пътни условия, влаковете се движат успешно, като в Силистренско снежните навявания са образували тунели от по 100-тина метра, каза още шефът на БДЖ.
Още от статията на „Монитор"

„Банките търсят купувачи на фирми в затруднение", разкрива от първата си страница „Дневник"
Ако сега дете трябва да напише съчинение по мотиви от приказката за неволята, много вероятно героите в него да не са двама братя, а собственик на фирма и банкерът му, а счупената каруца е кредитът, който компанията се затруднява да обслужва. Вместо неволята обаче те викат консултант по придобивания на фирми, който им помага да решат проблемите си.

Казано с други думи - заради кризата компаниите в нестабилно финансово състояние се увеличават, което носи загуби и за кредитиралите ги банки. Така те са принудени да се включат в търсенето на изход от ситуацията, пред която са изправени клиентите им. Това води и до създаването на нови методи, чрез които банките се предпазват от увеличението на проблемните заеми.
Малко числа
Ръстът на проблемните (включително необслужвани) кредити в българската банкова система не е тайна за никого. В края на 2009 г. делът на лошите и преструктурирани заеми (без овърдрафтите) е 10.6% от общия обем на кредитите за бизнеса и домакинствата, показват данните на БНБ. За сравнение - година по-рано те са 2.92%. Финансовите регулации задължават банките да провизират тези заеми, което обаче изяжда печалбата им. В числа картината през 2009 г. изглежда следната - разходите за обезценка, които се правят при отписване на лошите заеми, са скочили до 1.040 млрд. лв. при 330.5 млн. лв. година по-рано.
Eдна стара и няколко нови идеи
Заради увеличение на проблемните фирми наред с активното преструктуриране и предоговаряне на кредити през последната година банките са започнали да си сътрудничат с консултантски компании за придобивания (т.нар. М&А консултанти). Целта е да се намери стратегически или дялов инвеститор, който да инвестира в "жива", но изпаднала във временно затруднение фирма. Друг вариант е създаване на специално дружество, което да купи закъсалата компания или част от нея, като финансирането пак е със заем от банката.

Ефектите за банките от това са най-малко два - единият е да помагат на свои клиенти с трудности да се съвземат и да започнат да плащат задълженията си към тях. Другият е да изчистят портфейлите си от лоши кредити. Според анализатори това ще е и основна част от работата на банките през 2010 г.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Барозу издига ГМО в приоритет на новата Европейска комисия", информира от първата си страница „Класа"
Председателят на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу смятал да поднови процеса за разрешаване на отглеждането на два вида генномодифицирани организми (ГМО) в ЕС веднага след като новият му екип встъпи в длъжност другата седмица. Това съобщи вчера Франс прес, позовавайки се на европейски източници, пожелали анонимност. Според информацията един от приоритетите ще бъде допускането на царевицата MON 810 на американската компания „Монсанто" и картофите Амфлора на германския концерн БАСФ. Барозу имал намерение да се отърве от проблема, който му създаваше затруднения по време на предишния мандат на комисията. Първото заседание на ЕК е насрочено за 17 февруари, но "дневният ред все още се изготвя", уточни говорителката на комисията Пия Аренкилде Хансен.

„Монсанто" чака да бъде подновено разрешението за отглеждане на въпросния хибрид царевица, който е единственият ГМО, допуснат в ЕС. БАСФ пък желае да наложи в ЕС генномодифицирани картофи, защото те биха донесли на компанията годишно между 30 и 40 млн. евро, допълва АФП. В шест страни членки, сред които Франция и Германия, царевицата MON 810 е забранена. Други единадесет пък настояват да имат право да забраняват всякакви ГМО. Само преди дни българското правителство наложи петгодишен мораториум върху допускането на геннопроменени култури. Решението се наложи, след като екологични организации започнаха протести срещу измененията в Закона за ГМО, които премахват забранителния режим.

Натиска върху Барозу мога да си обясня с икономическата криза, коментира пред „Класа" доц. д-р Огнян Боюклиев от Института по аграрна икономика. Генномодифицираното производство е много енергоемко, а малко преди кризата рязко се вдигнаха цените на петрола и този тип земеделие се оказа неефективно. После кризата удари компаниите, акциите им паднаха и калкулираха сериозни загуби. Обяснимо е сега да търсят всякакви начини за възстановяване на печалбите, допълни докторът по икономика.
Още от статията на „Класа"

„Банки ухажват строители за кредити", разкрива „Стандарт"
Банките развързват кесиите си. През последния месец трезорите търсят строителни фирми, за да им предложат кредити. Това заяви за "Стандарт" членът на УС на Камарата на строителите в България Калин Балкански. До края на 2009 г. банките масово отказваха всякакви заеми на строители. Докато сега финансовите институции са по-отзивчиви и склонни да подпомогнат бизнеса ни, обясни Балкански.

Раздвижването на пазара е факт от близо месец. Лихвите не се намаляват, но вече се водят разговори и се коментират гратисни периоди за борчовете на компаниите, каза предприемачът. Не знам дали новата политика на банките е породена от идеята на строителния бранш да си направи собствен трезор, каза Калин Балкански. Идеята беше лансирана в края на ноември като мярка на компаниите от сектора да преодолеят кризата. Създаването на собствена финансова институция беше и своеобразен протест на компаниите срещу високите банкови лихви.

Само дни по-късно идея за собствен трезор лансираха и от Българската асоциация на хотелиерите и туроператорите.
Още от статията на „Стандарт"

„Брюксел иска от България да си възстанови щетите от заменките", разкрива „Сега"
Държавата ще трябва да си възстанови разликата между пазарната и занижената стойност, по която са раздадени на частници гори при заменки, ако иска ЕК да не започне наказателна процедура срещу страната ни за непозволена държавна помощ. Това обясниха вчера източници от Европейския съд в Люксембург пред "Сега". На практика това означава правителството да поиска частниците да доплатят за масивите.

Ако кабинетът не си възстанови средствата, Брюксел може да изиска сумата под формата на глоба заедно с наказателна лихва. Засега не е ясно дали бизнесмените, които са се възползвали от заменките, ще си платят доброволно разликата, или правителството ще трябва да търси принудителен начин да разреши проблема. В писмото на Главна дирекция "Конкуренция" до България са посочени примери, при които гори по морето и в София са оценявани до 100 пъти под реалните им пазарни цени. От 2003 г. до 2009 г. от замените са се възползвали бизнесмени от ранга на Христо Ковачки, адвоката Тодор Батков, Гриша Ганчев, Красимир Гергов, Кирил Асенов с проекта си "Супер Перелик" и много други.

Утре при премиера Бойко Борисов се събира извънредно съветът по сигурността, на който трябва да се реши как България да отърве огромните глоби. Крайният вариант на писмото, което ще пратим на Брюксел, трябва де е готов до 16 февруари. Вчера се оказа, че участниците в съвета имат напълно противоположни гледни точки, но в общи линии те заобикалят основния проблем.

"Юристите на министерството на земеделието готвят писмо, в което излагат аргумента, че горските замени не са държавна помощ. Ако чрез тях е извършено подпомагане, то е станало заради нарушения или престъпления от длъжностни лица", заяви ресорният зам.-министър Георги Костов пред "Сега".
Още от статията на „Сега"

„Оман задвижва проекта „Супер Боровец", информира „Монитор"
Инвестиционният фонд на Оман State General Reserve Fund (SGRF) и подразделение на британската Equest Investment Balkans Plc изграждат ски курорт за 800 млн. евро (1,1 млрд. долара) в България, е заявил в неделя държавен служител на Оман, съобщи  Ройтерс, цитиран от Investor.bg.

„State General Reserve Fund притежава 40% от проекта, а другият основен инвеститор е Equest", казва държавният служител, който е запознат с проекта и е пожелал анонимност. „Курортът, само на един час от летището в София, се очаква да бъде завършен през 2012 г.", е допълнил той.

SGRF е инвестиционна компания на оманското правителство и се управлява от финансовия министър. Компанията придоби контролиращ дял от Equest в началото на 2009 г., допълва агенцията. По информация от сайта на Equest към ноември оманският фонд притежава 33,3% от Equest Investments Bal-kans. Друг голям акционер е Kairos Investment Management с дял от 20,5%.

През ноември миналата година Equest Investments Balkans Limited (EIB) обяви промени в корпоративната си структура и управление.

Част от стратегията на фонда е да се освободи от активите си, за които смята, че не са пряко свързани с дейността, и да се фокусира върху своите два основни актива - Техномаркет и проекта „Супер Боровец".
Още от статията на „Монитор"

„До 5% е свиването на икономиката през миналата година", цитира експерти „Дневник"
Спад на икономиката от 5% е най-честата прогноза, която "Дневник" получи от икономистите, до които се допита. Анкетата предшества експресните данни за брутния вътрешен продукт към четвъртото тримесечие и за цялата 2009 г., които Националният статистически институт ще оповести в петък. Причина за песимизма на експертите е, че свиването на вътрешното търсене се е оказало дотолкова сериозно и дори предпразничното потребление през декември не е успяло да стимулира икономиката, както предварително се очакваше.

Забавените разплащания на правителството и местните власти към частния сектор също са оказали негативно влияние и макар да са свършили работа от фискална гледна точка, те са забавили икономическата активност и в крайна сметка ефектът от това ще е негативен, коментираха икономистите. Самото правителство в официалните си прогнози от есента на миналата година залагаше свиването да е 6.3%, но после вмъкнаха доза оптимизъм и прогнозираха спад от 4.9%.

Изненадващо обаче средноаритметичната стойност от прогнозите на анкетираните специалисти е дори по-оптимистична - спад от 3.83%, а медианата (средна величина между най-високата и най-ниската прогноза) за предвижданото свиване на икономиката е 3.1%.

"Главният двигател, на който ще се разчита да движи икономиката през тази година, е износът, но той все още е слаб", коментира пред "Дневник" икономист в една от големите български банки. По думите му данните за ноември, които посочиха ръст на експорта с 3% спрямо ноември 2008 г., са били многообещаващи, но в крайна сметка са се оказали изолирано явление, което не е намерило потвърждение в декемврийските резултати (официално те още не са публикувани - бел. авт).

Икономиката върви към възстановяване, но безработицата ще продължи да нараства, прогнозира вчера пред БНТ председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев (съиздател на "Дневник" и "Капитал"). По думите му безработицата ще надхвърли 10% и ще достигне дори 14%.

Той обаче коментира, че в условия на валутен борд провеждането на антикризисна политика е много по-трудно. Затова и за малка икономика като българската най-важното е да бъде предвидима и стабилна. "В момента предвидимостта минава през запазване на борда, и по-специално на сегашния фиксиран валутен курс, както и политическите усилия България да влезе в еврозоната", заяви Прокопиев.
Още от статията на „Дневник"

„Оксфорд не би могъл да се акредитира у нас", казва в интервю за „Сега" министърът на образованието Сергей Игнатов
Министър Игнатов, очаква се от тази есен седмокласниците, които бъдат приети, да учат по нова образователна структура - със задължително обучение до X клас. Ще успеете ли да прокарате тези промени до септември и как да си представяме българското училище след въвеждането им?
- Целта на тези промени е да се осигури грижата за 5- и 6-годишните, да се създадат условия за поетапно преминаване към целодневно обучение в I-IV клас и да се даде възможност за по-голяма изборност и профилиране след X клас. Амбицията ни е текстът на закона да бъде внесен до края на парламентарната сесия и да стартира поетапно от 15 септември. Ако това се случи, трябва да започне пренаписване на учебни програми. В момента експертите работят по държавните образователни изисквания. Паралелно с това се разглежда самото учебно съдържание, желанието ни е да постигнем една по-голяма европеизация при него. Експертите са прави, като казват, че се изучават много европейски автори. Въпросът е, че ние имаме и български автори, които са големи европейци и трябва по някакъв начин да влязат в програмата.

Във връзка с това споделяте ли мнението, че обучението по история и литература е натоварено твърде много със задачата да утвърждава националната идентичност?
- Не съм против националистическата жилка, а против патриотарството, защото то формира комплекс за малоценност. Във всички малки и олющени нации, които са много патриотарски настроени говори комплексът за малоценност. От този дух нямаме нужда - имаме твърде много неща, с които да се гордеем. Защо Чавдар Мутафов, мъжът на Фани Попова-Мутафова - един европеец отвсякъде, не се изучава в училище? Или други съвременни автори, които може да не се нравят на старото поколение, но са хора с европейско творчество. Има едно сиромахомилство, което шества тук от края на XIX век. Издигат се в култ редица неща, свързани със селото и селячеството. Хубаво, произлизаме по-голяма част от село, но България дори до 9 септември е била средноевропейска страна. Въпросът сега е ние много бързо да възпроизведем тази средноевропейска страна.

Това изисква един много тежък дебат.
- Започваме една поредица от разговори на тема "Българското училище в XXI век". Искаме да чуем обществото какво мисли, ще поканим и по-млади хора. Искаме по всички тези теми да чуем мнение.

Ще успеете ли при пренаписването на програмите да направите по-добри връзки между хуманитарните дисциплини? Тук има големи разминавания - така например литературата в IX клас започва с античните автори, докато по история се учи новото време.
- Има хронологически разминавания и в момента се опитваме, доколкото е възможно, да пренаредим учебното съдържание по история, литература и философия. Аз съм историк и много добре съзнавам, че не е редно паралелно да се учи египетска история и литературата на модернизма. Трябва да намалим и натовареността на учениците, защото в момента те са натоварени колкото студентите. Трябва да учат по-малко неща, но по-задълбочено. Например по литература не е нужно да се изучават много автори символисти. Достатъчно е да се изучават няколко, а учениците да имат инструмент да анализират и други; това разбира се е сложен процес и трябва да бързаме бавно. Питате какво се случва в IV-VIII клас и защо има такъв срив в качеството на обучение в този период? Моето обяснение е, че нашата образователна система е подчинена на натрупването и възпроизвеждането на знания; че тя не дава на учениците инструмента за вземане на решения. Защото дори да не познаваш дадена материя, можеш да имаш позитивно отношение към нея, ако притежаваш умения за интерпретирането й.
Още от интервюто на „Сега"

„Работодателите да подпомагат студентите със стипендии", казва в интервю за „Монитор" Огнян Стоичков, шеф на парламентарната комисия по образование
Г-н Стоичков, защо беше необходим спорът дали да се запази титлата "доктор на науките" и защо се получи този драматичен обрат в гласуването за тази титла в законопроекта за развитие на академичния състав?
- Действително в комисията се получиха обрати в рамките на 7 дни. Миналата сряда на 27 януари мнозинството не подкрепи нашето предложение с проф. Станилов да се възстанови "доктор на науките" като научна степен. Такава е била политиката на министерството на образованието и за съжаление със 7 на 7 гласа не подкрепиха това предложение. Но се радвам, че на заседанието на комисията на 3 февруари отново беше поставен от нас този въпрос. Получи се една добра дискусия "за" или "против". Чуха се различни мнения и постъпи предложението да прегласуваме тази разпоредба. Радвам се, че и ГЕРБ преосмислиха своята позиция и подкрепиха да се възстанови "доктор на науките". Това е важно в два аспекта. Първо, към момента законът урежда тези обществени отношения. В момента в България има многобройни носители на "доктор на науките", които трябва да получат място и в новия закон, а не с обратна сила да им се отнемат права, придобити по силата на закон и положен дългогодишен труд. Вторият аспект е, че ние не предвиждаме степента "доктор на науките" да води до изключителни права, като правото да заемаш академичната длъжност "професор".

А след като се дава толкова голяма свобода на ректорите с новия закон, как ще гарантирате, че те няма да решат да използват титлата "доктор на науките" като задължителна стъпка към професурата?
- Изрично сме записали в настоящия закон, че единственото изискване да кандидатстваш за академичната длъжност "професор" е да притежаваш научната степен "доктор". Предстои и друго обсъждане следващата сряда, по предложение от мен и проф. Станилов - ние дори изключваме да бъдеш доцент преди това. Единственото законово изискване е да притежаваш научна степен "доктор", т.е. всяко друго изискване, което противоречи на него, ще бъде отменено от арбитражния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация. (НАОА) В една от дискусиите аз казах на шега, че висшите училища могат да имат и изискване за цвят на очите и ръст.

Но ректорът има голяма власт и за избор на изпитващото жури при дисертациите. Ами ако един човек иска да стане доктор, но не се ползва със симпатиите на ректора? Как ще се справите с този субективен елемент?
- Въпросът е съвсем удачен. Няколко са процедурите - първата процедура е, че ректорът обявява конкурс само когато е налице преподавателската натовареност на асистенти, доценти и професори. Тази преподавателска натовареност трябва да отговаря на стандарти, които ще бъдат приети в правилника за приложение на закона. За тези стандарти ще следи НАОА в частта на следакредитационния контрол. Първо, ректорът да не може субективно да обяви конкурс чак когато племенникът му завърши 5 курс. Преподавателската натовареност трябва да бъде обективизирана и контролирана. На второ място, ректорът не назначава журито за доценти и професори. Той само със заповед открива процедурата, а журито се определя чрез жребий на случаен принцип от националната листа, която е общовалидна за България. По този начин се стремим да няма субективен елемент и тези да отдалечим максимално процедурите от ведомствения елемент.
Още от интервюто на „Монитор"

„В криза се използват структурните фондове на ЕС", казва в интервю за „Класа" кметът на Благоевград Костадин Паскалев
Г-н Паскалев, изпълнителният директор на НСОРБ Гинка Чавдарова заяви в неделя, че предстои преразглеждане на инвестиционните програми на общините и че ще има свивания в частта за собствени инвестиции. Как стои този въпрос с Благоевград?
- Такова твърдение е доста опасно, защото когато държавата се намира в криза, един от инструментите за преодоляването й е увеличаване на инвестиционните възможности и инструменти. Ние имаме нови източници на финансиране и това са структурните фондове на Европейския съюз. От доклада на комисията за средствата от структурните фондове стана ясно в неделя, че има само 1,3% усвояване, и че до лятото се прогнозира тази цифра да стигне 5%.

Какви проекти сте спечелили до момента?
- Община Благоевград има 10 спечелени проекта, които изпълнява последователно. В рамките на тази година очакваме активно усвояване по нови три проекта, които спечелихме през 2009 г. За един провеждаме в момента тръжна процедура - това е ремонтът на Младежкия дом. По оперативна програма „Регионално развитие" за социална инфраструктура обявяваме процедурите за възлагане на строително-ремонтните дейности, това е сериозен проект за почти 4,5 млн. лв. Изпълняваме и проект по „Градска среда", който е свързан с възстановяване на улици и реконструкции и т.н. Общо привлечените средства са над 25 млн. лв., така че не ми е много ясно точно какво е имала предвид г-жа Гинка Чавдарова с изказването си.

Кризата ще ви се отрази ли в съкращаване на администрацията и орязване на други разходи?
- Аз мисля, че след няколко последователни съкращения в последните 10 години, община Благоевград не може да си позволи редукция на администрацията си. Ние сме една от най-оптималните, от гледна точка на административната структура, общини. Единственото, към което бих се насочил, е икономия на средствата за издръжка на администрацията.
Още от интервюто на „Класа"

„Пощальоните стават аптекари", казва в интервю за „Стандарт" Милен Керемедчиев, изпълнителен директор на "Български пощи"
Г-н Керемедчиев, обявихте редица злоупотреби в пощите, какви са резултатите?
- Започнахме цялостна проверка на териториалното поделение в Пловдив. Това е началото, следващата седмица нашето звено за вътрешен контрол ще бъде в Хасково и Кърджали. Идеята е да продължим във всички териториални поделения. Вече има резултат, изпратил съм писмо до министъра на транспорта и съобщенията Александър Цветков. Установи се системно нарушаване на процедури за изпълнение на нашата дейност, масово е имало безконтролност. В нашите каси има забрана в края на деня да се разполага с повече от 100 лева. Но в пощенските станции е имало повече пари, което е грубо нарушение на сигурността. Направени са процедури за обществени поръчки по места, без да има заповед от директора. Друга констатация е за отдаването под наем на ведомствените апартаменти. Имаме 46 в страната. От 12 г. не е правена оценка на имотите за реална наемна цена и сега те се отдават за 50-80 ст. на кв. м. Един апартамент в Пловдив от 80 кв. м например се дава за 40 лева месечно. Открихме сериозни отношения и в автобазата - неправилно водене на пътни листове, доливано е гориво в резервоара в такова количество, че то е повече, отколкото колата може да поеме. Имаме непопълнени маршрути за движение. Драстичен е случаят с устройство, скрито в автомобила, което превърта километража, макар че колата не се движи. Такова поведение е довело до спад на услугата. Откакто аз съм на тази работа, лично чета всички жалби и рекламации. На ден са стотици.

От какво се оплакват хората?
- Грубо отношение на служители, загубени и непристигнали пратки, отворени пратки, откъдето се крадат вещи. Така обръщам внимание на всяка жалба, прави се проверка от Вътрешен контрол и аз лично се подписвам на отговорите към всеки потърпевш. Така виждам и къде растат жалбите, което помага да насочим проверката натам.

Обявихте, че бившият директор Енцеслав Харманджиев ползва неправомерно служебно жилище. Докъде стигна разплитането на случая?
- Оказа се, че той живее под наем в апартамент на пощите на бул. "Раковски" 120, до НАТФИЗ, 171 кв. метра. От 2006 г. се обитава от г-н Харманджиев срещу наем от 250 лв. При нас обаче няма копие от договора за отдаване под наем. Помолихме го да ни предостави неговото копие. Въпреки това не го е направил. Намерихме само заповед от предишния министър на транспорта Петър Мутафчиев, с която той е разпоредил на Съвета на директорите на "Български пощи" да влезе в пряка договореност с г-н Харманджиев за отдаване на апартамента след извършване на експертна оценка за наема. Такава оценка няма. Вноските по наема редовно са плащани. Сега направихме оценка. Експертът установи, че за 2006 г. справедливата пазарна наемна стойност е 3500 лв. на месец. За 2007 г. тя е 3900 лв. За 2008 г. е пак 3900 лв., а за 2009 г. поради кризата експертът е оценил на 1800 лв. наем месечно.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Спонтанните реакции на Борисов се харесват на избирателите, но поддържат постоянна несигурност у министрите", казва в интервю за „Дневник" Геновева Петрова, изпълнителен директор на социологическа агенция "Алфа рисърч"
Как изглежда кадровата политика на премиера Бойко Борисов от случая "Желева" насам?
- Казусът "Румяна Желева" създаде сериозна криза, която трябваше да бъде решавана бързо. Последвалите структурни промени в кабинета с назначаването на Николай Младенов за външен министър, на Аню Ангелов за министър на отбраната и номинирането на Кристалина Георгиева за еврокомисар бяха едни от добрите възможни ходове.
При тези промени обаче проличаха и някои проблеми на кадровата политика. Шумно се заявяват номинации, а не е ясно под каква форма, дали и кога ще бъдат реализирани. Същевременно, без да бъдат предварително обявени, се правят други назначения. Имам предвид в първия случай - номинацията на професор Илиян Михов, във втория - назначаването на Кольо Парамов и смяната на зам.-министъра на образованието. В този смисъл кризисната реакция беше правилна, но видни за обществото станаха и съществени проблеми в кадровата политика на управляващите.

Какъв е публичният ефект от отказа от назначения?
- Когато говорим за кадрова политика, има няколко важни неща - да са ясни целите, механизмът на взимане на решения и доколко посочените кадри са подходящи за съответните постове. Беше заявена цел - подсилване на екипа. Но необходимостта да се уточнява и изяснява намерението, после номинациите да се оттеглят или преформулират - това показва, че въпреки шумното им деклариране целите не са съвсем ясни.
Аналогична е и ситуацията с механизмите. Подборът, начинът на обявяване и последващото оттегляне показва липса на ясна визия как и защо се рекрутират членове на правителството и какви отговорности им се вменяват. Беше много хубава идея да се привлече опитен макроикономист за член на правителството, но съвсем не беше положителен фактът, че премиерът дълго време не успяваше да обясни на каква длъжност ще бъде назначен, какви отговорности ще носи и с какви ресурси ще разполага.

Друг сериозен проблем е фактът, че така обявявани, назначенията изненадваха други членове на правителството. Създаваха подозрения за смесване на функции, неяснота доколко отделните министри ще разполагат с правомощия да движат собствените си ресори и кой всъщност ще носи отговорността... Провеждана по този начин, кадровата политика изглежда доста хаотична, но по-сериозният проблем е, че създава препятствия пред отделните членове на правителството и на администрацията като цяло.
Що се отнася до кадрите и доколко те са подходящи, както показа случаят "Желева", не можем да разчитаме, че всеки може да прави всичко, стига да има голямо желание. Проблемът обаче е, че подобна кадрова политика рискува да бъде пропилян потенциалът на компетентни хора.

Какво впечатление прави поканата, от една страна, към експерт като Илиян Михов, а от друга - към Кольо Парамов, да се включат в икономическия екип на премиера?
- Наистина изненадващ ход на премиера. Ще започна с аргумента, който чухме от самия Бойко Борисов - че не е добре да съветват само съмишленици, а да чуваш и представители на други позиции...
Още то интервюто на „Дневник"