Така нареченото "враждебно поглъщане" в бизнеса представлява придобиването на компания, въпреки нежеланието на ръководството ѝ да продава. Тогава потенциалният купувач го заобикаля, като използва някои неособено честни тактики, разказва платформата Alux.
Целта му всъщност е много проста - да стане мажоритарен собственик на желаната от него фирма. Тя може да се осъществи по няколко начина:
Оферта за покупка
За разлика от "приятелското придобиване", където купувачът отправя оферта направо на ръководството, при този метод той се обръща към акционерите. В повечето случаи им предлага по-висока цена, ако значителен брой от тях се съгласят да продават. По този начин е сигурен, че ще си осигури желаното влияние над компанията.
Пример за подобна стратегия е покупката на PeopleSoft от Oracle през 2003 година. Тогава технологичният гигант заобиколи борда и се обърна директно към акционерите, предлагайки милиарди в замяна на дяловете им. Приключването на сделката обаче отне месеци, а цената беше повишена няколко пъти, като достигна 10 милиарда долара.
Меча прегръдка
Терминът идва от натиска, на който са поставени ръководителите при използването на тази тактика. Купувачът отправя публична оферта към компанията, която обикновено е над пазарната ѝ стойност. По този начин акционерите притискат борда да сключи сделка.
Именно чрез този метод Илон Мъск придоби Twitter през 2022 година.
Прокси фонд
За разлика от другите стратегии, "борбата с посредници" може да се осъществи и с по-малко средства. Основната идея е купувачът да намери достатъчно съюзници сред акционерите, които да гласуват за нов борд на директорите, който, разбира се, да е склонен да му продаде компанията. В случаите, в които новите ръководители са "негови хора", контролът над фирмата може да бъде установен и без придобиването ѝ.
Източник: iStock
Подобна тактика използва милиардерът Карл Айкан през 2008 година, когато Microsoft отправя оферта от 44 милиарда долара за придобиването на Yahoo. Тогавашният борд смята, че сумата е твърде ниска. Айкан обаче определя отказа за грешка затова купува няколко акции и предлага да замени целия борд на компанията с хора, които биха приели офертата.
Toehold (опорна точка)
Стратегията "Toehold" се състои в придобиването на малки дялове от компанията през свободния пазар. Идеята е това да се случи тихо, за да се получи натрупване, преди някой да забележи какво се случва.
Виден пример е опитът на Porsche да купи Volkswagen през 2008 г. По-малката компания се сдобива постепенно с 70-процентов дял от немския автомобилен гигант, но не след дълго фалира и поглъщането взима обратна посока.
Източник: iStock
Принудителна консолидация
Тази стратегия работи на принципа "присъедини се към нас или ще бъдеш смазан". Виден пример е предложението на Джон Рокфелер за изкупуване на конкурентните бизнеси, когато Standard Oil навлиза на пазара. Влиянието му в сектора е толкова голямо, че лесно може да ги доведе до фалит. Придобиването на Instagram от Facebook също се осъществи при подобни условия.
Разбира се, има някои защитни стратегии, които помагат за предотвратяването на "враждебно поглъщане".
Отровното хапче
Тя се състои във възможността всеки акционер да купи нови акции с отстъпка, ако външен купувач се сдобие с повече от определен процент от компанията. Това намалява влиянието на му и прави продължаващото придобиване много по-скъпо.
Именно такъв ход предприе Twitter. Когато Мъск разкри, че тайно е купил над 9% от компанията, бордът заяви, че ако премине 15%, всички останали ще получат шанс да купят още акции с отстъпка. Това не спря напълно поглъщането, но даде известно време на компанията за преговори.
Разсрочен борд на директорите
Този метод противодейства на "прокси фонда". При него фирмата въвежда правило за поетапно сформиране на борда, което позволява всяка година да се избират ограничен брой членове. По този начин се възпрепятства поставянето на марионетни лица. Или поне ще осигури повече време, в което да се намери дългосрочно решение.
Източник: iStock Images
Зелена поща
Това е най-бързият метод за прекратяване на придобиването. При него бордът предлага да изкупи акциите си обратно на по-висока цена. Обикновено този метод не е препоръчителен, защото възнаграждава агресора и струва скъпо на компанията.
Златен парашут
Тази тактика облагодетелства ръководството на таргетираната фирма. Според политиката на някои бизнеси в договорите на борда е включена клауза за изплащането на големи бонуси и обезщетения, в случай на придобиване. Това невинаги може да откаже "нападателя", но гарантира, че ще повиши цената на сделката.
Защитата на белия рицар
За изпълнението на тази стратегия е нужно осигуряването на приятелска компания, която прави своя оферта, обикновено на по-добра цена или при по-приятелски условия.
Съществува и друга разновидност на тази стратегия - Защитата на белия оръженосец, при която приятелската фирма не купува цялата компания, но се съгласява да поеме достатъчно голям дял, за да попречи на външния играч.
Перлата в короната
При този ход компанията, която е изправена пред поглъщане, продава най-ценните си активи или поне заплашва да го направи. Тук отново може да се използва приятелски съюзник или пък отделно предприятие, в което да се прехвърлят.
Тази стратегия обаче крие риск от реално обезценяване на бизнеса, предупреждават експертите.
По подобен начин действа и Защитата на Джоунстаун. Тя се прилага в крайни случаи, защото се състои в поемането на огромни дългове или продажба на ключови активи на много ниска цена.
Източник: iStock
Pac-Man
Този ход може да се обясни с мотото "Нападението е най-добрата защита". При него, вместо да се защитава, застрашената компания се опитва да придобие "агресора". Този ход е рискован, защото често включва взимането на кредити.
Тези стратегии показват, че в бизнеса "честната игра" никога не е гарантирана, а защитата от неморални ходове е трудна и често неефективна.
USD
CHF
EUR
GBP
