Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи отново прогнозата си за растежа на българската икономика през 2022 г., с оглед на негативните последици от продължаващата руска инвазия в Украйна и последвалите я санкции спрямо Москва, които водят до все по-силен инфлационен натиск.

В новия си доклад от м. май, ЕБВР вече очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да се повиши през настоящата година с едва 2,5%, при прогноза от март за икономически растеж от 2,8%. А през ноември 2021 г. (преди войната в Украйна) банката прогнозираше нарастване на българския БВП с 4,4%.

За 2023 г. банката прогнозира известно ускоряване на растежа, като БВП на нашата страна се очаква да се повиши с 3% - което обаче е низходяща ревизия спрямо прогнозата през март за нарастване с 3,6%.

Неотдавнашното предложение на Европейската комисия за намаляване на зависимостта на ЕС от руски природен газ и неотдавнашното спиране на доставките на газ за България и Полша, накара ЕБВР да разглежда хипотетичен сценарий, при който много икономики в регионите, включително българската, напълно да се отказват от вноса газ от Русия.

Банката отбелязва, че по-високите цени на енергията и ограничените газови доставки, от една страна - и значителните инвестиции, необходими за преминаване към алтернативни енергийни източници, от другата страна, могат да до доведат до по-бавния от досега очаквания растеж както на българската, така и на икономиките в целия Югоизточен регион на Европа.

Друга основна последица от войната в Украйна е повишената инфлация, тъй като българските потребители ще бъдат относително по-засегнати от тези в други страни от ЕС от по-високите цени на храните и енергията, предвид ниските средни нива на доходи, се отбелязва в майския на доклад ЕБВР.

Инфлацията у нас се ускори до 12,4% през март 2022 г., като цените на храните се повишиха със 17,4% в сравнение с март 2021 година.

Според ЕБВР, българското правителството има известно фискално пространство да приеме няколко краткосрочни мерки за противодействие на нарастващите цени, предвид ниските нива на публичния дълг. Правителството също така обеща да увеличи публичните инвестиции, въпреки че може да има ограничения на капацитета за усвояването им в краткосрочен план.

След забавяне на приемането на Плана за възстановяване и устойчивост, увеличените средства от ЕС се очаква да оказват позитивно въздействие върху икономиката на България от 2023 г. нататък.