На север, в земите между Рейн и Елба, едно федерално правителство се бие в гърдите и тръби за успехите си в намаляването на безработицата. Погледнато с швейцарски очи, ситуацията на трудовия пазар в Германия е повече от притеснителна. Макар отвъд Алпите и Рейн нещата да са спокойни, един професионален кръг в Швейцария трепери за работните си места, които пък във ФРГ са бетонирани срещу кризи.

Както коментира германското бизнес издание Handelsblatt, в една своя цел всичките Саркози, Меркели и Кьолери в света са единни: „Безработицата все още е нашия централен проблем". Доколко имат те право и колко малко може да се направи по въпроса, опияненият от изборната си победа нов президент изглежда скоро ще научи. Но преди няколко дни Саркози се разходи в Швейцария и може би някои неща са му направили впечатление.

Жителите на Швейцарската конфедерация са народ, който може да провежда собствената си политика по труда, отделен от злите погледи на еврокомисарите с Алпите на юг и река Рейн на север. Провеждат своята политика и оказва се са решили вече главния си проблем: например през тази година квотата на безработицата при тях се очаква да бъде 2,8%. За 2009 година държавния секретариат в Берн прогнозира безработицата да падне дори на 2,2%.

Това всичкото функционира при заплати, от които ябълката може да ти падне от главата: месечните доходи на една касиерка в супермаркетите Aldi не падат под 3 000 франка, които както и да ги погледнеш са € 2 000: ей така, стоейки си зад касовия апарат. Отговорно за това, че почти всички швейцарци, които искат да работят, работят, е либералното законодателство: високи компенсации, дълги срокове на известяване, продължителни споразумения за заплащане - тези свещени крави на немското трудово право трудно виреят по алпийските ливади на независимата централноевропейска република.

Но нищо не е само виолетово и изключително ниската безработица в Швейцария връща махалото обратно: все повече държавни трудови посредници са на улицата. Разбира се, проблемът е „различен от кантон в кантон", какъвто е типичният швейцарски принцип. Тук 20, там 50 ... Сърцевината е една и съща: регионалните бюра за труда, наричани по чиновнически „Rav", получават все по-малко средства от сумите по застраховки за безработица, размерът на последните се определя от броя на търсещите работа.

Формулата на швейцарците е следната: по-малко безработни = по-малко пари за трудово посредничество = съкращаване на щата в бюрата по труда. Това, както всичко друго в Швейцария, не се прави от днес за утре. Но то функционира, както и всичко друго в Швейцария, твърде ефикасно: онези 150 съветника от наброяващата близо 3 000 души швейцарска трудова администрация, които бяха освободени от началото на годината, ще се съветват за намиране на нова работа предимно сами.

И челният алпийски опит изглежда вече определя за централен проблем безработицата в службите по труда.