„Темида си подари 24 млн. за Коледа", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Дядо Коледа вече развърза чувала за родните магистрати. Висшият съдебен съвет реши вчера да отпусне 24 милиона лева за премии. Те ще бъдат раздадени на съдии и прокурори според заслугите. Най-големите отличници ще вземат по 4 заплати накуп. Сред тях ще има и телефонни приятели на скандалния лобист Красьо Черничкия. Без коледни добавки ще бъдат само магистрати с дисциплинарни наказания. Хората на Красьо обаче не са сред тях.
Всеки шеф на съдилище или прокуратура ще прецени на кого и по колко пари да даде.
"Няма как да контролираме дали премиите ще се раздават на шуробаджанашки принцип", признаха от ВСС. Милионите за Коледа са излишъкът, който се е натрупал заради незаети щатни бройки, болнични и други, обясни председателят на бюджетната комисия на съвета Иван Колев.
Още от статията на „Стандарт"
„Мургави мулета изнасят бентлита", разкрива от първата си страница „Монитор"
Роми и инвалиди участват в схеми за кражба на лизингови лимузини и камиони. Неграмотни цигани и хора с увреждания все по-често стават собственици на кухи фирми, които пазаруват коли за милиони на изплащане. Още на втория месец след сключването на договора за лизинг фирмите спират да си внасят вноските за возилата. Докато бъде открит собственикът на компанията, лимузините вече са изнесени за Арабския свят. Една от най-силните групи за кражби на лизингови коли е пернишка, съобщиха пред "Монитор" отлично информирани източници.
Само за последните две години по тази схема са изчезнали над 200 камиона от България. Строителната техника е за предпочитане, защото се продава много по-лесно дори от една S класа, твърдят запознати с този бизнес.
"Или пренабиват номерата у нас, или ги изнасят с българските регистрационни табели. Имаме информация, че колите и камионите заминават за Ирак, Сирия, Иран, както и за бивши съветски републики", съобщиха криминалисти пред "Монитор". Понякога след напускането на България колите се обявяват за откраднати.
Според данните на разследващите освен строителна техника фиктивните фирми присвояват джипове "Порше Кайен", бентлита, модели на БМВ, за които винаги има пазар, както и возила от марката "Фолксваген". При един от последните случаи са засечени 7 миникупъра, които са изчезнали по лизинговите схеми.
Първата стъпка за осъществяване на измамата е да се намери подходяща фирма, която да купува колите. Тя трябва да е действаща, да има всички необходими баланси и данъчни декларации. Обикновено за купуването на коли на изплащане се избират дедесарски фирми, използвани за източване на данъчен кредит. Техни собственици винаги са подставени лица. При един от случаите полицаите установили, че зад компанията стои инвалид. Мъжът обяснил, че знае за какво става дума, но му давали 600 лева за това, че пазарува лимузини от свое име за други хора. "Имам една малка барака, която е от майка ми. Нищо друго нямам, инвалид съм, няма какво да ми вземат", разказал подставеният "бизнесмен". Друг псевдопредприемач от ромски произход, преди да отиде да се подпише за сделката, бил облечен с костюм "Армани".
Хората, които го наели, му купили и мобилен телефон "Верту" за 1500 лв., като го инструктирали демонстративно да го показва в лизинговата компания. За да бъде още по-убедителен, че наистина е бизнесмен, който изкарва милиони и не го бърка да си купи няколко лимузини, мъжът бил докаран с две беемвета седма серия - в едното се возел той с шофьор, а в другото пътували няколко яки момчета, които се представили за охрана.
Още от статията на „Монитор"
„12.5 млн. лв. укрити от застрахователи", съобщава от първата си страница „Пари"
12.5 млн. лв. доходи за миналата година са укрили, съобщиха от НАП. Сумата е получена от общо 11 954 застрахователни агенти, които са работили за 39 компании, но не са имали трудов договор, съобщиха от приходната агенция.
Инспекторите на НАП са проверили документите на 39 застрахователни компании, в които са намерени доказателства за платените суми на общо 65 967 агенти. Други 1340 от застрахователите са подали данъчни декларации, но не са попълнили нужните им приложения, обясниха от агенцията. Общата сума, които те са получили според справките от застрахователните дружества възлиза на 3,2 млн. лв.
Още от статията на „Пари"
„Борисов може да се разплати с фирмите чрез банките", прогнозира от първата си страница „Дневник"
Правителството обмисля възможността да покрие просрочени държавни задължения към бизнеса, като ги прехвърли към банките. Това заявиха независимо един от друг два високопоставени източника от кабинета "Борисов". По различни изчисления става дума за общи забавени плащания между 1 и 1.5 млрд. лева, повечето от които са по обществени поръчки. Каква част от тях ще бъде изплатена и през какъв механизъм засега не е ясно, но целта на правителството е фирмите да получат свежи средства и да подобрят ликвидността си.
Възможен вариант е банките да покрият задълженията и те да се преоформят като кредити на държавата. Ползата за банките е, че така ще увеличат баланса си с по-сигурен актив. Проверката на информацията от "Дневник" обаче показа, че прилагането на идеята може да се окаже трудно в подобен вариант. По-вероятно е тя да се модифицира, като държавата гарантира пред банките задължения на частни компании, които имат да получават пари - това е вариант, който вече беше тиражиран в публичното пространство. Трета възможност е емитирането на държавни ценни книжа, които да се изкупят от банките или други инвеститори, а с парите правителството да погаси задълженията си към фирмите.
Представители на банковия сектор не се ангажираха да коментират вариантите и техните плюсове и минуси, докато не бъде обявено нещо конкретно и официално. Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, обаче обясни, че покриването на държавните задължения с помощта на банките вече е било обсъждано. "Това е една от 12-те мерки, които предложихме на министъра (преди месец имаше среща на банкери със Симеон Дянков - бел. ред)", уточни Ягодин, но допълни, че не очаква идеята да се реализира преди януари-февруари следващата година. Прогнозата му се потвърждава и от източниците на "Дневник", които обясниха, че мярката в един от вариантите й ще бъде приложена в началото на 2010 г.
"Всяко решение, което ще осигури плащането на задълженията не само на държавата, но и на общините към бизнеса, е добре дошло за нас", коментира главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов. "Бизнесът няма нужда в кризата допълнително да му се утежнява положението", заяви още той. "Това е един от възможните начини", посочи и главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. Според него обаче по-важното е бързо да се обсъдят възможните варианти и да се вземе конкретно решение.
Още от статията на „Дневник"
„Микробуси "ще спасяват" болните в малките общини", информира от първата си страница „Сега"
Здравното министерство се кани да реши по авангарден начин задаващите се проблеми с достъпа на хората от малки населени места до медицинска помощ. "Големите клиники ще събират с микробус пациенти от районите с преструктурирани общински болници", обяви в парламента здравният министър Божидар Нанев.
Заради промените, които управляващите ще наложат при работата на здравната каса, догодина се очаква поне 60-70 малки болници да престанат да работят като такива. Затова се търси начин пациентите им да се пренасочат към други лечебници в по-големи градове. Нанев обясни, че системата ще е като при извозването на учениците, която сега прилага просветното министерство. "При всички случаи това ще излезе по-евтино, отколкото да се поддържат структури по места", обясни министър Нанев малко преди НС да одобри бюджета на здравната каса за догодина. Той уточни, че микробусите ще прибират болните два пъти седмично. Това няма да важи за спешните случаи, които ще се обслужват по обичайния начин - с линейки.
От МЗ вече обявиха, че редица болници ще престанат да работят като клиники за активно лечение и дадоха за пример лечебните заведения в Кула, Трън и Радомир, които са натрупали и сериозни дългове. Механизмът, по който ще стане това, е заложен в приетия бюджет на касата. Догодина всички болници ще работят с делегирани бюджети, спуснати от НЗОК. В момента те също имат лимити, но касата им плаща и отчетена над тях дейност. При делегиран бюджет обаче това няма да става. Освен това се въвеждат много по-строги критерии да сключване на договори по клинични пътеки. За да получават пари от касата, болниците ще трябва да имат за всяка дейност назначени специалисти на основен трудов договор. Така редица дейности в по-малките болници ще отпаднат от финансирането на касата, тъй като при тях част от специалистите са приходящи и работят на основен договор другаде. "Анестезиолозите, патоанатомите, пулмолозите и някои други са дефицитни и това означава, че болниците няма да могат да приемат пациенти за редица заболявания", коментира Мая Манолова от БСП.
Още от статията на „Сега"
„България дължи 5 млн. евро за "Бургас - Александруполис", информира от първата си страница „Класа"
България не е платила 5 млн. евро вноска към бюджета на проектната компания за петролопровода „Бургас - Александруполис". Това съобщи вчера директорът на българската проектна компания Пламен Русев. Той призна за дълга, след като президентът на фирмата-оператор на проекта - руската „Транснефт", Николай Токарев заяви пред в. „Комерсант", че страната ни не е платила никакви вноски към бюджета на дружеството, откакто то е създадено.
Българската страна плати своята вноска към проекта за миналата година, контрира Русев. Той обясни, че не са платени вноските за тази година, които е трябвало да бъдат преведени на два пъти - в края на юли и на септември. Бюджетът за следващата година на Trans Balkan Pipeline (TBP) е планиран - 21 млн.евро, а самата компания бе регистрирана през февруари 2008 г. в Амстердам. Според устава й, ако един от акционерите не плати вноската си в бюджета, дружеството се закрива поради несъстоятелност, обясни Русев.
Има вариант друг от акционерите, в случая - Гърция или Русия - да плати вноската на страната ни, като на по-късен етап си вземе парите с лихвите, твърди експертът. Акционери в строителството на петролопровода са България, Гърция и Русия, като Москва държи 51% от проекта. От българска страна собственик на бъдещата тръба е компанията „Техноекспортстрой". Държавното дружество се ръководи от Министерството на регионалното развитие и благоустройство. След като министър Росен Плевнелиев разреши да бъдат платени вноските, „Техноекспортстрой" ще може да преведе парите в бюджета на TBP, каза още Русев. По думите му българското дружество е спряло да плаща още през юли, когато премиерът Бойко Борисов замрази всички плащания по енергийните проекти с Русия.
„Проектът е във фаза на проучване и се прави екологична оценка", беше единственият отговор от регионалното министерство. Следващата седмица обаче предстои провеждането на българско-руска икономическа комисия за сътрудничество и въпросът ще трябва да бъде изяснен на нея. Според руския акционер в компанията обаче срокът за отговор от наша страна е изтекъл на 1 ноември.
Още от статията на "Класа"
„Свилоза отново се готви за скок", разкрива „Пари"
До две седмици заводът за производство на избелена целулоза Свилоза в Свищов отново ще започне работа, обяви неговият собственик Красимир Дачев. Покачването на цената на целулозата и хартията на международните борси от април насам отново връща в играта единственото у нас предприятие за този тип целулоза и хартия от нея. То спря работа в началото на 2009 г., след като цената на хартията се срина в рамките на четири-пет месеца с над 30%, докато суровината - местната дървесина, поскъпна с около 80% за същото време.
Сега компанията набавя необходимите запаси широколистна дървесина - около 15 хил. тона, за да започне отново работа. За да осигури финансирането, Дачев продава собствени активи. За в. Пари той съобщи, че тези дни е подписал сделка в Гърция, което ще му осигури необходимите средства. Бързам да хвана все още хубавото време, за да купим дървесина, каза той. От суеверие Дачев не смее да планира как ще се натоварва производството в Свилоза. Заводът трябваше да заработи още през ноември, но това не се случи.
Суровина
Новото ръководство на Министерството на земеделието и храните и на Агенцията по горите са издали разпоредба до горските стопанства при договарянето на доставки на дървесина с големите потребители да отпадне принципът на пределно ниските цени. Заради него цената на технологичната дървесина у нас бе стигнала най-високи стойности от всички страни в ЦИЕ. Има тотално разбиране от министерството и агенцията към проблема с високата цена на дървесината, сегашната им реакция е връщане към пазарния подход при договарянето, заяви Красимир Дачев.
Още от статията на „Пари"
„Премиерът отрезви народа за лихвите", разкрива „Сега"
След първоначалния ентусиазъм за бързо сваляне на лихвите по кредитите, с който премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков заразиха обществото през последните седмици, вчера държавните мъже се изказаха значително по-трезво по темата. Това стана след срещата на Борисов и Дянков с управителя на БНБ Иван Искров. От думите на премиера се разбра, че процентите ще падат, но постепенно и резки движения няма да има.
"Има лек спад на лихвените проценти. Но това е много консервативна система, трябва да се действа много внимателно, с метода на убеждението, с ежедневни разговори, с цифри, и постепенно да намаляваме лихвите. Всяко рязко движение не е добро", заяви Борисов. В края на октомври Симеон Дянков заяви, че в началото на декември очаква лихвите да паднат с до 3%, но вчера не коментира защо това още не е факт. Според финансисти лихвите ще вървят надолу, но по-бавно от очакваното и това не е въпрос на 1-2 месеца.
Още от статията на „Сега"
„Бегом към eврото", съобщава „Стандарт"
България е само на крачка от бързото влизане в чакалнята за въвеждане на еврото (валутния механизъм ERM 2). Тази прогноза се затвърди, след като стана ясно, че растат одобрението и подкрепата от международните лидери към кандидатурата на България. За приемането на страната ни в чакалнята за еврото своето положително становище вече е дал Жан-Клод Юнкер - председател на групата на финансовите министри на страните от еврозоната, научи "Стандарт". Само преди броени дни министърът на финансите Симеон Дянков заяви, че България е покрила всички задължителни критерии за влизане в ERM 2, включително и този за ниска инфлация. Въвеждането на еврото у нас оттук нататък е единствено предмет на политически дискусии, обясни тогава Дянков. Именно затова пътуването на вицепремиера Симон Дянков до Мадрид днес се свързва с продължаване на преговорите за присъединяване на страната ни към валутния механизъм. След като се получи подкрепа от страните членки, в началото на 2010 г. предстои и формалното подаване на заявление за влизането на България във валутния механизъм.
Още от статията на „Стандарт"
„Мутафчиев удавил в Дунав проект за 138 млн. евро", разкрива „Монитор"
Напълно погрешна стратегия на предишното ръководство на транспортното министерство начело с Петър Мутафчиев е довело до забатачване на редица проекти по оперативната програма "Транспорт". Вследствие на това почти сигурно България ще изгори със 138 млн. евро, които Брюксел трябваше да ни отпусне за подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав. Отгоре на всичко Еврокомисията отказва да прехвърли сумата, която така или иначе не можем да усвоим към други проекти. Лошата новина съобщил пред ресорната парламентарна комисия по европейските въпроси зам.-министърът на транспорта Ивайло Московски.
От изложените от него данни станало ясно, че сметките, които са си правили бившите управляващи, далеч не отговарят на реалността. Така според плановете до края на годината страната ни трябвало да усвои по оперативната програма около 100 млн. евро. Заради некомпетентното управление на проектите обаче сумата ще бъде от порядъка на два пъти по-малка. Нещо повече - в министерството се опасяват, че можем да загубим дори от заложените за 2011 и 2012 година средства. Освен това реални строителни дейности, които са финансирани по програмата, в момента се извършвали едва по два проекта, а именно разширението на софийското метро и реконструкцията и електрификацията на железопътната линия от Свиленград до турската граница.
По думите на Московски основната причина за тежкото наследство и батака с програмата, които заварило новото ръководство на ведомството, е, че докато неопитните държави - членки на Евросъюза, обикновено залагали на по-реализируеми проекти, то у нас се избирали трудноизпълними такива.
Чрез въпросните 138 млн. евро, с които по всяка вероятност ще се простим, трябваше да се подобрят условията за плаване в два критични участъка в близост до островите Козлодуй и Батин. Идеята бе да се усъвършенства навигацията в зони, където нивото на водата е изключително ниско - едва 107 см. Освен осигуряването на безаварийно придвижване на корабите в плитчините проектът предвижда и укрепване на бреговите ивици в двата района.
Още от статията на „Монитор"
„Отказват да продават Кремиковци на парче", разкрива „Стандарт"
Започва поредният опит за спасяване на "Кремиковци". Държавата ще търси чуждестранен инвеститор за закъсалия комбинат, научи "Стандарт" от източник, запознат с правителствените планове за завода. Засега опитите дружеството да работи и да се оздравява се провалиха, след като най-големите кредитори, сред които държавата и облигационерите, се отказаха да приемат оздравителния план, предложен от синдика Цветан Банков. Той предвиждаше кредиторите да обърнат вземанията си в собственост. Така като възможен вариант се очерта на предстоящото събрание на кредиторите да бъде гласувано за ликвидация и разпродаване на имуществото на комбината. Заради сериозния проблем с няколкото хиляди работници обаче държавата ще се опита да запази комбината действащ и да търси частник, който да купи работещите все още производства.
Във финансовата ситуация, в която се намира страната, е невъзможно да се намерят 840 млн. лв. от бюджета за спасяването на завода, коментираха източници на "Стандарт".
Още от статията на „Стандарт"
„Едрият бизнес ще прави помен с чужда земя", предупреждава в анализа си „Сега"
Земеделската земя, държавна или частна, винаги е апетитна хапка, особено когато е чужда. Кабинетът "Станишев" с намерението да засили "доброволната комасация" преправи на няколко пъти Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и позволи на собственици и арендатори да разместват нивите си и така всеки да събере разпокъсаните си парчета земя на едно място. Само дето предходната власт посегна и върху чуждата земя, която е оставена да пустее от собствениците й. В закона бе допусната порочната практика такива пустеещи ниви да се добавят към уедрения масив на най-едрия арендатор в землището. Условието бе все пак арендаторът да плати "средна рента за района", което в повечето случаи се оказваше смешно ниска сума.
Такова спорно наследство получи ГЕРБ в сферата на поземлените отношения. Депутатите на Бойко Борисов още в първите си 100 дни започнаха да правят кръпки именно в този закон. Но се оказа, че и неговите хора няма да се съобразят с конституцията, в която се казва, че частната собственост е неприкосновена. Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов от ГЕРБ не видяха нищо спорно в това чужди ниви да се раздават на едрите арендатори, ако собствениците им не са декларирали, че ще ги обработват и са ги оставили да пустеят. Единствената поправка, която направиха, е тези парцели да се раздават пропорционално между големите арендатори, а не да ги взема само най-едрият земевладелец в района. Освен това този процес занапред ще се случва не със заповед на кмета, а на шефа на областната служба "Земеделие", т.е. на служител на земеделското министерство.
"Пропорционалното" разпределение на чуждата земя означава, че всеки арендатор или собственик ще получи парче от пустеещата земя. Но ако едно землище цялото е 10 000 дка, а четирима арендатори обработват само 8000 дка от него, съответно по 1000, 2000, 2000 и 3000 дка, горещият въпрос е как да се разпределят оставащите пустеещи 2000 дка. Според промените най-едрият от арендаторите, този с масив от 3000 дка, ще вземе 3/8 от пустеещата земя, а този с най-малката площ ще вземе 1/8 от тях. За да се претендира за някаква справедливост, директорът на областната дирекция "Земеделие" трябва да разкрие депозитни сметки, в които арендаторите да внесат парите на собственика, чиито земи обработват.
Публична тайна е обаче, че чуждата земя, разпределяна така "пропорционално", направо се харизва на арендаторите. Да, те ще внесат рента по банковата сметка на истинския собственик, но тя за година варира от скромните 8 до 50 лв. на декар, а за страната е средно 15 лв. В края на годината същият арендатор ще получи субсидия от ЕС за това, че е обработвал чуждата земя, а помощта от Брюксел е между 25 и 30 лв. на декар. И излиза, че евросубсидията, взета благодарение на чуждата земя, е по-висока от наема, платен за нея.
И това е само първото недоразумение, което се поражда от промените. Запазената и леко променена схема не само нарушава правата на собственост, но може и да препъне пазара на земя, защото, който има пустееща земя, няма да може да я продаде години наред. Според Закона за собствеността и ползването на земеделските земи всяка година арендаторите трябва да поделят пустеещите чужди земи, ако собствениците им са декларирали, че няма да ги обработват.
Още от статията на „Сега"
„Надвихме кризата, без да затънем в дългове", казва в интервю за „Стандарт" подуправителят на БНБ Калин Христов
Г-н Христов, тази година е може би най-тежката за банките от промените насам. Как ще я определите?
- От 1997 г. насам растяхме и растежът се ускоряваше. Никой не знаеше как ще се държи нашата икономика при спад. Хората, фирмите и банките не бяха преминавали през период на отрицателен икономически растеж.
Така че това е годината с най-много неизвестности. От гледна точка на БНБ ние имахме един модел на мислене за това, как ще реагира икономиката на спад в икономически растеж, и в голяма степен очакванията ни се потвърдиха.
Доколко удачно реагирахме на кризата и как оценявате ситуацията сега?
- От гледна точка на нашата банкова система буферите, които бяха изградени, все още си стоят и не се е стигнало дотам, те да бъдат изразходвани. Резервите все още са значителни. От гледна точка на очакваното развитие на безработица и обслужването на заеми за домакинствата, буферите ще трябват тепърва. Но от гледна точка на банковата система ситуацията е добра. Тази година банките ще имат, макар по-ниска, все пак печалба. На фона на спада на икономическия растеж, който се реализира, тази печалба е добра. А в сравнение с повечето банкови системи, не мога да не го отбележа, това, което стана при нас, е по-добро. Имаше тенденция на влошаване, но тя беше очаквана и в контролируем размер.
Ако в банковата сфера сме сред "отличниците" в кризата, то икономиката май не се справя толкова добре?
- От новите страни, членки на ЕС, само в Полша спадът на икономиката е по-малък, отколкото при нас. Във всички други страни спадът на икономиката е по-голям. Усещането в момента е, че икономиката ни е на дъното и предстои да се оттласне от него. В еврозоната това става по-рано, отколкото при нас. Но това е същият цикъл като при старта на кризата. В еврозоната растежът започна да спада от средата на 2008 г., а ние продължихме да растем до края на 2008 г. При нас кризата се прояви с 6-месечно отлагане и вероятно излизането от кризата ще е същият период на "закъснение". Големите икономики - САЩ, Китай, Германия, вече имат положителен растеж. Ние ще трябва да изчакаме. За нас растежът ще дойде по-късно, както дойде и спадът.
Споменахте, че догодина може да има повече затруднения с обслужването на заеми. Докъде ще нараснат лошите кредити?
- Дори и екстремни сценарии запазват адекватността на системата.
Чуваха се цифри за 20% лоши заеми. Възможно ли е да се случат?
- Ние разработихме един сценарий, базиран на допускането на Международния валутен фонд. Той беше за 16,5% класифицирани кредити, и то при допускането, че икономическият растеж тази година е минус 7% и минус 2,5% през 2010 г. Вече е ясно, че този екстремален сценарий е малко вероятно да се реализира.
И все пак лошите заеми заплаха ли са за банковата ни система?
- Не. Ние имаме 17% капиталова адекватност, каквато беше и март, и юни. Буферът стои все още неизразходен.
Цените на заемите, високите лихви тази година бяха тема номер едно. Напоследък има лек спад, траен ли ще той?
- Цената на кредита зависи от няколко фактора. От една страна - цената на ресурса на банките - лихвите, срещу които те получават пари. След фалита на "Лемън Брадърс" цената се увеличи. Цената на ресурса се определя от два фактора - единият е рисковата премия на страната ни, която нарасна значително след началото на кризата. Другият е увеличаването на лихвите по местните депозити. Нашите банки не искаха да зависят само от външното финансиране и започнаха да се конкурират по-силно за местните депозити, което повиши лихвите по депозитите. Оттук се появяват две възможности за банките - да пренасят повишената цена на депозитите изцяло върху цената на кредитите или, от друга страна - да свиват нивото си на печалба. На практика се случиха и двете неща. Трябваше да се намери балансът. Като цяло нашите банки намериха точен баланс. И от средата на годината спряха да повишават лихвите по депозитите, а рисковите премии намаляха. Всеки говори колко са лихвите тук и сравнява с Франция и Германия. Но базата за сравнение не са те, а страни като нас - Румъния, Унгария, Полша, Балтийските страни. Кредитът в повечето от тези страни е по-скъп, отколкото в България.
Още от интервюто на „Стандарт"
„Няма разпореждане да се задържа ДДС", казва в интервю за „Дневник" изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов
Г-н Стефанов, има ли разпореждане да се бави възстановяване на ДДС кредит с ревизии? Опит ли е това да се противодейства на измамите, или държавата отново задържа парите на бизнеса на свое разположение?
- Няма. Казвал съм многократно, че в условията на криза зачестяват опитите за кражби на ДДС. Междуфирмена задлъжнялост, по-трудното кредитиране от банките, намалената ликвидност на фирмите водят до все повече опити за кражби от бюджета. Регистрираните по ДДС фирми вече са близо 200 хил. Имаме данни от международния обмен на информация с данъчните администрации в ЕС и виждам, че има, близо 500 млн. лв. разминаване между това, което получаваме от системата VIES и това, което
се декларира при нас. В тази връзка са разпоредени по-интензивни проверки и ревизии и съответно от там може би се създава психозата, че ние задържаме ДДС. Но нивата на салдото на ДДС са в рамките на
нормалното. Когато то е между 300 и 400 млн. лв., за нас е напълно нормално. Не виждам да има задържано ДДС.
А как да гледаме на вашето указание от миналия месец?
- Във връзка със зачестилите опити за кражби, с международния обмен от ЕС, а и с увеличааващите се доброволни регистрации по ДДС, съм дал указания да поставим възстановяването на ДДС под строг контрол, а не да се бърза на третия, или петия ден да се връщат парите без внимателно да се провери дали търговецът е коректен. Нормално е в условията на криза ипри дефицит на приходи да затегнем дисциплината. Но разпореждане "не връщайте ДДС" няма.
Но нали последното разпореждане беше проверките и ревизиите да не се протакат до максимално допустимите срокове?
- Да. Що се отнася до коректните фирми, до тези с достатъчно активи и добра данъчна история. Видяхте обаче колко уволнени служители на НАП има в последните 3-4 месеца. Едва ли не започна да се търгува с нареждането ми за бързо връщане на ДДС и някои фирми получаваха възстановяване дори
без проверка. Ако имаше разпореждане, за каквото говорите, салдото назадържания ДДС автоматично щеше да стигне 500 млн. лв. през ноември, а в момента то не надвишава 350 млн. лв. Не всички тези пари реално се дължат на фирмите. На базата на анализ на риска, проверки и ревизии сме установили, че поне 150 млн. лв. са случаи, в които парите не трябва да се върнат, защото става дума за опити за източване на ДДС.
Имало ли е отказ да се санкционират тези неща?
- Корупцията никога не е била толерирана в НАП и чадъри над никого не е имало. Може би ноата политическа ситуация предразполага и фирми, и граждани да ни сигнализират и ние взимаме съответните мерки.
Колко добър е моделът ви за селекция и оценка на риска и гарантира ли той, че коректните компании няма да попаднат "между шамарите"?
- Това, което се стремим, е максимално да игнорираме човешкия фактор,когато се избират фирми за проверки и ревизии. Преди 1 година въведохме софтуер, който автоматично селектира фирми за проверка сред тези, които искат възстановяване на ДДС. Вече имаме специално звено за управление на риска, имаме и компютърна система, която следи над 35 млн. ДДС транзакции на месец и показва рисковите фирми, които се опитват да източват ДДС. Мисля, че до голяма степен при избора на фирма за ревизии попадат най-рисковите. Все още има и изключения, но не сме спрели да работим в тази насока. Продължаваме работата по втората фаза на електронната система на НАП, в нея е заложена изцяло автоматизиранаселекция, като целият процес от възлагането до приключването на една ревизия се случва с помощта на софтуер. Никога не може да се постигне 100% успеваемост, тоест всякаревизия винаги да довежда до големи разкрития. Но ви уверявам, че изцяло вървим в посока игнориране на субективния фактор.
Създаваме структури за големи и средни данъкоплатци. Идеята е в тези нови дирекции да попаднат наистина най-коректните към фиска фирми, с които да бъдем партньори. Да им предложим, така да се каже, ВИП обслужване, включително в ревизионната дейност и възстановяването на ДДС. По предварителнии данни около 6500 фирми ще попаднат в този проект, а те формират 60 до70% от приходите за бюджета.
За златния регистър ли говорите?
- Златният регистър е по-скоро гражданско наименование на същото нещо - на структурите за големи и средни данъкоплатци. Тук говорим за фирми големи данъкоплатци, които може в кавички да се нарекат златен регистър. Защото това са най-големите платци и възстановители на суми от бюджета. Преди да се регистрира една фирма като голям или среден данъкоплатец ние правим задълбочена селекция, изследваме оборотите й, персонала, активите, репутацията на дружеството. Основен приоритет в работата на НАП през тази и следващата година е намаляването на броя на ревизиите за сметка на увеличаване на физическите проверки и проследяването на финансови и стокови потоци. Мисля, че в следващите година механизмите за възстановяване на ДДС ще се подобрят значително.
Значи компаниите, които ще получават ВИП обслужване вече са набелязани?
- Има предварителен списък. До 15 декември ще публикуваме в Държавен вестник, критериите, на които компаниите трябва да отговарят, за да попаднат в дирекциите за големи и средни данъкоплатци.
Още от интервюто на „Дневник"
"Синя зона" в кварталите може да има само в натоварените точки", казва в интервю за „Сега" шефът на общинската фирма Център за градска мобилност Марчело Доковски
Г-н Доковски, транспортната комисия ви възложи да изготвите концепция за презониране на града. Какви са основните идеи, които ще предложите?
- Комисията ни даде само насоки какво да включва тази концепция. Ние ще предложим етапи, на които да се случват нещата. Първото нещо е разширяване на синята зона в централната градска част. Второто - да се оформи и посочи един идеален център, концентриран около основните административни сгради, където паркирането и престоят да бъдат най-скъпи в сравнение с всички останали зони. Ще предложим буферна зона "Център", където ще има малко по-ниска цена за паркиране, и след като определим прилежащите зони към буферната, там би трябвало да постигнем тази цена, която в момента е 1 лв.
Колко ще струва "Синя зона" в идеалния център след тези промени?
- Обсъжданата такса е между 2 и 3 лв.
Няма ли опасност да се стигне до струпване на много коли в буферните зони, където паркирането ще излиза 2-3 пъти по-евтино?
- Предполагаме, че ще има, но би трябвало да видим все пак как ще реагират гражданите и какъв ще бъде потокът от автомобили. С метрото вече имаме огромно разтоварване в направленията "Младост" - "Люлин" - "Обеля".
Другата спрягана идея - най-идеалният център да се затвори за коли, няма как да се случи, нали?
- Според мен София не е готова да приеме една такава мярка. Тя не е лишена от логика, прилага се в Лондон, в Берлин...
Където обаче съществуват паркинги...
- Да, първо там има паркинги и второ - има по-рестриктивни зони от гледна точка на сигурност. Тази идея е свързана с една огромна инвестиция за специални видеокамери, които трябва да могат да разчитат номера на коли, софтуер, който да свързва номера на автомобила с името на гражданина, с някаква банкова сметка, откъдето да се удържа таксата за зона "Център". Ние изобщо не сме на етап, на който можем да реализираме тази скъпа система. Нямаме нито техническа, нито финансова възможност за такава мярка и не сме в състояние да мотивираме въвеждането й.
Вдигна се много шум с предложението дори в кварталите хората да плащат, за да паркират пред домовете си.
- В кварталите въпросът е сложен. Там концепцията би трябвало да посочи следния момент: когато предложим в кварталите изградени двуетажни паркинги, които да бъдат осветени, с контролиран достъп и охрана, тогава бихме могли да предприемем насърчителни мерки спрямо гражданите, т.е. да ги мотивираме да ги използват. Тогава въпросът ще бъде решен от само себе си, защото гражданите ще предпочитат да паркират колите си в тези паркинги. Преди да сме предложили паркинги, няма как да се случи пред блоковете да си плащат. Ако имаме някаква организация в "Синя зона" в кварталите, тя би могла да се случи само около центровете на струпване на автомобили. Там, където има пазари, кръстосани спирки на транспорта. Това ще са единични зони, но само там, не пред жилищата на хората. Това може да се случи само в натоварените точки в кварталите - както е пазарът в "Люлин" например.
На каква цена ще се паркира там?
- Не сме обсъждали, но трябва да се има предвид, че за формиране зона в отдалечен от центъра квартал ние трябва да разполагаме с наказателен паркинг в този квартал, с център, в който да имаме административен служител, който да обслужва екипите със скобите, с паяци. Това са инвестиции, които няма откъде да вземем в момента.
Хората, които живеят в най-идеалния център, с какви преференции ще се ползват?
- За живеещите в централна градска част, естествено, трябва да има преференции, както и в момента. Не смятам, че тяхната цена трябва да бъде увеличавана и тя ще остане 70 лв. за една година, защото не може те да страдат от това, че живеят в центъра. Въпреки че, ако трябва да сме съвсем обективни, хората по кварталите не плащат нищо за това, че паркират, а хората от центъра - да.
Още от интервюто на „Сега"
„Ще глобяваме и пътника до пиян шофьор", казва в интервю за „Монитор" председателят на Държавната агенция по безопасност на движението полк. Алекси Кесяков
Г-н Кесяков, мислите ли, че идеята да се пишат актове по свидетелски показания би могла да се реализира?
- Някога, преди много години, наистина е имало практика по две свидетелски показания да ти напишат акт. Но сега е трудно, защото веднага ще се намерят други двама съседи например, които ще напишат обратното и се влиза в един порочен кръг. От друга страна обаче гражданинът може да бъде много полезен, ако например види, че на съседната маса човекът се качва след три ракии на колата. Ако сигнализира веднага в полицията, такъв шофьор може да бъде спрян и да се предотврати катастрофа. Другата гражданска позиция е, че ако твой приятел се качва пиян, ти можеш да направиш всичко възможно да го убедиш да не се качва или поне ти да не се возиш при него.
Хората, които се возят до пияни шофьори, са съучастници и трябва да носят отговорност. Обсъждахме подобен въпрос в комисията - пътниците до неправоспособния, пияния или дрогирания да ги глобяваме с по 20 лева. И то не защото трябва да ги глобим, а за да ги накараме да бъдат по-отговорни. Да питат, абе Иване, имаш ли книжка, пил си, да хванем такси. Когато се въведе тази мярка, не от любов да накажеш пътника, а да знае, че макар и пътник, той има отговорност и колкото и да му се струва незначителна, тя е важна. Защото тогава поне половината от хората ще се откажат да се качат. И така няма да загиват. Това е споделена отговорност между всички.
Има ли статистика колко пътници загиват при подобни катастрофи?
- Според данните 250-350 пътници загиват всяка година. Хубаво е да се приеме и предложението, ако кара пиян или неправоспособен и е сам в колата, наказанието да е едно, а когато вози пътници, санкцията да се увеличава. Така хем шофьорът няма да има интерес да вози пътници, хем хората няма да се качват при него.
Идеята на КАТ да се наказва всеки водач, чиято проба за алкохол покаже над 0,00, не е ли прекалено революционна?
- Редица европейски държави свалят границите на алкохола непрекъснато. Особено за младите и за тези, които возят пътници или опасни товари. В случая става въпрос над 0,2. Въпросът е по-скоро възпиращ. Защото човек си казва щом мога с една бира, мога и с две, на мен не ми влияят. Човешкият организъм обаче не всеки ден по еднакъв начин възприема алкохола. Един ден шофьорът може да е болен, недоспал или гладен. Една бира ще му се отрази по съвсем различен начин от предишния ден и това може да му струва живота. Затова е най-добре да се забрани какъвто и да е било алкохол преди шофиране. Едната бира в определено състояние може да го извади от равновесие и той неправилно да оцени обстановката пред себе си. Тази норма в никакъв случай не може да се въведе от раз. Трябва и медицината да се изкаже. В този случай трябва да си зададем въпроса не дали ние искаме да шофираме, след като сме изпили една бира, а дали искаме срещу нас да се движат такива, изпили две или повече.
Напоследък се отчита голям бум на катастрофите, предизвикани от неправоспособни шофьори. Какъв е начинът за справянето с този проблем?
- Вярно е, проблемът с неправоспособните шофьори е доста сериозен. Обикновено това са хора от 17 до 40 години. И в 90 процента от катастрофите някой им дава автомобила. Тези, които дават колата, също трябва да бъдат наказвани. Те трябва да разберат, че и те са съучастници в тяхната смърт. Има още нещо - почти няма случай на катастрофа с неправоспособен и да няма пътник при него. Проблемът обаче не е само как да ги накажем, а как да им повлияем да не го правят. Ако тръгне някой да скача през прозореца, се събират лекари, психолози, близки, увещават го да не се самоубива. Резултатът от карането без книжка също си е самоубийство, но тогава никой не спира неправоспособния. Дори му се предоставя и кола. Вниманието към тези случаи трябва да е като при самоубийците по покривите.
Поредната предлагана промяна е Законът за движение по пътищата да бъде държан в жабката на автомобила. Това необходимо ли е?
- Законът трябва да се познава от всички, за да знаят ако извършат някакво престъпление, какво ги очаква. Доколко той трябва да е в жабката, все още се обсъжда, но човек трябва да се отнася съзнателно. От полза на всички е да се познава не само законът, а най-вече причините за катастрофите. Защото пътни инциденти стават горе-долу по един и същи начин. Хората загиват по един и същи начин и няма никаква промяна в поведението. Основната причина е загубата на управление. Над 50% от катастрофите са, защото шофьорът не може да овладее колата. Движи се човекът по пътя и изобщо не се съобразява спи ли му се, мокро ли е, какво е движението срещу него. И в един момент автомобилът започва да му се върти и напуска платното. Ние не знаем да управляваме и не познаваме автомобила си на пътя. Загубим ли веднъж управление, машината не се подчинява на никой и се движи по собствени закони. Загубата на управление над автомобила, подхлъзването или занасянето не се учат при подготовката. Това трябва самият шофьор да не го допуска. Второто е, че се движим с по-висока скорост от необходимото. С такава, че не ни позволява да спрем при внезапно възникнала опасност или препятствие на пътя. Скорост, която не му позволява да спре. Когато е в автомобила, човек трябва да си мисли, че във всеки момент може да му се наложи да спре. Не е нормално в населените места да умират толкова много пешеходци. Изведнъж за секунди всичко се променя. Всички трябва да се грижим. Това е споделена отговорност и в семейството, и в приятелството.
Това, че толкова често губим управление, значи ли, че сме некадърни шофьори?
- По-скоро несъобразителни. Защото когато е мокро, скоростта трябва да е по-малка например. С 50 километра почти от 10 ударени пешеходци 7 са загинали.
Още от интервюто на „Монитор"
„Забраната за износ на отпадъци от оборудване е лобистки натиск", казва в интервю за „Класа" изпълнителният директор на „Макметал холдинг" Филип Алексиев
Г-н Алексиев, нормализира ли се пазарът на вторични суровини в България?
- Миналата есен само за няколко седмици цените на вторичните суровини паднаха драстично, дори за някои от тях от 5 до 10 пъти. Просто изведнъж всички пазари - финансови и стокови, „замръзнаха". Основният проблем беше, че бързо се изгуби доверието между пазарните участници. Този период на сериозна стагнация продължи докъм пролетта, когато се забеляза известно оживление в търсенето и съответно в цените. Тенденцията продължи през лятото и началото на есента. Все още обаче не може да се каже, че вървим към стабилен растеж.
Една от дейностите на „Макметал холдинг" е разделното събиране и рециклиране на излезли от употреба МПС, електрическо и електронно оборудване, акумулатори и батерии. Към момента все още има проблеми при ефективното им събиране за повторно използване. Какви промени са необходими?
- Най-големият проблем е всички участници по веригата да бъдат ангажирани да спазват правилата. Задължените лица - производители и вносители, които пускат на пазара тези продукти, които трябва да се рециклират, понякога се опитват да не плащат продуктови такси. За съжаление в България все още са не малко фирмите, които по различни начини бягат от ангажимента си. Естествено, има и други, напълно коректни. Другият проблем е известната пасивност на общините по отношение въвеждането на системи за разделно събиране на въпросните отпадъци.
За това не носят ли вина и самите организации?
- Ние осъществяваме активна кампания. Имаме подписани договори освен със Столична община с още няколко. В активни преговори сме с поне още 20-30 общини. Няма значение колко голяма е общината, всичко е въпрос на организация как да се осъществява разделното събиране на различните видове отпадъци. В процес сме на изграждане на логистична схема в национален мащаб за разделно събиране на тези отпадъци. Разбира се, от икономическа гледна точка приоритет е изграждането на тези системи в по-големите градове, където се генерира основният отпадък. Там са съсредоточени промишлеността, населението, което има по-големи материални възможности. В работата с местните власти като цяло се забелязва активизиране.
В интерес на гражданите е директно от дома да се вземат старите електроуреди. Някои организации в бранша са против подобна политика. Рентабилна ли е?
- Това е проблем на тези организации. Такъв модел осъществяваме в София. Така сме си организирали нещата, че за нас да е рентабилно. На безплатен телефон се получават заявките от гражданите. Те се обслужват по начин, така че да няма празен курс. В София първоначално във всеки от 24-те райони имаше определени дати и адреси, на които се поставят контейнери и се приканваше населението да изнесат ненужните уреди. В някои случаи това се оказа трудно, особено за по-възрастните хора. Така че след известни корекции и даване на приоритет на модела със заявки чрез националния телефон, започнахме да работим много по-добре. Понякога при много заявки не е възможно да се реагира на същия ден, но се казва на хората кога ще влязат в графика. Подобен подход смятаме да приложим в национален мащаб.
Каква част от тези суровини остават в страната? Какво смятате за предлаганите промени в Закона за управление на отпадъците?
- България е нетен износител на вторични метали. Това не значи, че в страната няма мощности за преработката им. Просто всичко е въпрос на пазарна конюнктура, на цени. Що се отнася до преработката на вторични черни метали, работим много добре със „Стомана индъстри". Но ако успеем да постигнем по-добри цени с външни преработватели, какво лошо има да изнасяме. Дори и пет долара на тон имат значение, ако се изнасят големи количества. Същото важи и за цветните метали, тук има няколко големи завода - „Аурубис" и „София мед".
Ние изнасяме за съседни страни като Македония, Турция и др. Активно работим в посока разширяване на нашите външнотърговски контакти, включително за по-далечни дестинации като Китай. Всъщност Китай, Индия и Турция вече са определящите фактори на пазара и на вторичните суровини, те са най-големите консуматори на черен и цветен скрап. Например в Турция имат около 25 млн. тона мощности за производство на стомана и за нас е огромно предимство, че ни дели само една граница.
Още от интервюто на „Класа"