Около 50% от сградите в България са на 40 години, 30% са под 30 години, а наследени от 1919 г. са 4%, сочат данни на Агенцията по енергийна ефективност, пише citybuild.bg.

Сградният фонд представлява повече от 40% от крайното енергийно потребление в ЕС, както и в България. У нас обаче потреблението е по-високо поради лошите експлоатационни качества на зданията и липсата на система за управление и поддръжка.

Потреблението на енергия на всички сгради възлиза на близо 3 млн. MWh/год. Ползваната енергия от сградите държавна собственост е 993 хил. MWh/год., а от общинска собственост - 1,9 млн. MWh/год. До 2016 г. България трябва да постигне 9% спестявания на енергия, т.е. през следващите 8 години да реализира спестявания най- малко 7 472 GWh.

Около 680 хил. жилища, от които 360 хил. панелни, 150 хил. стоманобетонни и 170 хил. масивни, разположени в три или повече етажни сгради, се нуждаят от обновителни дейности през следващите 10-15 години.

Над 91% от домовете в България представляват масивна стоманобетонна, панелна или масивна конструкция с частични стоманобетонни елементи.
Панелните сгради са 20%, а паянтовите сгради - 8,2%.

У нас има над 97% частни жилища. Общественият наемен сектор обхваща 109 хил. жилища, което прави под 3%. Този фонд е силно разпръснат сред етажната собственост. Почти няма цяла сграда с частна собственост, което го прави трудно управляем и неефективен.