Според публикацията на НСИ „България 2006 - Социално-икономическо развитие" се забелязват стабилни положителни тенденции в развитието ни от началото на хилядолетието и спрямо 1995г.

За периода 2000-2006г. икономическата активност на населението нараства. За възрастовата група 15 - 64 навършени години коефициентът на икономическа активност е 64.5%. Най-висока икономическа активност се наблюдава в Югозападния район.

Коефициентът на заетост се покачва от 40.6% през 2000 г. на 46.7% през 2006 г., като от общия брой на заетите лица 1 652.8 хил. Успоредно с увеличението на заетостта през периода 2000 - 2006 г. безработицата в страната трайно намалява и през последната година коефициентът на безработица достига 9.0%.

Доходите на домакинствата продължават трайната тенденция на повишение в номинално изражение през периода 1995 - 2006 година. Общият доход средно на лице от домакинство нараства от 1 574 лв. през 2000 г. на 2 659 лв. през 2006 г., или с 68.9%. Реалните доходи на домакинствата също нарастват през разглеждания период, като в сравнение с 2000 г. те са с 21.5% по-високи.

За 2006 г. доходът от работна заплата е 1 222 лв. средно на лице и нараства спрямо 2000 г. приблизително два пъти.

Разходите на домакинствата следват тенденцията на динамичните промени в доходите. Общият разход на домакинствата през 2006 г. за задоволяване на техните потребности в номинално изражение е със 71.9% по-голям в сравнение с 2000 г.

Между районите на планиране има съществени демографски и социално-икономически различия. Общият доход през 2006 г. нараства спрямо 2005 г. във всички райони на планиране, като най-слабо е увеличението на доходите за една година в Северозападния район - с 46 лв. (1.7%) средно на лице, а най- голямо в Югоизточния - с 472 лева (19.0%). Северозападният район, който през 2005 г. е бил с най-висок общ доход на лице от шестте района на планиране, през 2006 г. фактически изостава на четвърто място.

През 2006 г. средната годишна брутна работна заплата за страната достига 4 255 лв., като нарастването в номинално изражение е 1.6 пъти в сравнение с 2000 г. и 48.2 пъти в сравнение с 1995 година.

Сравнението на средната годишна работна заплата за всички класове професии, с изключение на ръководните служители, аналитичните и приложните специалисти, показва, че тя е по-голяма в обществения отколкото в частния сектор (частните фирми, прилагащи двустранно счетоводно записване). Тенденцията за по-високо заплащане на мъжете продължава и през 2006 г., но диференциацията през годините намалява (с 53 лева спрямо 2000).

Към 31.12.2006 г. пенсионерите в страната са близо 2.27 млн. души (от население 7.68 млн. души). През периода 2000 - 2006 г. относителният дял на пенсионерите от населението на страната се запазва в границите от 29.1 до 30.0%.

Средствата за обезщетения и за подпомагане на населението през 2006 г. са около 2.442.5 млн. лв. или 13.4% от общите разходи. през 2000 г. в консолидирания държавен бюджет са 852.6 млн. лв. и представляват 7.5% от общите разходи.

Към 31.12.2006 г. депозитите на населението общо са 13 922.3 млн. лв. и спрямо 2000 г. номинално нарастват 3.8 пъти.

Към 31.12.2006 г. в страната функционират 269 болници с 43 313 легла. От началото на здравната реформа в страната броят на медицинските специалисти остава без съществени изменения.

Относителният дял на населението с висше образование (колеж и университет) се увеличава от 18.4 % през 2000 г. на 21.9% през 2006 г., а на тези със средно образование - съответно от 48.7 на 52.5%.

Общата характеристика на престъпността в страната през 2006 г. не се различава съществено от предходните години. Полицията е регистрирала 133 543 криминални и икономически престъпления, като в сравнение с 2000 и 2005 г. се отбелязва намаление съответно с 10.6 и 2.6%.

Разглеждайки тези данни на НСИ, положителните тенденции в развитието на страната са очевидни. Българинът в момента обаче продължава да е недоволен. Може би на вечния ни негативизъм влияят разликата в абсолютната стойност на заплатите ни със Запада, както и дори по-болезнения коментиран в последно време относителен напредък на северната ни съседка Румъния спрямо нас.

За средностатистическия българин това очевидно са показатели, че въпреки стабилността на развитието на страната напоследък, откъм темпове им още какво да се желае.