„US щит на връх Ботев", четем от първата страница на „Стандарт"
Щатски радар на връх Ботев ще ни направи част от противоракетния щит на НАТО. Този сценарий ще се обсъжда на форум на Алианса във Варна, научи "Стандарт". Досега се смяташе, че България ще разчита на защита от системата за прехващане на балистични ракети, но няма да участва в нея. Нежеланието на Турция да предостави радарите си обаче накарало Алианса да търси алтернатива. Идеята е противоракетният щит да ползва локатори в Румъния и България, които да насочват прехващачи, разположени на кораби в Средиземно море. Това предвижда доклад на висшия натовец Реймонд Кноп, който ще бъде прочетен на Парламентарната асамблея на Алианса във Варна. Радарът на родния връх трябва да бъде разположен до края на 2013 г. Няма опасност да станем мишена на терористи заради участието ни в ПРО, коментира пред "Стандарт" Доброслав Димитров, председател на комисията по отбрана в парламента.
Още по темата от „Стандарт"

„Проблемните кредити минаха рекордните 19%", предупреждава от първата си страница „Сега"
Ситуацията с проблемните кредити в банковата система значително се влошава. Делът им вече надминава рекордните 19% от общо отпуснатите заеми. Очакванията на анализаторите са пикът на лошите заеми да настъпи към средата на годината и след това да започне подобрение.

В края на април лошите и преструктурираните кредити възлизат на 7.74 млрд. лв., което е 19.3% от общо отпуснатите заеми без овърдрафтите, разкрива публикуваната вчера парична статистика на БНБ. В графата "лоши и преструктурирани" влизат заемите с просрочие над 90 дни плюс предоговорените заради финансови затруднения на клиента. За сравнение преди година проблемните кредити бяха с 2.4 млрд. лв. по-малко и възлизаха на 13.7% от всички заеми. На този фон отпуснатите от банките заеми на бизнеса и гражданите са се увеличили само с около 2%, или с 1 млрд. лв.

Най-лошо е положението при фирмените кредити, при които вече всеки пети заем е проблемен. От близо 32 млрд. лв., раздадени от банките на бизнеса, към 5 млрд. лв. са с просрочия на вноските и влошено финансово състояние на кредитополучателя. Делът на проблемните потребителски заеми е 18%, а на жилищните - 17%.

От данните на БНБ се вижда още, че след известното успокоение на ситуацията през февруари и март, през април има ново влошаване. През втория и третия месец на годината проблемните заеми растяха с по 30-40 млн. лв., докато през април те са скочили със 140 млн. лв.

Няма точен процент на "лошите" заеми, над който ситуацията да се счита за критична за системата. Всичко зависи от натрупаните буфери, обясняват експертите. БНБ не приема за коректно цитирането на данните от паричната й статистика, когато се обсъжда качеството на портфейлите на банките. Според централната банка много по-коректна е надзорната статистика, която веднъж на всеки три месеца обявява нивото на нередовните кредити без предоговорените. Към края на март то възлиза на рекордните 12.93%, или близо 7 млрд. лв. От тях 5.6 млрд. лв. са безнадеждни задължения, защото вноските по тях са просрочени повече от 6 месеца. Според централната банка обаче ситуацията е под контрол, защото има достатъчно натрупани буфери.
Още от статията на „Сега"

„Всеки пети кредит у нас е необслужван в срок", информира от първата си страница „Класа"
Всеки пети кредит, отпуснат от банките в страната, е необслужван в срок или преструктуриран в края на април, сочат данни на БНБ. Проблемните заеми в системата у нас вече са над 7.73 млрд. лв., или близо 20 на сто от всички отпуснати средства без овърдрафтите. Само за месец покачването е минимално - 140 млн. лв., но ако се върнем година назад, се вижда, че лошите кредити са скочили с 2.43 млрд. лв. Експертите от БНБ пък обявяват на всяко тримесечие само дела на необслужваните заеми над 90 дни, които в края на март достигат рекордните 12.93 на сто.

Най-сериозни проблеми при обслужването в срок на отпуснатите средства продължават да изпитват компаниите. След два месеца на успокоение необслужваните заеми на фирмите отново скочиха с нови 113 млн. лв. в края на април. Така плахите сигнали за възстановяване от февруари и март не успяха да се превърнат в тенденция и обемът на лошите заеми за бизнесa достига до 4.68 млрд. лв., или с 1.73 млрд. повече спрямо година по-рано. По този начин 20.5% от фирмените кредити са класифицирани като проблемни - в това число необслужвани експозиции, загуба и преструктурирани. Общо отпуснатите фирмени заеми пък са на стойност 22.862 млрд. лв., а отпуснатият овърдрафт възлиза на близо 9 млрд. лв.

Проблемните и преструктурираните заеми за домакинства и граждани също се покачват до 1.35 млрд. лв. и достигат 18% от целия обем.

Въпреки че ръстът на проблемните ипотеки продължава, той се е забавил значително и в рамките на април е само 5 млн. лв. до 1.487 млрд. лв.

Като положителна тенденция може да се отчете лекият ръст на банковия портфейл от кредити и овърдрафти през април. Според данните на БНБ той е 0,42% на месечна база до рекордните 50,79 млрд. лв. Кредитирането за фирмите се е увеличило с 223 млн. лв. за април и в края на месеца достигат 31.88 млрд. лв. Потребителските заеми достигат 7.54 млрд., а жилищните до 8.7 млрд. лв.
Още от статията на „Класа"

„Махат стикера „Охрана" от входната врата", разкрива от първата си страница „Монитор"
Да се забрани лепенето на стикери по входните врати на домовете, които обозначават охраняваните и застрахованите обекти. Такъв вариант се обсъжда в Министерството на вътрешните работи, съобщи вчера зам.-шефът на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов. Целта била да се пресекат евентуални комбини между застрахователи, охранители и обирджии. Както показват полицейските хроники, не веднъж се оказвало, че заловените крадци били подпомагани от гардове. Междувременно вчера депутатите приеха на първо четене поправките в Кодекса за застраховането, с които се забранява лепенето на стикери „Автокаско" на стъклата на колите. В момента, за да влезе в сила застраховката, собственикът на автомобила задължително трябва да си доплати за маркировка.

Мярката е насочена срещу застрахователни компании с дейност извън закона. Така вече лепенката няма да служи като сигнална лампичка за крадците да не пипат точно тази кола, защото е застрахована в определено дружество. „С промените се прекратява и практиката да се дават суми за маркиране на фирми, които се предполага, че играят с крадците", поясни Николов. Той посочи, че в сметките на фирмите, които поставят стикерите, се наливали около 60 млн. лв.

Застрахователите, които и след влизане на забраната в сила продължат да поставят лепенки „Автокаско", ще бъдат санкционирани с глоба от 30 000 до 60 000 лева. Те ще олекват с двойно по-голяма сума при повторно нарушение. За спазването на новите правила за дружествата ще следи Комисията за финансов надзор.  КАТ пък ще глобява с 50 лева собствениците на автомобили, които са поставили такъв стикер на стъклото си.

От опозицията обаче изразиха мнение, че забраната няма да попречи на застрахователните дружества да погазват закона, като ще намерят други начини за това. „Всичко могат да измислят. Например всяка компания може да използва определен вид ароматизатори, които не са забранени от закона, но да дават нужната индикация", посочи Мартин Димитров.
Още от статията на „Монитор"

„МВФ: След 10 години ще разберем дали сме спасили Гърция", е заглавието от първата страница на „Дневник"
Програмата за ремонт на гръцката икономика не е дерайлирала, но най-вероятно ще отнеме едно десетилетие преди да разберем дали фискалните и други реформи са сработили. Това заяви пред журналисти в Рио де Жанейро главният икономист на международния валутен фонд (МВФ) Оливие Бланшар, според когото страната е затънала в очаквана, но "доста по-дълбока рецесия".

В четвъртък анализаторите на сп. "Икономист" прогнозираха, че структурните недостатъци и ниската конкурентоспособност на гръцката икономика ще пречат на възстановяването й чак до 2030 г. Според "Икономист интелиджънс юнит" до 2020 г. годишният растеж на БВП ще бъде от едва 0.5%, а в десетилетието до 2030 г. - от 1.5%. Държавните служители силно ще се съпротивляват на промените, а прекалени регулации, корупция и тежест от застаряващо население върху социалната система и трудовия пазар ще пречат на реформите, предупреждават анализаторите.

"Мислете за промените в Гърция като за 10-годишна реформа. Бих се изненадал, ако за този период можем със сигурност да заключим, че тя е успяла", каза Бланшар, цитиран от "Ройтерс". По думите му преструктурирането на гръцкия дълг все още може да се избегне, но дори и да се стигне до този вариант, той "очевидно няма да реши като с вълшебна пръчка трудностите за Гърция и тя ще продължи да се нуждае от още външна финансова помощ".

Преструктурирането носи риск и от плъзване на проблемите и в други държави, а това е сценарий, по който трябва да се мисли много, много сериозно, допълни той. Тотална криза с гръцкия дълг ще нанесе на европейските банки "значителни, но не и огромни щети и това може да се преодолее без да повлияе сериозно на възстановяването на световната икономика."
Още от статията на „Дневник"

„Токът поскъпва най-много в Пловдив, най-малко - във Варна", съобщава „Монитор"
Средната продажна цена на електроенергията ще се увеличи най-много в Югоизточна България, а най-малко в североизточната част на страната. Увеличението и за трите електроразпределителни компании - ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН, обаче ще бъде задържано под 2%. Още преди месец председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев прогнозира, че поскъпването на тока ще е в рамките на 1,5% и ще се дължи на „зелената" компонента в него.

Новите цени на тока ще влязат в сила от 1 юли, когато ДКЕВР вземе окончателното си решение. Засега според сметките на експертите от регулатора средната продажна цена на ЕВН, която обслужва Югоизточна България, трябва да скочи с 1,7%. За Западна България, която се снабдява с ток от ЧЕЗ, очакваният скок на средната тарифа е с 1,37 на сто. Най-малко увеличение на средната цена на електроенергията би следвало да има в Североизточна България, обслужвана от Е.ОН - с 1,22 на сто. Въпросните проценти обаче са за повишението на тарифите средно. Това означава, че те включват промяна на цените както за битовите, така и за стопанските потребители.

Какви ще са увеличенията поотделно за тях ще стане ясно от доклада на ДКЕВР, който се  публикува на сайта на регулатора. От него ще се види и каква ще е промяната в дневната и нощната тарифа на тока.

Сметките на ДКЕВР за новите цени на тока се различават драстично от исканията на трите енергодружества. Тя бяха оповестени в края на февруари. Тогава от ЕВН поискаха средното увеличение на цената за бита и за фирмите да е с 5,12%. Това означаваше за киловатчас дневна енергия в Югоизточна България да се плаща по 18,7 ст. с ДДС, а за нощна - 12,6 ст. По сметките на ЕВН исканото от нея увеличение, щеше да вдигне месечната сметка за тока на едно четиричленно семейство средно с 2 лв.

От ЧЕЗ пък настояваха тарифите на електроенергията в Западна България да се увеличат с 13,12% средно. Тогава от компанията съобщиха, че за битовите потребители поскъпването ще е с 2,3 ст. на квтч., а за бизнес клиентите - с 1,5 ст. Неотдавна ЧЕЗ  обаче обявиха, че токът в Западна България може и да не поскъпва. За целта трябва да има по-справедливо разпределение на тарифите по веригата.
Още от статията на „Монитор"

„Тотю Младенов намалява безработните с по 1300 на ден", информира „Сега"
Мрачните статистики на НСИ за безработицата извадиха извън нерви социалния министър Тотю Младенов вчера. Преди ден статистическият институт попари доброто впечатление от данните за непрекъснато падащата безработица на Агенцията по заетостта. Докато подопечната на Младенов служба се похвали, че до дни безработицата ще падне за пръв път под 9%, НСИ предупреди, че заетите падат за пръв път под 3 милиона. Двете статистики се разминават с близо 3% в равнището на безработицата.

"Можете ли, уважаема госпожо, да дадете нивото на безработица към днешна дата или към вчерашна дата?", обадил се сутринта Младенов на шефката на НСИ Мариана Коцева. Коцева признала, че не може. Пред журналистите по-късно социалният министър демонстрира статистическо превъзходство със справка, че в сряда безработицата е била 9.06%, а в четвъртък вече е свалена на 9.02% и по най-пресни данни без работа са 334 262. Това прави необикновена скорост от над 1300 души на денонощие, но по-късно от агенцията коментираха, че това е нормално за края на месеца.

Двете статистики винаги се разминават заради различната методология за изготвянето им. Агенцията по заетостта следи входящия и изходящия поток на регистрираните в бюрата по труда, НСИ пък ползва анкети сред представителна извадка от населението по методика на Евростат. И двата метода са общоприети за съответните аналогични служби в останалите европейски държави.
Още от статията на „Сега"

"Гражданска" на кредит", информира „Стандарт"
Застраховката "Гражданска отговорност" вече ще се купуваи с кредитна карта или банков заем. Това ще стане възможно, ако бъдат приети поредните промени в Кодекса за застраховане. Те предвиждат задължителната автополица да се плаща само еднократно. И да се забрани доста популярното в момента разсрочване на две, три и четири вноски. "Ако измененията бъдат приети, допускам, че ще възникне необходимост от изнасянето на разсрочването на полицата извън застрахователните компании", заяви пред "Стандарт" изпълнителният директор на "Армеец" Цветанка Крумова. Най-подходящият вариант за хората при това положение ще е да платят застраховката си с кредитна карта. Такива обаче притежават предимно хората с по-добри доходи, за които не е непосилно да платят "Гражданска отговорност" накуп, допълва Крумова. Също така плащането на една вноска ще затрудни и фирмите, и държавните и общински ведомства с големи автопаркове. Традиционно повечето от тях също плащат на вноски, защото застраховката на 50 камиона или 30 коли например си е сериозен разход, поясни Крумова.
Още от статията на „Стандарт"

„Още 80 млн. лева са нужни на общините за водните проекти", съобщава „Класа"
Изпълнението на договорените проекти по Оперативна програма „Околна среда" може да се забави, тъй като решаването на няколко важни проблема се отлага от 2-3 години, а освен това на общините са нужни около 80 млн. лв., за да финансират участието си в тях, съобщи за „Класа" Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините.

Преди дни на екоминистър Нона Караджова бе връчено писмо на генералния директор на Генерална дирекция „Регионална политика" на ЕК Дирк Анер. В него се казва, че ведомството е подобрило системите за управление и контрол, а установените недостатъци до 2009 г. са отстранени.

Все още не се знае откъде ще се финансира задължителното собствено участие на общините в големите инфраструктурни проекти, посочи Чавдарова. Това са проектите за пречиствателни станции и депа по водната програма, които впоследствие ще генерират приходи от такси за населението, но не за общините, а за дружествата. Не е удачно да се тегли кредит от ФЛАГ, каза Чавдарова. Проблемът е, че приходите ще са за ВиК дружествата, а общините трябва да осигурят парите и да теглят кредити, уточни Чавдарова. Един от вариантите е да се сключат споразумения с ВиК операторите, които да върнат средствата на общините от приходите си. Но липсва механизъм за ангажиране на ВиК операторите в подобна схема. Работна група в момента обсъжда решаването на този въпрос, посочи Ивелина Василева, заместник-министър на околната среда и водите. Програмата дава различни варианти за осигуряване на средствата - чрез кредит от ФЛАГ, от търговски банки, дарения или от генерираните приходи, а решение на общината е какво ще направи, допълни тя. След реформирането на програмата при договарянето е важно да се решат няколко важни въпроса за по-бързото и ефективно изпълнение на проектите, казаха от сдружението на общините.
Още от статията на „Класа"

„Не виждам как западен инвеститор ще влезе в "Белене", казва в интервю за „Дневник" Илиян Василев, бивш посланик в Русия
Според анализа на Института за пазарна икономика АЕЦ "Белене" ще работи на печалба, ако продава ток на поне 10 евроцента на киловатчас, т.е. много над цената от АЕЦ "Козлодуй". Шефът на "Росатом" Сергей Кириенко говори за същата стойност. Ще стигне ли и консултантът HSBC до същото заключение?
- Анализът зависи от входните данни и заданието. До този момент не знаем каква е окончателната сметка по "Белене", при това не само по ядрената площадка, но и по всички разходи, свързани с балансиращи мощности, ядрено хранилище и допълнителна инфраструктура. Трябва и нов застрахователен пул.

Новият консултант не може да даде мнение за рентабилност или прогнозна цена на ток при толкова отворени въпроси. Той може да се произнесе едва след предоставянето от "Атомстройекспорт" и НЕК на всички отговори, касаещи всички разходи и финансови схеми. При всички положения сметките ще вървят нагоре. Ако прекалено дълго се отлага решението, поредният рестарт ще загуби окончателно смисъл.

Преди десет години вероятно в "Белене" е имало смисъл, но промените в общата икономическа конюнктура и в енергийния пазар, членството ни в ЕС и новите ориентири, които ни се задават - енергийната ефективност и целите за 2020 г., да не говорим за ефекта "Фукушима" - всичко това предполага друга рамка за вземане на решения.

Премиерът Борисов настоя държавата да запази мажоритарен дял, без да дава допълнителни средства за строежа на "Белене". Възможни ли са  такива условия?
- Всичко е възможно. Ако размерът на дяловия капитал се оцени под 2 млрд. евро и се предпостави, че всичко нататък е дълг, въпрос на кредитора е дали ще приеме. Той може да има интерес от това, че кредитът ще бъде обезпечен с бъдещи продажби на електрическа енергия. Може да бъде обезпечен от други активи, права и интереси.

Това е решение на кредитора и кредитополучателя. Когато е с държавна гаранция, както е в случая с руския кредит, въпрос на преценка на руската държава е дали нейният политически и икономически интерес са защитени. Очевидно е, че "Росатом" няма търговски да рискува, а политическият риск ще бъде поет от руската държава.

Вече не говорим за западни инвеститори, така ли?
- На този етап не виждам начин, по който западен инвеститор да влезе. Значителна част от решенията по "Белене" са предпоставени - избрана технология, ИДС контрактът (инженеринг, доставка, строителство - бел. ред.) де факто е приключен (договорът все още не е финализиран официално, но има подписани няколко споразумения, които ангажират България финансово - бел. ред.).

На западния инвеститор му се предлага миноритарен дял, а хоризонтът на продажбите е неясен. Разбира се, не изключвам хипотезата, при която западен инвеститор със значителни интереси в Русия може да участва или поне да загатне влизане в проекта, за да си запази своите интереси в отношенията си с руските партньори по други направления.

Руският пазар е затворен за европейски ядрени технологии. Естествено е водещите европейски компании да не приемат радушно влизането на руски ядрени технологии в европейския пазар.

Стратегическият инвеститор трябва да управлява и нетърговски рискове, свързани с възможно преливане на други конфликти между БЕХ (НЕК) и "Росатом" ("Атомстройекспорт"), между България и Русия в енергийната и други сфери.

Постоянна политическа подкрепа ще е нужна, особено ако проектът не тръгне според очакванията и например има по-ниски приходи през първите години или съществуват конкурентни проекти. Преди година си направих труда да видя колко въобще са големите проекти в Централна и Източна Европа, които са привлекли търговски дълг над 3 млрд. евро.
Още от интервюто на „Дневник"