Първата част на статията прочетете тук. 
Реформите в регулациите могат да обяснят промените на пазара на труда във ФРГ само отчасти. Тъй като върху компаниите се упражнява по-висок натиск, парите за работниците се съкращават: щом има изисквания за по-висока възвращаемост на капитала, това автоматично води до понижение на относителната цена на труда. Възможността да се привлича труд от централна Европа или дори от по-далеч уякчи ръката на капитала. Вследствие на това печалбите на компаниите се повишиха, а работниците започнаха да се чувстват доста по-некомфортно. За последните шест години, делът на работните заплати в националния доход падна от близо 60% до малко повече от 55%.

Това се случи отчасти и заради охлабването на германската система за индустриални договори между представители на работодателите и профсъюзите. Всъщност тази практика никога не е била толкова непоклатима както изглежда, защото варира по региони и отрасли. Все пак се забелязва, че след 2004 споразуменията станаха по-гъвкави.

Говорител на обединение на работодателите в инженерния сектор дори говори за „огромен пробив" в тазгодишните преговори за заплатите, защото ако създават заетост, компаниите могат да се отклоняват от споразуменията за условия за плащане, бонуси, работни часове. Същото важи ако се инвестира в Германия, а не в друга страна. Облекчаването на режима е прието със съгласието на представителите на работниците. Все повече компании, особено в източна Германия, съвместно заобикалят системата.

Още повече, договорените плащания са скромни. Действителните увеличения на заплащането от няколко години изостават от инфлацията. Тази година сякаш профсъюзите ще могат да възстановят част от старата си сила. В металургията най-големият профсъюз във ФРГ IG Metall потърси през април 6.5% увеличение на заплатите и след полученото „не" предизвика няколко краткотрайни стачки.

Постигнатото в началото на май споразумение се простира в период 19 месеца и обещава 3.9% увеличение през първата година и още 2.1% през 2008. Това бе най-доброто постижение на профсъюза от няколко години. С инфлация от 1.9% увеличението на заплатите е почти реално. И все пак не е голямо, като знаем, че немската металургия се развива много добре и търсенето на продукцията в чужбина нараства. В другите сектори работниците няма да видят толкова пари.

Анализът на The Economist е направен преди стачката на машинистите от Die Bahn през ноември, която парализира страната и показа силата на профсъюзното движение в Германия, но най-новите анализи на МВФ също демонстрират изключително ниския темп на нарастване на заплатите в страната: 1.1% реално увеличение на заплатите през 2007 г. (2.7% номинално и 1.6% инфлация). „Шпигел" например озаглави свой материал по тази тема „Увеличението на заплатите в Германия особено ниско". 

Нека видим и двете страни на новия пазар на труда по примера на ултрамодерния завод на БМВ в Лайпциг. Заплащането на работниците, които на всеки 80 секунди изготвят луксозна кола по индивидуална клиентска поръчка, е по национален договор. Но в Саксония малцина са тези, които получават извънредните плащания, свойствени за Бавария. В резултат на това саксонци взимат 25% по-малко. По-гъвкава е и заплатата, ползваща възможността за удължаване на смяната с 30 минути. Някои части на фабриката могат да работят по 140 часа седмично -  в неделя е незаконно да се работи и затова от времето не може да се изстиска всичко.

В същото време в BMW се легализира използването на временно заети - от 5,200 работници, 1,300 са временно заети, но се предвижда броят им да бъде намален с 300 души, защото в бъдеще вратите ще се сглобяват от постоянния персонал на компаниите - доставчици.

Временните работници (както и медицинските сестри от time & more) се викат ако има високо търсене. Ако търсенето спада, броят на временно наетите намалява. Но мотивите на BMW са по-комплексни от само производствена ефективност. През следващите 10 до 15 години компанията няма да се нуждае от същата работна сила, както сега. По-скоро временното наемане и освобождаване на заетите е свързано с евентуално бъдещо уволняване на служители, което според германското трудово законодателство може да излезе твърде скъпо на компанията.

Може да се предвиди, че условията на временната работа събудиха недоволство във временно наетите и някои гневни коментари в пресата. Това е по причина, че „временната работа" се плаща по-лошо - макар че и тя по германски образец се договаря на централно ниво между агенциите и профсъюзите. Продължавайки примера за BMW в Лайпциг, временно наетият там взима 75% от заплатата на работника на постоянен договор.

Реално погледнато компанията поема по-високи разходи, защото заплаща и на агенцията. Но има и малки унижения, които не отминават незабелязано. Ако всеки редовно зает плаща с €1 по-малко за обяда си, временно наетият бърка в джоба за цялата цена. Това не е много съществено - ще кажете. Да, но ако безработицата е висока и всяка работа е добре дошла. Но ако може да се намери друга работа, кой би се поколебал?

Натискът на работодателите върху заплатите се отразява закономерно върху забележимо подобрение на конкурентноспособността на германските продукти. Средните разходи за труд на единица продукция, които в началото на 90-те се повишиха, сега се върнаха към значенията си преди Обединението. А по сравнение с Испания и Италия, средните разходи за труд в Германия са се понижили с 20%.

Погледнато от друг ъгъл, по-скоро ставаме свидетели на стара германска добродетел, отколкото на нова. В годините преди паричния съюз германският бизнес отново и отново остреше нож срещу твърдия камък на скъпата дойче марка: за да се изкарат от беда Франция и Италия вместо да се девалвират франкът и лирата се ревалвираше марката. В Еврозоната обаче повече няма национални валути и номиналният национален валутен курс не може да се променя. Реалните стойности могат да получават нови значения - но само чрез по-ниска инфлация в сравнение с другите членове в клуба. Откакто се роди евро, германците се доказаха точно толкова конкурентни колкото винаги са били. Без да имат възможност да девалвират, другите чисто и просто не се справиха така добре.

Така че няма да е вярно възраждането на германската икономическа сила да се приписва единствено на конкурентния износ, породен от натиска върху заплатите. От една страна независимо, че износът преди е спасявал германската икономика в трудни времена и продължава да е силен, инвестициите и строителството в момента започват да тежат все повече. От друга страна промените в относителните цени в еврозоната обясняват много неща.

Според изследване на икономисти от Бундесбанк, ръстът на чуждестранните пазари обяснява ръста на германския износ в по-голяма степен, отколкото ценовата конкурентноспособност: независимо, че в Еврозоната цените имат по-голямо значение, отколкото извън нея. За щастие или съдба, икономиката на Германия е точният бизнес на точното място: Китай, Индия, Русия и другите от централна и източна Европа нарастват бързо и искат стоките, в които Германия се специализира. Между впрочем германският износ за Русия и другите страни на изток от Германия в момента надвишава износът за САЩ.

Поръчките за машинни уреди например за последните 10 години са нараствали с повече от 10% и сега са на най-силно ниво от 30 години. В изследване с 25 държави извършено от Goldman Sachs, корелацията между вноса от Бразилия, Русия, Индия и Китай и германското конкурентно предимство (проявяващото се в структурата на износа) се е подобрило толкова силно, че по-добро е отношението само между Америка и Финландия. Най-лошо са позиционирани страните от централна и източна Европа - нови членове на ЕС. Германия има добри позиции да печели от екологичните технологии. Заедно с Америка, Германия е най-големият износител на продукция от този вид.

Ясно е, че сега германската икономика се е забързала след години на бездействие. Предвид шока (и цената) на обединението на страната, това е истинско постижение. Източните провинции допринесоха с 25% към населението и с твърде малко към БВП на ФРГ. Лесно е да загубиш ум по икономическото възраждане на Германия.

През последните години световната икономика се развиваше удивително бързо и Еврозоната бе в цикличен възход. Със сигурност в определен момент цикълът ще тръгне надолу. Също така не е трудно да се предвидят бъдещи структурни реформи. Банковата система остава фрагментирана, разпокъсана между частни, държавни и кооперативни институции, между които консолидацията е трудна, ако не и невъзможна. Въпреки всичките си подобрения, пазарът на труда в Германия се нуждае от още повече реформи. Както и другите европейски държави, Германия охлаби периферията на трудовия си пазар, но не и неговата сърцевина. Например законът за Kündigungsschutz, според който недоразуменията завършват в специални трудови съдилища, прави разходите за уволняване твърде високи и връзва ръцете на работодателите.

Ще е грешка да се пренебрегне възраждането на германската икономика, както в периода на трудности преди десет години бе грешка да се отписва бъдещето на цялата страна. Още тогава бе ясно, че възход в някои области ще има. Германският бизнес изглежда в изключително добра форма. Но ако реформата не продължи още по-напред, старите пречки пред заетостта и икономическия ръст отново ще се появят.