1 юни 2010 е денят, в който тази година спираме да работим за държавата и започваме да работим за себе си - по-точно в 16 часа и 23 минути във вторник (1 юни 2010). През 2010 година българите ще работят цели 5 месеца за да си платят различните данъци и такси, тоест за да напълнят държавната хазна. Така наречения „Ден на свобода от правителството" през последните години настъпва винаги в края на месец май, но през 2010 ще прескочи до юни, се посочва в анализ на Иниститута за пазарна икономика.
Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста - сравняват се приходите в държавния бюджет с БВП на страната. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през годината. През 2010 г. българите ще изработят средно по 174 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2010). Следователно, през 2010 са необходими почти 152 дни, за да се изработят предвидените 26.4 млрд. лв. приходи в бюджета. За сравнение, миналата година сме работили 3 дни по-малко, за да попълним хазната.
Денят на свободата от данъци отговаря на следния въпрос: „Каква е цената, която плащат гражданите за държавата?" Този ден е своеобразен показател за ролята на държавата и степента на преразпределението в икономиката. Колкото по-късно в годината настъпва този ден, толкова по-голям е размерът на държавата и съответно - облагането на бизнеса и гражданите в страната.
Въпреки намалението на някои преки данъци през последните години, преразпределението в България е все още на сравнително високо ниво - над 40% от БВП на страната. Това преразпределение се финансира с най-различни форми на облагане, които взети само в своята цялост ни дават точна представа за държавната намеса. Държавата не ни облага само чрез директни данъци и такси - като данък печалба, подоходен данък или такса смет. Голямата част от приходите в бюджета идват от социални осигуровки и данъци върху потреблението (ДДС, акцизи, мита). Всъщност, най-дълго време работим именно за да попълним приходите от ДДС - 39 дена, следват осигуровките - 29 дена и акцизите - 26 дена. Преките данъци ги изплащаме сравнително по-бързо, а именно подоходния - 11 дена и корпоративния - 10 дена.
Как е по света?
Денят на свободата от правителството се отбелязва в редица страни по света. Поради различията в използваните методологии е доста трудно да се направят сравнения и съпоставки между отделните страни. Въпреки това, можем да дадем няколко примера, който да илюстрират мястото на България. Част от страните, който посрещат най-рано деня на свобода от правителството са САЩ - 13 април, Австралия - 22 април и Естония - 24 април.
През май месец празнуват Великобритания - 14 май, Испания - 21 май и Бразилия - 27 май. През юни това са Белгия - 8 юни, Чехия - 11 юни и Хърватска - 13 юни. Най-късно, през месец юли „празнуват" Германия - 8 юли, Франция - 16 юли. Швеция и Норвегия - на 29 юли.
Стаксел
на 09.01.2010 в 17:07:08 #1Хмммм! За да се сметне частта на държавните разходи, що се отнася до бюджета, числата може и да са точни. Но да се сравнавява това с БВП-то е много, ама много тъпо, глупаво и икономически необосновано. БВП е изключително неточен икономически показател. Това е, губо казано, сборът от всички плюсове, които съществуват в икономиката. Така например, ако една стока мине през 3 ръце докато стигне до крайния консуматор, то към БВП-то се прибавя 3 пъти стойността на тази стока. Т.е., ако някой произведе нещо за 100 лв. и след това то мине през 3 ръце, да допуснем за примера - без промяна на цената, то БВП-то ще отчете 300 лв. макар че в действителност става въпрос само за 100 лв. Което не е изолиран пример, защото повечето стоки наистина минават през поне 3 ръце - производител, търговец на едро и търговец на дребно. Т.е. БВП-то е възможно най-надутата статистика, която съществува в икономиката, и е доста безсмислен показател (в случая, "стъкмистика" би била много по-точна дума). Но изглежда точно това е причината то да се използва за сравнения като горното - така делът на държавните харчове изглежда по-малък. А ако се използва някой по-реалистичен икономически показател, отчитащ и разходите за икономическата дейност, ще се окаже, че делът на държавните разходи е значително, значително по-голям!!! А най-интересното пък тук е, че дори и радетелите на по-малката държавна намеса, използват БВП-то за сравнение с държавните разходи. И така фактически замазват действителността и колко голям всъщност е делът на държавните разходи. С което фактически работят за запазването и увеличаването му.