През изминалата седмица на посещение в България беше Едоардо Кампанела, старши икономист в италианската банкова група Unicredit и основател на Института за инвестиции (The Investment Institute by UniCredit). Също така той е и изследовател към Харвардския университет. Публикувал е статии в авторитетни медии като FT, Foreign Affairs, Foreign Policy, New York Times, Project Syndicate. Money.bg се срещна с него, за да разбере неговата гледна точка за настоящия инвестиционен ландшафт, както и за рисковете и възможностите пред българските спестители.

Г-н Кампанела, една от любимите ми финансови тези е, че днешните спестители са принудени да инвестират заради инфлацията и ниските лихви. Но не е ли това обаче твърде рисково начинание за средностатистическия спестител?

Да не инвестираш също е финансово решение, но понякога може да се окаже погрешно. В определени ситуации е по-безопасно да вложите средствата си в активи, които очаквате да носят доходност и да ви помогнат да се справите с инфлацията.

Ако не го направите, инфлацията ще изяжда покупателната ви способност и може би след 10-15 години номиналната стойност на средствата по сметката ви може да остане същата, но реалната им стойност ще бъде значително по-ниска.

В този смисъл "неинвестирането" също е решение, но често не е най-доброто, защото тези средства могат да бъдат вложени в по-сигурни финансови активи и инструменти.

Да, но ако човек инвестира сам, не е ли това прекалено рисковано за него, или по-скоро става дума за контролирано ниво на риск?

Инвестирането е сложна дейност и особено ако не сте професионален инвеститор, е важно да се ориентирате с помощта на институции като банките, които могат да ви насочат къде рискът е по-нисък.

Не бих посъветвал човек без финансов опит да инвестира на случаен принцип. Това трябва да се прави разумно и с опора в експертизата на хора, които разбират какво се случва на финансовите пазари.

През последната година видяхме значителна пазарна волатилност, породена от политическа реторика - Тръмп, други политици, войни и редица още фактори. Каква може да бъде печелившата стратегия в такива времена?

Важно е да правим разграничение между структурните и временните фактори. Обикновено геополитическият риск има склонност да отшумява. При военен конфликт може да има рязки и силни ценови движения, но след определен период, когато ситуацията се нормализира, тези шокове се компенсират.

За да дам конкретен пример - войната в Иран оказа силно негативно влияние върху финансовите пазари в началото. Сега обаче виждаме, че борсите са възстановили по-голямата част от загубите си.

В подобна среда е важно да запазим спокойствие, да не се поддаваме на емоции, да не изпадаме в паника и да следваме дългосрочна инвестиционна стратегия.

Когато обаче става дума за структурни фактори - например политиката на американски президент, който се стреми да промени начина, по който функционира глобалната икономика, или за мащабна технологична революция като настоящата, задвижвана от изкуствения интелект - тогава е необходимо да имаме ясна представа накъде се движи икономиката в дългосрочен план.

Трябва да идентифицираме секторите и компаниите, които биха могли да се възползват най-много от тази трансформация.

С други думи, важно е да различаваме временните фактори, които могат да наложат тактически решения, от структурните фактори, които определят дългосрочната инвестиционна стратегия.

Когато говорим за стратегия и дългосрочна стратегия, възниква въпросът за пенсиите и пенсионните системи в Европа. Старият континент очевидно е изправен пред сериозни предизвикателства в тази област. Могат ли инвестициите да помогнат за намаляване на този натиск?

Със сигурност трябва да вземем предвид, че едно от най-големите постижения на човечеството е, че живеем все по-дълго. Недостатъкът е, че трябва да адаптираме финансовите си решения, за да си осигурим не само дълъг, но и икономически устойчив живот.

Независимо от дохода ви, важно е да имате стратегия за спестяване, която да ви позволява да заделяте определена сума всяка година, по възможност инвестирана в по-сигурни финансови активи. Така ще можете да допълните дохода си след пенсиониране.

В бъдеще държавната пенсия може да не бъде достатъчна, особено защото по-дългият живот означава не само повече години разходи, но и по-високи разходи в края на живота - например за здравеопазване. Затова е важно да имате инвестиционна стратегия, която да допълва държавната пенсия.

Кои са тези по-сигурни активи, които споменахте?

Най-сигурните традиционно са държавните облигации. Разбира се, трябва да се отчита рискът от фалит на конкретната държава, но в еврозоната този риск като цяло е нисък. Ако бях българин, не бих инвестирал само в български държавни облигации, а бих диверсифицирал, за да постигна по-добра или по-сигурна доходност.

Когато говорим за САЩ, трябва да се има предвид, че доларът е в процес на структурно отслабване, което създава валутен риск. Ако трябва да посоча най-сигурен вариант, бих казал европейските държавни облигации - те предлагат разумна доходност без валутен риск.

В същото време в момента препоръчваме по-голяма експозиция към акции на развиващите се пазари. Причината е, че глобалните вериги на стойността се пренареждат - не толкова за ефективност, колкото за устойчивост.

Това означава, че може да се стигне до дублиране на производствени процеси, за да се гарантира сигурността на доставките. От това могат да се възползват развиващи се икономики, например в Азия. Освен това има процес на дедоларизация, а по-слабият долар е благоприятен за тези пазари. Очакванията за по-ниски лихви в САЩ също правят публичните финанси на тези икономики по-устойчиви. Затова те изглеждат привлекателни от инвестиционна гледна точка.

Инвестирането ли е единственият начин да се пенсионираме по-заможни от предишните поколения, особено в България?

Другият вариант е да имате много успешна професионална кариера. Но като цяло спестяването е ключов инструмент, който ви помага да постигнете финансова сигурност и да си осигурите достойни старини.

Българите традиционно влагат пари в недвижими имоти, затова следващият въпрос е особено важен за нас. Очаквате ли значителни промени в лихвите по кредитите през следващите 1 до 3 години?

Войната в Иран донякъде усложни ситуацията. До скоро очаквахме ЕЦБ да запази лихвите без промяна до края на 2027 г., а Фед да намали лихвите поне веднъж или два пъти тази година.

Сега обаче смятаме, че ЕЦБ ще повиши лихвите два пъти тази година, за да ограничи инфлационния натиск. В САЩ все още очакваме едно понижение на лихвите в края на годината. Това означава известно разминаване между паричната политика в САЩ и еврозоната.

Важно е да се подчертае, че дори и при повишение, лихвите в еврозоната ще останат на сравнително ниски нива. А дали това е положително или не, зависи дали сте кредитор или кредитополучател. Ако инвестирате, това може да е добра новина. Ако теглите кредит - вероятно е по-добре да го направите по-рано.

Колко опасна е войната в Иран за европейската икономика? Ако трябва да я оцените по скала от 1 до 10?

Бих казал 8.

Работим с базов сценарий, при който конфликтът ще бъде решен до края на юни. Това е и сценарият, върху който стъпват много банки и международни организации. Администрацията на Тръмп вероятно има силно желание за споразумение с Иран, дори повече от самия Иран.

Европа е особено уязвима, защото разчита на доставки на втечнен газ от Катар и на петрол от Близкия изток, които в момента са затруднени. Това прави Европа по-уязвима от САЩ, които са енергийно независими.

Ако конфликтът бъде решен до началото на лятото, ефектът ще бъде ограничен. При ескалация обаче Европа ще се изправи пред по-сериозни трудности, макар и управляеми.

Освен енергийната криза, кои са най-големите рискове за европейската икономика?

В краткосрочен план енергийната криза е най-сериозният риск. В по-дългосрочен план обаче най-голямото предизвикателство за Европа е адаптацията към новата глобална реалност, свързана с политиката на Тръмп.

Това означава да преосмислим напълно стратегиите си за сигурност, отбрана и икономика. Наблюдаваме по-активна роля на държавата в икономиката - нещо, което е предизвикателство за Европа, където традиционно има строги ограничения за намеса.

Трябва да преразгледаме и начина, по който разпределяме ресурсите - например повече средства за отбрана за сметка на други разходи. Това е труден избор за правителствата. Новата администрация на Тръмп представлява сериозно предизвикателство за Европа, но може да се окаже и възможност за положителна промяна.

Има редица слабости в европейската икономика, които отдавна са известни - включително от доклада на Драги. Затова можем да разглеждаме тази ситуация едновременно като риск и като шанс за развитие.

Настоящото интервю има информативен характер и не представлява инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.