В сравнение с председателя на ФЕД Бен Бернанке, който взе присърце проблемите на финансовия свят и прилага всякакви нови методи за излизане от кризата, японският му колега Тошихико Фукуй води по-спокоен живот. Мандатът на директора на Японската банка изтича в края на месеца, а през последните пет години той направи едва две лихвени повишения до днешното ниво от 0.5%.

Тези думи обаче не успяват да пресъздадат изцяло противоречивия исторически период в който се намираше Японската банка в последните години. Под председателството на Фукуй, банката приключи експеримента продължил повече от 6 години за поддържане на нулево лихвено ниво, с което институцията опитваше да се пребори с дефлацията и слабото икономическо развитие. Неговият наследник, който трябва да бъде избран от правителството съвсем скоро, ще наследи банкова институция с добре работеща монетарна политика.

За да се измъкне от дефлационния капан и срив на финансовия сектор, Японската банка наводняваше пазара с десетки трилиони йени, като печаташе денонощно пари, с които изкупуваше всякакви финансови активи. Според западните стандарти, тази стратегия изглежда доста отчаян ход за възстановяване на развитието. През март 2006 г., само три години откакто бе поел поста, Фукуй най-накрая обяви, че е спечелил войната с дефлацията. Тогава той започна да покачва лихвеното ниво, но не стигна много далеч в рестриктивната си политика.

Важно е да отбележим, че това как се справя Японската банка е от значение не само за втората по големина икономика в света. Преходът на Япония от финансова катастрофа към слаб икономически растеж, беше важно събитие за цялата световна икономика. Миналият месец, американският финансов министър Хенри Полсън заяви, че от спирачка за глобалния икономически растеж, само за десетилетие Япония се е превърнала в стабилен двигател.  

По-високите лихвени нива в страната ще имат сериозно отражение върху пазарите и по-специално върху дейността на спекулантите. До сега „carry-trade" търговците се възползваха от почти неограничения ресурс на евтини пари (японски йени), които бързо инвестираха в по-високодоходни валути и активи, печелейки от лихвения диференциал. Годините на нулева лихвена ставка в Япония, допринесоха за бясното развитие на рисковите инвестиционни схеми, които пък са в основата на финансовата криза започнала миналия август.

Когато банката започна да повишава лихвеното си ниво, свивайки разликата с останалите големи икономики, търговията като че ли пострада. Японската валута започна бързо да поскъпва спрямо американския долар, като само за половин година тя се покачи с 15% от ниво 120 до 102 йени за долар. Поскъпването на валутата все още е на дневен ред и никой не смята, че това е края на възходящото движение. Това обаче оскъпява износа на страната и го прави по-нерентабилен за най-важния търговски партньор - САЩ.

Икономическата конюнктура на Япония се намира в доста деликатен стадии на развитие. Не трябва да се бърза с лихвената политика, тъй като една погрешна стъпка може да прати страната обратно в рецесия. Ако обаче бъде пропуснат момента за по-сериозна намеса, тогава банката може да се изправи пред сериозен проблем с инфлацията в бъдеще.  

Все пак Фукуй напуска банката след като свърши едва половината от работата. Лихвата от 0.5%, все още е доста под нивата, които са нужни за безпроблемното функциониране на икономиката. През последните шест години на глобална експанзия в стопанството, японската икономика правеше средногодишен ръст от едва 2%. Все пак председателят на банката на няколко пъти открито признаваше, че смята прекалено ниските лихвени нива за опасни.

Ако погледнем икономическите индикатори на Япония ще видим, че инфлацията в страната се покачва слабо. Това обаче е следствие от високата цена на петрола и другите суровини, а без тяхното влияние, дефлационните очаквания продължават да мъчат страната. Фукуй оправдава решението си да повиши лихвената ставка преди напълно да се е справил с негативния ценови натиск, с примера на другите централни банки.

Репутацията на банкера беше частично опетнена през 2006 г., когато името му бе замесено в инвестиционен скандал. Тогава той призна, че е инвестирал 10 млн. йени (€63 000) във фонд, чийто собственик бе арестуван за неправомерни търговски практики. Въпреки че председателят на Японската банка не бе нарушил правилника на представляваната от него институция, критиците не го пожалиха.

Периодът на управление на Фукуй може да бъде разделен на три основни фази: борба с дефлацията, начало на рестриктивна лихвена политика и дългосрочно възстановяване на по-високи лихвени нива. Според анализатори, първата фаза е изпълнена. Още със стъпването си в длъжност, банкерът започва агресивна битка с дефлационния натиск. Той пусна в обращение допълнителни капитали, с които вдигна ликвидността на пазара, а след това започва да изкупува всякакви активи, за да раздвижи пазарите.

Политиката на банката от този период е подкрепяна от доброто развитие на реалната икономика. Благодарение на все по-високия си износ към Китай, Япония е в началото на шестата си година на растеж. След като икономиката дава сериозни сигнали за възстановяване, банката вече може да прочисти баланса си и да обяви край на дефлацията.

През март 2006 г. Фукуй възторжено обяви, че се е справил с тежката задача. Тогава той заряза политиката си по увеличаване на ликвидността и започна да търси предпоставки за повишаване на лихвеното ниво. „В условията на добър икономически растеж и дългосрочна ценова стабилност, монетарната политика трябва да има изпреварваща роля", обичаше да коментира Фукуй, опитвайки се да сложи спирачки на бъдещите инфлационни рискове.

В новоприетата си доктрина, банката определи ценовата стабилност на средногодишен инфлационен ръст от 0 до 2%. Критиците отново не пропуснаха да се заядат с това нововъведение. Според тях, да се нарича нулевото инфлационно ниво „ценова стабилност", е предпоставка за сериозни главоболия в средносрочен план.

В централната банка и до днес смятат, че японската икономика вече се е научила да се справя в условията на дефлация или нулева инфлация. Въпреки че стопанството в страната се развива, то е доста под потенциала си за растеж. Това най-ясно се вижда от развитието на японският борсов индекс Nikkei, който от близо 40 000 пункта през 1989 г., в момента е под 13 000 пункта. Все още е много трудно да говорим за предстояща инфлационна криза в Япония, при положение, че цената на стоките и имотите е подценена, а кредитирането е доста занижено.

Това е голямата разлика между стратегията на Японската банка и тази на останалите централни банки по света. Нито един себеуважаващ се японски банкер няма да го каже публично, но всички са наясно, че всъщност ФЕД е институцията, която най-често създава различни финансови балони. Според много, днешните проблеми с имотния сектор на САЩ и създалата се кредитна криза, са може би дело на прекалено либералната монетарна политика провеждана от Алън Грийнспан в периода 2002-2003 г. „Живеем в свят, в който пазарите са станали истинско отражение на икономическата активност в дългосрочен план. Така монетарната политика трябва да се съобрази с тези промени, а ценовата стабилност сама по себе си не е достатъчна", коментира Фукуй.

Председателят на японската банка винаги е смятал, че ниското лихвено ниво ще стимулира бизнеса в страната, който пък ще започне да плаща повече на работниците си. Така постепенно ще се стигне до увеличаване потребителското търсене, което е отговорно за голяма част от БВП на Япония. За съжаление, нищо такова не се случи. Заплащането не се е променило, а разрастването на глобализацията, доведе до износ на все повече японски производства в чужбина.

В момента икономиката на Япония разчита най-вече на експорта си към САЩ, Китай и останалите развити пазари. За сега инфлацията в страната е с положителна стойност, но това се дължи най-вече на прекалено високата цена на горивата и хранителните продукти. Ако обаче световната икономика намали рязко развитието си, а стоковите пазари бъдат ударени, то несъмнено дефлацията ще се завърне на икономическата сцена.

Пазарните анализатори очакват следващата лихвена корекция на банката да е в посока надолу. Фукуй обаче остава убеден, че нещата ще се развият според предварително начертания от него план и банката скоро ще продължи рестриктивната си лихвена политика. Ако все пак анализаторите се окажат прави и банката намали лихвата, това ще е силен удар по реномето на институцията, която за пет години едва успя да отлепи ставката от нулевото ниво. Дори обаче да се стигне до там, Тошихико Фукуй няма да е човекът, който ще обяви тежката новина.

По материали на Financial Times.