„Шоу изява на министър Дянков разбуни държавата", информира от първата си страница „Сега"
Шоу изява на финансовия министър Симеон Дянков разтърси вчера политическите върхове на държавата. Президентът Георги Първанов поиска обяснение за обвиненията или оставка от министъра, а БСП и ДПС го определиха като абсолютно неподходящ за поста. Премиерът Бойко Борисов предпочете да не взима страна в скандала и вчера отказа всякакъв коментар. Примера му последваха и депутатите от ГЕРБ.

Повод за гнева на Първанов стана участието на финансист №1 в "Шоуто на Иван и Андрей" по Нова тв в понеделник вечер. На въпрос на водещите дали продължава да твърди, че президентът е млад милиардер, Дянков най-напред заяви, че не си спомня да е правил точно такова изказване. На повторен въпрос дали все пак не смята, че Първанов е млад милиардер, отговори: "Не е млад, определено". На упорството на водещите: "Тоест е милиардер", финансовият министър отвърна с красноречив жест.

От президентството определиха вчера внушенията за благосъстоянието на Първанов като "накърняващи авторитета на държавния глава" и настояха Дянков да ги изясни или да подаде оставка. "Особено неподходящи са подобни "шеги" на фона на вчерашната информация за състоянието на бюджета и неизпълнението на приходите в него", се казва в прессъобщението.

Симеон Дянков обаче нито уточни какво е имал предвид, нито подаде оставка. От ведомството му лаконично отговориха, че президентът е подведен за смисъла на разговора. Оттам пуснаха стенограма от предаването с обяснението, че Дянков не е правил изявления, накърняващи авторитета на държавния глава.

Това не е първият скандал между Първанов и Дянков. Преди няколко месеца отношенията между двамата се обтегнаха, защото финансистът нарече малоумни идеите, изложени в годишния икономически доклад за президента.

Вторият, поразен от приказливия финансов министър в същото шоу, бе бившият социален министър Емилия Масларова. Дянков обяви, че тя е направо за затвора и заслужава дълга присъда. "Съдиите ще видят, че е имало безобразия и разхищения на парите на българския данъкоплатец", отсече Дянков. И допълни, че ако предишното правителство е било нормално, Масларова веднага трябвало да бъде отстранена и дадена на съд.
Още от статията на „Сега"

„Скандал за милиард", обобщава от първата си страница „Стандарт"
Шоу вкара в скандал за милиард президента Георги Първанов и финансист номер 1 Симеон Дянков. Всичко тръгна от въпрос на Иван и Андрей дали държавният глава е млад милиардер.

Не е млад, определено, пошегува се Дянков. Но категорично заяви, че никога не е говорил за имоти и пари на Първанов, както твърдяха водещите.

Разговорът в ефира обаче бе приет като дебелашка шега от "Дондуков" 2. "Дянков да докаже думите си или да подаде оставка", поиска Първанов. "Министърът не е правил изявления, накърняващи авторитета на държавния глава", отговори пресслужбата на финансист номер 1 и пусна стенограма на шоуто. БСП и ДПС използваха скандала, за да атакуват за пореден път дясната ръка на Борисов. Едно шоу подлуди държавата, коментираха депутати от ГЕРБ.
Още от статията на „Стандарт"

„200 метра опашка за лифта в Банско", информира от първата си страница „Монитор"
200 метра разклонена на две опашка се вие пред кабинковия лифт в Банско не само в почивните, но и в делничните дни. Местните казват, че през седмицата даже има повече туристи.  Желаещите да се качат на пистите под връх Тодорка са толкова много, че тротоарите около станцията не могат да поберат всички.

Напливът започва още от около 9 часа сутринта, а три часа по-късно непрекъснато прииждащите скиори, попълват веднага дължината на опашката. Само две хубави неща има в случая. Едното, че гърци, македонци, сърби, англичани и българи така са се измешали, че не знаят на какъв език да се скарат, кой кого е прередил. Другото положително е, че макар и безнадеждно дълга, опашката върви бързо, тъй като кабинковият лифт е пуснат на максимални обороти, а служителите създават стройна организация, за да няма блъсканица. За около 45 минути чакане, човек може да се качи на кабинката. Въпреки наплива на лифтовете по пистите не стават големи опашки, защото туристите се пръскат по многобройните съоръжения.

Нито лифт картата, струваща 50 лв. на ден, нито кебапчето, което въпреки умалените си размери е с цена 4 лв., успяват да откажат скиорите от километричните писти над Банско. Даже желаещите да дадат 3 лв. за едно кафе или 4 лв. за голяма бира също успяват да попълнят масите в заведенията край пистите.

"Уж е криза, подготвихме се за слаб сезон, а то точно обратното", коментират местните хотелиери. Част от тях са понамалили цените, с надеждата, че поне половината от базата им ще се запълни. Оказало се обаче, че резервациите били повече от очакванията и дори някои от тях успели да изкарат повече от минали години.
Още от статията на „Монитор"

„Приходите в хазната падат главоломно", предупреждава „Сега"
Предупреждението на МВФ от онзи ден, че ще има сериозни проблеми с приходите в хазната, е на път да се сбъдне още в първия месец на годината. От публикуваните вчера данни на финансовото министерство за изпълнението на бюджета за 2010 г. личи, че през януари те са общо 1.7 млрд. лв., което е с около 900 млн. лв. по-малко в сравнение с януари 2009 г. Най-голям е проблемът с ДДС.

От данъци през януари хазната е събрала 1.15 млрд. лв., което е с 500 млн. лв. по-малко от същия месец на миналата година. Най-голямо е изоставането на най-важния данък в държавата - ДДС. Постъпленията от него са 475 млн. лв., при положение че миналата година по това време бяха 870 млн. лв.

От обясненията на финансовото министерство излиза, че несъответствието има едва ли не извънреден характер. Причината е, че през януари 2009 г. е имало необичаен изблик на постъпленията от ДДС заради раздвижването на икономиката в края на 2008 г. покрай харченето на огромния излишък от кабинета "Станишев". Затова януари 2009 г. бил неподходящ за коректни сравнения. Според експерти проблем с налога ще има и през следващите месеци. ДДС от вноса например също е много по-малко, отколкото миналата година, заради по-ниските цени на горивата на международните пазари, а също и заради свития внос на суровини.

При акцизите изоставането е по-малко. Събрани са 439 млн. лв., т.е. с 50-60 млн. лв. по-малко от същия месец на 2009 г., макар че от Нова година акцизите за цигарите са доста по-високи. Обяснението за сегашния спад е, че по принцип в началото на годината се продават миналогодишни папироси, обложени с по-ниската ставка.

От данък печалба са събрани с около 30 млн. лв., или 1/3 по-малко в сравнение с януари 2009 г. Това свиване е заради световната финансова и икономическа криза, обясниха от финансовото министерство.
Още от статията на „Сега"

„Оръжейници работят по четири дни", разкрива „Стандарт"
Оръжейници минават на четиридневна работна седмица. Два завода от "Терем" - в Търговище и Варна, вече ползват антикризисната мярка, предложена от синдикатите на Икономическия и социален съвет. Заради липсата на поръчки голяма част от 400-те работници бездействат, други са заети с довършителни дейности по стари договори, уточни шефът на военно-ремонтния завод в Търговище инж. Николай Радев. Дружеството е в изключително тежко състояние, затова четирите петъчни дни в месеца работещите ще трябва да ползват неплатен отпуск, обясни и заводският синдикален лидер Витан Вълчев.

Регламентът на новата работна схема ще се решава месец за месец, уточни той. "Трябваше да избираме между допълнителни съкращения, минаване на 4-часов работен ден или закриване на завода", обясни Вълчев. По новата схема работната седмица намалява с 32 работни часа, което води и до спад в трудовите възнаграждения на 82%, но пък работниците ще запазят трудовия си стаж. Освен това четиридневната работна седмица води и до значителни икономии на електроенергия и до свиване на разходите, за да може дружеството да оцелее.
Още от статията на „Стандарт"

„Сблъсък: 4 дни работа", представя „Монитор"
От Икономическия и социален съвет предложиха у нас да се въведе 4-дневна работна седмица. Мотивът е, че това може да е добра антикризисна мярка. Подобен подход е въведен в Малта и в някои сектори на икономиката на Германия на базата на колективен трудов договор. За да се въведе у нас обаче, трябва да се внесат поправки в Кодекса на труда. От Икономическия и социален съвет смятат, че мярката може да се предприеме, когато едно предприятие няма поръчки, но и при условие, че работникът е съгласен да му се намали заплатата. Предложението може да бъде обсъдено от тристранката, стига да не се нарушават правата на хората като стаж и пенсия, бяха категорични от ИСС.

Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара: Това не е начинът да намалим безработицата

Едно такова предложение изисква промени в редица закони и на първо място в Кодекса на труда. Там изрично е посочено колко трябва да е работната седмица. Самият факт, че няма подобна практика в нито една страна, говори достатъчно. Не мисля, че България е първата държава, която може да предприеме подобна сериозна стъпка. Според мен трябва да се даде свобода на самите работодатели да определят работните дни, а не да се въвежда за всички чрез законови изменения. Тоест, ако дадем тези права на работодателя, без да има натиск от синдикатите, тогава няма да е необходимо да се говори, че можем да правим подобно нещо. Не е възможно да се въведе подобна практика в редица производства. Как ще има четиридневна работна седмица при служителите на кораби? Ще назначите допълнително персонал ли? Или вижте какво ще бъде отражението върху болничното обслужване, или пък в образованието. За всеки сектор нещата стоят по различен начин. Затова в условията на тази криза трябва да се даде възможност всеки работодател да определи на какво работно време да се трудят служителите му. Изобщо не мога да се съглася с тезата, че тази мярка ще доведе до съкращаването на разходи.....

Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ: Подходът е добър в условията на криза

Намаляването на работната седмица е подход, който е въведен в Малта от миналата година. Подобен механизъм има и в Германия. В тези страни се върви към използването на по-гъвкаво работно време и един от начините е намаляване на работната седмица. Тя може да бъде от четири дни или да се работи само в определени дни в месеца в зависимост от това колко поръчки има дадено предприятие. Този подход се ползва предимно в секторите на индустрията и на услугите. В публичния сектор не е толкова приложим. Но така или иначе става въпрос за антикризисна мярка в условията на спад на производство и поръчки. Ефективно е от гледна точка на това, че когато служителите не работят на пълен работен ден, работодателят ще затвори предприятието си и по този начин ще се икономисват разходи. Имам предвид най-вече постоянни разходи като ток, вода, парно и други консумативи. Аз не твърдя, че този механизъм може да се въведе веднага у нас. Затова искам да подчертая, че идеята може да стане факт след съгласието между синдикати и работодатели. А режимите на заплащане, осигуряването и гарантирането на социалните права трябва да се договорят със самите предприятия....
Още от статията на „Монитор"

„Икономиите на Дянков работят за сивия бизнес и мафията", пише в „Сега" Пламен Дерменджиев
Начинът, по които бе постигнат ниският бюджетен дефицит у нас, вероятно ще създаде повече вреди отколкото ползи. Недостатъчно добре обмислените действия на правителството подействаха зле на и без това слабата конкурентоспособност на българската икономика. За повечето държави в ЕС запазването й, както и смекчаването на негативните последици върху заетостта, бе приоритет №1. У нас не бе така. Утопия е да се мисли, че в страна като нашата за 6 месеца можеш да извършиш необходимите реформи, за да постигнеш устойчив балансиран бюджет. Регистрираният нисък бюджетен дефицит в края на 2009 г. беше повече пиар акция отколкото ефективна фискална политика. Това че този резултат ни е бил необходим, за да кандидатстваме за ERM II, т.е. да влезем в "чакалнята" за въвеждане на еврото, е по-скоро оправдание за цената, която обществото вече плаща за тази акция на правителството.
Балансиран бюджет - добро или зло?
В икономиката няма черно и бяло. В дадена ситуация една политика е ефикасна и ефективна, в друга - не. Обикновено ниският бюджетен дефицит означава, че разходите на правителството са под контрол. По-малките правителствени разходи като процент от БВП означават по-благоприятни условия за икономически растеж. Повечето изследвания доказват, че най-ефективната точка на правителствените разходи е някъде между 15-25% от БВП. У нас този процент е доста над 38%, ако към сметката включим и замаскираните чрез държавните предприятия разходи.

Има едно допускане, че всичко това е вярно в условията на сравнително ефективен пазар и свободна конкуренция. В настоящите кризисни условия обаче ниският бюджетен дефицит може да донесе повече вреди отколкото ползи. Тук вече има значение как е постигнат този дефицит и дали е устойчив.
Как станахме отличникът на ЕС по нисък бюджетен дефицит?
Много просто - бюджетът спря да плаща на фирмите. Изпълнители на ремонти и строителни работи бяха поканени да свалят 10%, ако искат по-бързо да си получат парите, а останалите - да чакат хазната да събере средства. В същото време над 1 млрд. лв. спят по сметки на държавни предприятия в няколко, явно близки до правителството, банки. Що се отнася до бюджетния излишък, уж трупан за черни дни, той "дреме" в БНБ и с него купуваме германски и други облигации, т.е. финансираме чужди икономики. Защо не намалихме бюджетния дефицит чрез преструктуриране на гореспоменатите предприятия? Това, че на правителството му липсва административен капацитет, както сега е модерно да се казва, не е оправдание. Един или двама макроикономисти, пък били те и от световна величина, нищо съществено не могат да направят без добър оперативен екип зад гърба си.

Целта за постигане на балансиран бюджет беше правилна, но начините за постигането й бяха разочароващи. Спирането на дължими плащания беше най-лесният начин, но така се постига само временен, нетраен резултат. Още в първия месец на новата година, когато правителството все пак почна частично да се разплаща, бюджетният дефицит хвръкна.
Още от статията на „Сега"

„5000 евро рушвет за дядо българин" е заглавието на разследване на „Стандарт"
Екзотични чужденци са ставали български граждани срещу твърд рушвет от 5000 евро. Това съобщиха от разследването, след като в понеделник бе арестуван главният секретар на Агенцията за българите в чужбина Стефан Николов. Преди това като негови съучастници бяха задържани шефът на дирекция "Миграция" в МВР Стефан Христов и посредничката Мария Богданова. Дамата обаче бе пусната под гаранция от 3000 лв. дни след ареста.

От схемата са се възползвали китайци, сирийци, ливанци и иракчани. Най-масово е давано гражданство на хора с български корени. Те най-често са от Македония, Молдова и Украйна. Сред тях обаче се промъквали и такива, чието родословие няма нищо общо с България. Всички те влизали в схемата на посредничката Мария Богданова, молдовка с български корен, и плащали исканите 5 бона в евро. После тя прехвърляла молбите и документите на кандидатите по веригата - към приятелите си Стефан Христов и Стефан Николов. За услугите двамата адаши прибирали по 1000 евро за всеки кандидат. Мария първо се сближила с висшия полицай, след това той я свързал с Николов. Неговият подпис, че кандидатът е с български корени, имал решаваща роля за успешното получаване на гражданство.

Престъпната група била засечена през есента на 2009 г. Схемата обаче е работела с пълна пара от ноември 2007 г. Богданова подбирала заможни чужденци, които били готови да си платят, за да получат българска лична карта и да пътуват без проблеми в Евросъюза.
Още от статията на „Стандарт"

„ГЕРБ промени представата на Европа за България", казва в интервю за „Монитор" социологът доц. Антоний Гълъбов
Г-н Гълъбов, как според вас се възприемат последните акции на правителството, от които стана ясно, че нашата държава е по-силна от мафията?
- Става дума за един процес, който набира сили и с течение на времето се превръща вече в регулярна практика. В началото, когато бяха първите операции, свързани с разкриване на организираната престъпност, имаше някакъв тип колебание дали не става дума за пиар, дали не е само някакъв опит за създаване на имидж на правителството. Хубавото е, че месец и половина - два по-късно подобни нагласи почти нямат място в публичното пространство. Серията операции, които продължават, успяват да концентрират обществена подкрепа за правителството в много висока степен. Това е най-отчетливо разпознаваемото и най-подкрепяното политическо действие на правителството, тъй като вече бихме могли да кажем, че става дума за целенасочена политика, а не за отделни операции, за отделна кампания. Именно затова ми се струва, че доколкото това е абсолютен приоритет в общественото мнение, това би могло да е политиката, която да мобилизира в себе си не само обществена подкрепа, но и да насърчи и други публични политики, които са свързани с действието на политическата корупция и организираната престъпност.

В този ред на мисли, казвате, че обществото вече е разбрало, че действията на кабинета на Бойко Борисов не са епизодични, а са ясно формулирана политика?
- Най-общо тези действия могат да бъдат вписани в графата борба с организираната престъпност и корупцията. Но всъщност става дума за политика на сигурност. Когато беше формирано правителството на Бойко Борисов, беше ясно, че двамата вицепремиери г-н Цветан Цветанов и г-н Симеон Дянков изразяват в структурата на самия кабинет двата приоритета, по които кабинетът ще работи - сферата на сигурността и на икономиката и финансите. Очевидно е, че днес става дума за извеждане на една цялостна политика на сигурност, включваща противодействие на организираната престъпност и корупцията, постигане на необходими, значими цели, свързани с общественото доверие. Така че по-скоро става дума за изграждането на цялостна политика на сигурност.

Тази политика вече е намерила голяма обществена подкрепа. Освобождава ли нова обществена енергия?
- Засега е рано да се каже, че оценката и удовлетворението от действията на изпълнителната власт са започнали да променят доверието към всички институции, но със сигурност по отношение на подкрепата за действията на МВР такава тенденция е налице. Аз се надявам, че когато обществото осъзнае напълно, че това е устойчива политика на правителството, след няколко месеца ще можем да видим нарастване на подкрепата и за други публични институции. В известен смисъл тези действия на правителството преориентират вниманието към действията на съдебната власт. Важно е да се види в каква степен нарасналото доверие към полицията ще се пренесе към прокуратурата и съда. Важно е тази политика да продължи със сегашния ритъм и сегашната похвална упоритост.
Още от интервюто на „Монитор"

Вестниците „Класа" и „Дневник", които се включват в прегледа на печата, не излизат на 3 март!