Военна агресия в Северна Сирия и клане на кюрди, изпращане на сирийски джихадисти към Либия, териториални претенции към гръцки острови в Егейско море, незаконно сондиране в нарушение на кипърския суверенитет, отваряне на границите за нелегални мигранти към ЕС, подкрепа за ислямисткия сепаратизъм на Запад... Политологът Александър дел Вал обяснява в коментар за френското списание Valeurs Actuelles, че страните от Европейския съюз трябва повече от всякога да приемат сериозно турската заплаха.

По повод конференцията, организирана от Международния център за геополитика и аналитични перспективи (GIGPA) на 29 февруари, бившият посланик на Тунис в ЮНЕСКО Мезри Хадад, президент на GIGPA, покани в Париж важни политически лидери на страните, засегнати от "неоосманската" заплаха и войнственото отношение на Ердоган в Средиземноморието.

Геополитическа и екзистенциална опасност за Европейския съюз, тъй като двама от неговите членове Гърция и Кипър, са пряко застрашени. Организирането на този симпозиум съвпадна с момента, когато Реджеп Тайип Ердоган заплашва да завладее гръцки острови, изпраща джихадисти от Сирия в западна Либия, атакува сирийския режим, за да помогне на "ислямистките бунтовници" на HTS (бивша Нусра/Ал Кайда) и пуска към европейските страни стотици хиляди сирийски и афганистански мигранти, сред които ислямисти и рецидивисти...

Ораторите, сред които и бившият гръцки министър на отбраната Панос Каменос, припомниха онова, което други европейски лидери не искат да видят: Гърция, Кипър и Египет са на ръба на войната с Анкара заради офшорните газови находища в Средиземноморието, върху които Турция незаконно иска да сложи ръка. Недоволна от законните морски граници, тя иска едностранно да увеличи суверенните си води с 35% в ущърб на крайбрежните страни. Турската армия редовно изпраща военни кораби в гръцките териториални води (Крит, Егейско море) и дори възпрепятства сондажите на италиански (ENI), френски (TOTAL), гръцки и кипърски компании. По време на конференцията Йоргос Лиликас, бивш министър на външните работи на Кипър, Амр Муса, бивш министър на външните работи на Египет и бивш генерален секретар на Лигата на арабските държави, както и бившият гръцки министър на отбраната в правителството на Ципрас, Панос Каменос, заявиха, че ако Турция не се срещне отпор от обединен фронт, тя ще анализира това като слабост и ще нападне Гърция в Егейско море.

Не минава и ден без турската авиация и флот да нарушат суверенните морски и въздушни пространства на Гърция. Каменос припомни също, че гръцката армия, осъзнавайки, че нито НАТО, нито Съюзът са успели да разубедят Ердоган, вече се подготвя за конфликт.

Под какъв предлог продължават преговорите за присъединяване на Турция на Ердоган, която заплашва две страни членки на ЕС?

Последните новини потвърждават факта, че кандидатурата на Турция за Европейския съюз, наивно подкрепена тогава от гърците и Република Кипър в знак на "умиротворение", повече влоши турско-европейските отношения, отколкото "сближи цивилизациите", както тогава беше обявено, за да се оправдае тази кандидатура, особено желана от НАТО, Лондон и Вашингтон. Еуфорично настроените турци твърдят, че ако Турция беше бързо интегрирана в Съюза, когато Ердоган беше "умерен" през 2002-2007 г., тогава тази държава нямаше да се превърне в национално-ислямистка диктатура, която заплашва да потопи Европа с мигрантска вълна , рекетира финансово ЕС, отрича арменския геноцид, подхранва джихадизма (Сирия, Либия), заплашва Кипър и Гърция и ламти за залежите от офшорен газ в Средиземноморието. Обяснявахме през 2000-те, че Ердоган, исторически доказан ислямист, близък до афганистанския джихадист и съюзник на талибаните Гулбудин Хекматияр, и формиран от турското ислямистко движение "Мили Гюрюш" (турските " Мюсюлмански братя"), никога не е бил "ислямски демократ" и че неговият истински проект е бил да демонтира кемализма в полза на възстановяването на османския халифат.

Следователно иредентистските амбиции на султанския президент бяха предвидими. Ако Турция на Ердоган беше успяла да се интегрира в ЕС, тази държава, при всички положения, освободена от светските войници и отново станала ислямистка, щеше да бъде първа демографска сила в Съюза: близо 90 милиона жители, 100 членове на Европейския парламент и най-високият процент гласове в Съвета на Европейския съюз.

Идеята да вкараме Турция в ЕС, въпреки геоцивилизационната й несъвместимост, беше още по-глупава, тъй като не "турските" или "ислямофобските" европейци "блокираха" влизането й и по този начин "радикализираха" Анкара , а самите турски лидери, които от началото на преговорите през 2005 г. отказаха да признаят държава-членка на ЕС, Република Кипър, а след това отказаха да интегрират стандартите и ценностите, които са в основата на ЕС като свободата на малцинствата, на медиите, на опозицията (кюрдска, но не само), както и отказаха да признаят арменския геноцид и да спрат окупацията на Кипър от 1974 г.

Нашите европейски лидери все още отказват да прекратят тази противоестествена кандидатура, дори когато Турция заплашва италиански и кипърски нефтени и газови сондажи с военните си фрегати, извършва незаконни проучвания и сондажи в кипърски води, претендира за гръцките острови в Егейско море и денонсира Лозанския договор от 1923 г. за определяне на границите между Турция и Гърция.

Не "антитурските" европейци "блокират" членството в ЕС, а Анкара, която нарушава европейското законодателство и отказва да признае Кипър!

От 2003 г. и дори от края на 90-те години Турция се развива повече от всякога, докато западните политици и анализатори обясняват, че Турция трябва да бъде интегрирана в ЕС, тъй като е била "съюзник срещу СССР", защото е "по-добре да имаме Турция с нас, отколкото срещу нас"... или защото отказът на Турция да се присъедини към ЕС е риск, казваха Жак Атали, Жак Ширак и Тони Блеър, причинявайки "сблъсък на цивилизациите между исляма и Запада". Рядко глупави аргументи, защото ако кандидат-член заплашва от самото начало да се обърне към нашите врагове, а ние откажем да го приемем, това е така, защото подобна кандидатура сама се анонсира като лоша. Отваряне на вратата на ЕС към Турция въз основа на морално изнудване ("Европа трябва да докаже, че не е християнски клуб ", докато Турция на Ердоган иска да бъде лидер на мюсюлманския свят ) и приемането, че Анкара нарушава европейското законодателство и суверенитетите на Кипър и Гърция никога не е било стабилна основа.

Турските лидери и стратези, които презират слабостта и разединението на една комплексирана Европа, възприемчива към морално изнудване, имаха право от своя гледна точка да се опитат да се интегрират в ЕС, като го накарат да се чувства виновен, по-специално призовавайки го да "докаже, че не е антимюсюлмански клуб".

Въпреки това, неосъществимото европейско обещание за интегриране на една Турция, неспособна да изпълни необходимите критерии, само влоши отношенията между ЕС и Турция: европейското право и демокрация, на които умело се позова Ердоган в рамките на предприсъединителната програма, позволиха да се демонтира "законно" силата на светските военни (5-ти пакет от европейските реформи, изискващ прекратяване на властта на кемалистките военни). След като се отърва от кемалистите, като ги хвърли в затвора, Ердоган няма какво повече да очаква от Европа, което би го принудило да се откаже от авторитарно-национално-ислямистката си ДНК. Неосултанът наскоро сравни тази стара Европа, която той презира, с "континент в процес на гниене", слаба, извратена, дехристиянизирана, където той приканва мюсюлманите и турците да не се интегрират, да забогатяват и да правят много деца, докато "европейците вече няма да посмеят да излязат от домовете си на улицата" ... Декларация за геоцивилизационна война.

Повече от всякога неоосманският Ердоган тества реакциите на своите съседи. Той няма да спре, докато не се сблъска със съпротива и единство. Това наблюдение се споделя и от редица арабски интелектуалци като президента на Центъра за близкоизточни изследвания (СЕМО) Абделрахим Али, есеист и египетски депутат, който наскоро публикува "Държавата на "Мюсюлмански братя": Европа и експанзията на международната организация".

Авторът продължава да предупреждава европейците за "сепаратистката стратегия на "Мюсюлманско братство" и техните съюзници Катар и Турция, чиито подривни действия във Франция и на Запад се състоят в подкопаване ценностите на секуларизма, принуждавайки мюсюлманите, взети за заложници и фанатизирани, да не се интегрират.

Дизайнерите на този проект са "Мюсюлмански братя", а техният безспорен лидер е Ердоган, когото виждат като новия халиф".