В последната си макроикономическа прогноза от март 2021 Българска народна банка дава малко по-оптимистична, в сравнение са тази от декември 2020-а, прогноза за ръста на Брутния вътрешен продукт на страната през настоящата година. Според БНБ ръста на БВП през 2021-а ще е 3.8%, докато през декември прогнозата бе, че през 2021-а икономическата активност ще нарасне с 3.7 процента. Все пак мартенската прогноза е по-лоша от тази направена през септември 2020-а когато прогнозирания ръст на БВП за 2021-а бе 4 процента.

Според БНБ прогнозираният растеж на реалния БВП през 2021 г. ще се определя както от ускоряване на растежа на вътрешното търсене в условията на предприетите стимулиращи мерки на фискалната политика, така и от преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ. Централната ни банка предвижда частното потребление да се повиши с 2.0% през 2021 г. в съответствие с прогнозирания растеж на заплатите, с програмите за запазване на заетостта и с увеличените нетни трансфери от правителството към икономическите агенти . Правителственото потребление се очаква да нарасне с 6.3% в реално изражение, което ще се дължи на увеличение на възнагражденията на заетите в публичния сектор, по-силно изразено в сферите, ангажирани с преодоляване на здравните и икономическите последици от разпространението на COVID-19, а също и на по-високи здравноосигурителни плащания. След понижението, отчетено през 2020 г., през 2021 г. очакванията са инвестициите в основен капитал да се възстановят частично и да нараснат с 4.5%. За това ще допринасят прогнозираното увеличаване на правителствените инвестиции в основен капитал в съответствие с допускането за продължаващо изпълнение на големи инфраструктурни проекти, финансирани от националния бюджет, и очакваният по-висок темп на усвояване на средства от ЕС в рамките на програмния период 2014-2020 г.

Прогнозите са частните инвестиции също да нарастват, но с по-нисък темп, като тяхната динамика ще бъде ограничавана от все още високото равнище на икономическа несигурност и наличието на ненатоварени производствени мощности в индустрията. По отношение на външнотърговските потоци БНБ смята, че през 2021 г. нетният износ ще започне да допринася положително за растежа на икономическата активност в страната поради по-висок реален растеж на износа на стоки и услуги (6.2%) спрямо вноса (5.0%). Динамиката на износа ще бъде подкрепена от частичното възстановяване на външното търсене на български стоки и услуги, докато изменението на вноса ще отразява тенденциите при компонентите на вътрешното търсене и износа и тяхното вносно съдържание. В допълнение допускането за постепенно овладяване на пандемията от COVID-19 и частичното възстановяване на международните пътувания се очаква да породи значително по-висок растеж на реалния износ и внос на услуги спрямо тези на стоките, като тази тенденция ще се запази през останалата част от прогнозния хоризонт.

Централната банка посочва и основните рискове по отношение на прогнозата за ръст на БВП през 2021-а. "За 2021 г. основен риск продължава да бъде несигурността относно овладяването на пандемията от COVID-19 и запазването на подхода за епизодично затягане и смекчаване на ограничителните мерки в страната и в международен план. По-продължителен период на твърди противоепидемични мерки е предпоставка както за по-нисък растеж на вътрешното търсене, така и за по-слабо от прогнозираното нарастване на износа на стоки и услуги. Потенциална невъзможност за ефективно и навременно ограничаване на разпространението на COVID-19 въпреки действащите планове за ваксинация би довела до влошаване на икономическите нагласи в страната и поддържане на по-висока норма на предпазни спестявания от страна на фирмите и домакинствата. Рискове за засилване на несигурността съществуват и по линия на политическия цикъл в страната, който би могъл да доведе до отлагане на инвестиционни разходи от страна на фирмите. Друг риск за прогнозата, който може да предизвика по-слабо възстановяване на икономическата активност в страната, е евентуално забавяне през прогнозния хоризонт на изпълнението на съфинансирани с европейски или с национални средства инвестиционни проекти спрямо заложеното в базисния сценарий", се казва в анализа.

По отношение на инфлацията БНБ прогнозира тя да се ускори значително до 3.0% в края на 2021 г. (0.0% в края на 2020 г.), за което ще допринесат всички основни подгрупи стоки и услуги, с изключение на административно определяните цени. Най-силно повишение на инфлацията в края на 2021 г. се очаква по линията на енергийните продукти и храните, което съответства на допусканията за значителен растеж на международните цени на тези суровини на годишна база. Базисната инфлация се очаква да се ускори в края на годината в резултат главно от отслабване на негативното влияние на въведените ограничителни мерки върху вътрешното търсене, както и поради косвени ефекти от поскъпването на горивата и храните върху цените на някои услуги. Утвърдените от КЕВР по-високи цени на природния газ от началото на 2021 г. са предпоставка в края на годината да се наблюдава ниска положителна инфлация в групата на стоките и услугите с административно определяни цени.

"Рисковете за реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват като балансирани за 2021 г. и като ориентирани предимно към по-голямо нарастване на цените спрямо базисния сценарий през 2022-2023 г. По-ниска от очакваното инфлация в края на 2021 г. би могла да се реализира по линия на базисните компоненти на ХИПЦ в случай на по-неблагоприятна от прогнозираното динамика на частното потребление при евентуално удължаване на противоепидемичните мерки в страната. Риск за по-висока инфлация при потребителските цени съществува по линия на административно определяните цени на топло- и електроенергията с оглед на текущото съществено поскъпване на петрола, което все още не е отразено в тези цени", твърдят от БНБ.