След като 18 години министър-председател не беше стъпвал в сградата на Министерството на земеделието и храните, Сергей Станишев се престраши и дойде на церемонията по откриване на информационната кампания за Програмата за развитие на селските райони. Тя е най-скъпата и по нея се очаква пред следващите пет години да бъдат усвоени 5 млрд евро.

Кампанията ще премине под наслов „Пътуващи екипи за съвети в земеделието - от врата на врата". И за да защити името й, министърът на земеделието Валери Цветанов почука на вратата на едно фермерско семейство в с. Радомирци, община Червен бряг.

Пред голяма селска къща цялата съпровождаща го делегация бе посрещната от Снежана Велева, защото съпругът й Светломир живее в овчарник, струпан наскоро от подръчни материали в покрайнините на селото. И по-точно - върху основите на бившите обори на отдавна останалото в миналото ТКЗС.

„Идваме директно при вас и вие сте първата ни спирка в една нова инициатива", съобщи тържествено земеделският министър на притеснената домакиня. Той й каза, че има огромно количество пари и те ще стигнат за всички, стига да подготвят проекти и да кандидатстват по някоя мярка от селската програма. Цветанов допълни, че няма да има никаква информационна бариера и отсега нататък стопаните няма да имат никакви усложнения.

В регионалните поделения на Националната служба за съвети в земеделието вече били подготвени типови проекти, но първо желаещите трябва да се регистрират като земеделски производители. За компенсация на чиновниците от земеделското ведомство дори са осигурени допълнителни средства за заплати, командировъчни и автомобили.

Кметът на селото Петьо Йотов съобщи, че сега

всички искат да вземат пари
но едва миналата година повярвали, щом видели субсидиите за обработваема земя. От 1860-те жители на Радомирци едва няколко са се регистрирали като земеделски производители. Повечето селяни се страхували, че ще им наложат големи данъци и много от дребните производители стоят „на сянка", без да знаят какво да правят. А иначе близо 4 хил. дка от землището на селото се обработват от фонд „Екопетролиум" и там са отишли парите от евросубсидиите.

Преди да помисли за проект по селската програма, семейството на Снежана и Светломир доста се потрудило в търсене на Златния телец. Ходили на гурбет в Англия, Испания и Гърция, а децата им досега живеят в чужбина - дъщерята в Лондон, а синът в Мадрид. Въпреки че вече имат внучета, семейството все още може да кандидатства по мярката „Млад фермер" на програмата, от която се надява да получи 25 хил. евро.

Преди 3 години ипотекирали къщата си, за да получат банков кредит от 20 хил. лв., с които купили фураж за животните. Сега отглеждат 130 овце и миналата година са получили общо 1000 лв. субсидия за качествено мляко. Парите са крайно недостатъчни, защото за храна на животните трябват поне 3-4 т фураж. Тази година стопаните са се запасили с жито и ечемик и за разлика от зърнопроизводителите са много доволни от ниските изкупни цени на зърнената реколта.

Имат планове семейната ферма да достигне до 1500 овце, да купят земята под сегашния овчарник и да построят нов, а защо не - и мандра към овчарника? Имат земеделска земя, към която може да добавят още, да купят земеделска техника и да я обработват...

Съпрузите не крият крайната си цел - да върнат децата от чужбина и

тук да правят семеен бизнес
За да изпълни целите на информационната кампания, министър Цветанов дори ги посъветва да кандидатстват с проект за модернизиране на земеделски стопанства, по който могат да получат солидната сума от 1.5 млн. евро.

Но докато стане това, Светломир Велев със собствените си ръце ще продължава да дои два пъти на ден овцете си и да се грижи сам за цялото стадо. Спомня си, че само преди три месеца е дошъл „на гола поляна" сред тръните и е стъкмил кошара. Явно на шега министърът се похвали, че членува в Асоциацията на плевенската черноглава овца. А докато чакат парите от програмите, той посъветва фермера да направи топлоизолация на овчарника... със слама.

Първият ден на информационната кампания „от врата до врата" приключи в претъпканата зала на общината в Плевен. Но събралите се там земеделски стопани бързаха да споделят за ходенето по мъките, щом трябва да научат нещо от служителите в регионалните земеделски служби. Някой от тях се чудеха що за съвети ще им дават чиновници, щом само на една страница допускат по 19 правописни грешки.

Земеделският министър откровено сподели, че европейските практики не работят в България. Докато в ЕС стопаните се регистрират, подават си документите и получават съответните субсидии, много от българските фермери заявяват „каквото си поискат". Заради това се е получило препокриване в заявленията за 58 хил. хектара земя и за тях никой няма да получи субсидии.

Новите Андрешковци
„Натрупахме много негативен опит и на практика не можем да контролираме този процес. Дублирането на обработваните земи се превръща в нова форма на рекет", призна министър Цветанов. Не помага изискването да се представят нотариално заверени договори за отдаване под аренда, нито декларации за глоби при подаване на грешна информация.

Така Андрешковци и държавни чиновници попадат в омагьосан кръг. Едните надписват заявените площи и щом заловят измамата им, от Европейската комисия изискват да се увеличи обемът на проверките на място. През миналата година служителите е трябвало да направят проверки на 15% от площите заради хванати нарушения. През тази еврокомисарите искат двойно повече работа - да бъдат проверени 35% от всички подадени заявления. Тъй като нашите служби нямат капацитет за това, от Европейската комисия ще ни уведомят, че не могат да плащат, защото не сме изпълнили изискванията.

Валери Цветанов съобщи, че навършва 150 дни, откакто е седнал на министерския стол, „който не е много удобен". Първото, с което се е сблъскал, били фрагментарните програми за развитие на различните отрасли в селското стопанство. На събралите се хора в центъра на Плевен той обеща, че когато напуска поста, ще остави след себе си поне 30-40 стратегически програми, които ще чертаят мерки за проспериране на всички браншове - от зеленчукопроизводството до рибарството и аквакултурите.

И докато хората слушаха обещания за бъдещо развитие, от асоциацията на рибарите предупредиха, че България е на път да загуби 18 млн. евро по Оперативната програма „Рибарство и аквакултури". В тяхно съобщение се изтъква, че условие за усвояването на парите, отпуснати по тази програма, е регистриране на рибарски пристанища, но досега това не е направено за нито един порт.

„Средствата, предвидени за мярката „Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки" възлизат на около 18 млн. евро и ако не се регистрират рибарски пристанища, сумата ще си остане в Брюксел, а на корабособствениците ще се наложи да нарежат плавателните си съдове.