Има установени нарушения при ползването на СРС. Това се казва в Доклад за дейността на отдел "Защита на класифицираната информация", изпратен от председателя на СГС Калоян Топалов до главния прокурор Сотир Цацаров, съобщиха от съда.
Изискването за подготовка на подобен доклад е по Закона за специализирани разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за 2015 година и 2016 година на Софийски градски съд.
"Считам, че при изготвянето на доклада са констатирани достатъчно на брой нарушения, които да бъдат проверени за наличие на извършени противоправни деяния, изпълващи състав на престъпление по Наказателния кодекс на Република България", пише в придружителното писмо до главния прокурор.
В доклада се уточнява, че дейността на съдиите, които работят със СРС-та, е от значение за функционирането на гражданското общество и правовата държава.
Липсата на ефективен съдебен контрол може да засегне основни права на гражданите, като неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, както и до неправомерно използване на трафични данни.
В доклада се указва от една страна неправомерното ползване на събрана информация, а от друга страна - при необоснован отказ, когато касае извършено тежко умишлено престъпление и неговият автор.
"Буди недоумение фактът, защо в разпоредбите на НПК и на Закона за СРС не е предвидена възможността да се използва специално разузнавателно средство спрямо свидетел, който е дал съгласието си за това, при разследване на тежки умишлени престъпления. Интересът на обществото да бъде разкрито престъпление, което засяга човешкия живот, като висша ценност, е не по-малък от случаите, които са изброени в действащата редакция на посочените по-горе разпоредби", се казва в доклада.
В съдебната практика се наблюдават случаи, при които са събрани значими данни при разрешено СРС, но по-късно те не могат да бъдат използвани заради промяна на правната квалификация в досъдебното или съдебното производство.
В доклада описват необходимостта от регламент - ако по време на подслушването има събрана информация за повече от едно престъпление, дали тя може да се ползва за доказване на престъпления, които са различни от първоначалното обвинение. Дали тази информация може да се трие, как. Пита се кой е органът, който решава това.
На този етап липсва адекватно законодателно решение, с което да се даде възможност за сигнализиране по определен ред пред съответен контролен орган. Постигането на целите по НПК, ЗСРС и ЗЕС следва да бъде подчинено на принципите на независимост, добросъвестност и взаимодействие между всички органи, които са ангажирани с регулацията, правоприлагането, изпълнението и контрола върху дейността по използване на специални разузнавателни средства и по предоставяне на трафични данни.
Копие от Доклада е изпратено и до председателя на ВКС Лозан Панов, до Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения към Народното събрание на РБ, както и до Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Докладът е качен и на сайта на СГС.