Захарният диабет е едно от най-прогресивно нарастващите хронични заболявания на 21-ви век. По данни на Международната диабетна федерация (IDF), броят на децата и юношите, живеещи с диабет, се увеличава всяка година. В момента около 1,1 милиона лица (под 20 години) живеят с диабет тип 1 по целия свят, като всяка година над 132 000 деца и юноши са диагностицират с това заболяване. Всяка година на 14 ноември отбелязваме Световния ден за борба с диабета, като скоро ще бъдат навършени 100 години от създаването на животоспасяващото лекарство за всички засегнати от това заболяване - инсулина.

Днес технологиите се развиват с изключително бързи темпове и именно този прогрес играе важна роля и при медицинските открития. Това коментира пред dnevnik.bg председателят на неправителственната организацията "Култура без граници" Росица Пандова по повод дарението на българския телекомуникационен оператор Теленор от 87 смартфона, които дават техническа възможност за проследяване на нивото на кръвната захар в реално време при деца с диабет.

Според нея технологиите в последните години се развиват с една крачка пред медицината и благодарение на постиженията в тази посока контролът и качеството на живот на хората с диабет се подобрява рязко. Всеки човек с повишено ниво на кръвна захар има нужда от технологичните иновации, защото те дават предпоставка за отлагане или избягване на дългосрочните усложнения при диабета. Днес съществуват два начина за добър контрол на диабета - с писалка и с инсулинова помпа. Последното актуално технологично въведение е използването на сензор, помпа и затворена система, т.нар. изкуствен панкреас, който представлява затворена система с възможност за автоматизирано подаване на инсулин. Системата е трикомпонентна - състои се от глюкозен сензор, инсулинова помпа и смартфон, които си кореспондират помежду си. Сензорът подава данните за кръвната глюкоза към софтуера на телефона, който спрямо неговия алгоритъм подава данни към инсулиновата помпа за автоматизирано подаване.

Главният изпълнителен директор на Теленор Джейсън Кинг и председателят на "Култура без граници" Росица Пандова

Главният изпълнителен директор на Теленор Джейсън Кинг и председателят на "Култура без граници" Росица Пандова

Като родител на дете с диабет, за Росица Пандова тази технология дава възможност за постоянен контрол и мониторинг на стойностите на кръвната захар - дори в една от програмите на т. нар. "изкуствени панкреас", чийто създател е Милош Козак - APS (Artificial Pancreas Systems), тя може дистанционно да достави инсулин на своето дете посредством есемес - което е изключително удобно и практично за родители с малки деца. Именно затова е толкова ценно и важно дарението от смартфони на водещия мобилен оператор Теленор. На тези устройства децата разполагат с инсталирана апликация за четене на сензора, а родителят следи чрез своя телефон постоянно стойностите на кръвната захар и така добрият контрол дава спокойствие на цялото семейство.

При разпределянето на дарените устройства предимство ще имат децата с диабет и съпътстващи заболявания, като има и такива, които се отглеждат от един родител, имат лабилен диабет или се намират в неравностойно положение, обяснява г-жа Пандова.

Тя споделя още, че вече са на път клинични проучвания за инсулин, който да бъде приеман през устата или по назален метод. Има надежда и че в следващите 10 години ще е постижимо пълното излекуване на диабета, затова съветва да продължим да вярваме, че най-доброто при борбата със заболяването тепърва предстои. Развитието на технологиите и медицината продължават и може би скоро ще дойде моментът, в който диабетът ще се окаже просто един лош сън.