Италия е в шок. На 19 май, в самото навечерие на втория тур от местните избори, три експлозии проехтяха пред входа на женския техникум "Морвильо-Фалконе" в южния град Бриндизи. Загина 16-годишно момиче, още седем души бяха ранени. Стражите на реда все още нямат сигурна следа - хипотезите се ширят от организираната престъпност до политическия екстремизъм, без да е изключено, че е действал луд от типа на Брайвик. Техникумът носи името на съдията Джовани Фалконе, прочут борец срещу мафията, убит от нея преди 20 години при посещение в Сицилия.

Трагедията в Бриндизи драматично напомни на местните хора в каква ненормална обстановка живее днес Италия: никога още не се е случвало терористи да нападнат училище и да убият тинейджъри. Човек си припомня единствено трагедията в Беслан. Засега полицията уж е задържала мъж, заснет от охранителна видеокамера в подозрителна поза малко преди експлозиите.

Италия изживява не само финансово-икономическа криза, но и период на вътрешнополитическо объркване. На 6 и 7 май се произведе първият тур от изборите за кмет в редица градове, където се обновява и съставът на местните органи за самоуправление. Вотът изглеждаше сравнително второстепенен: засягаше само част от населението, при това не бе поставено на карта бъдещето на кабинета на Марио Монти. Преди седмица последва и вторият тур, но за това ще говорим по-долу.

Все повече признаци сочат напрежение в страната: кризата хапе болезнено, както показват многобройните фалити на предприятия и вълната от самоубийства на хора, премазани от данъци и дългове (близо 30 случая). Видимо расте насилието, както личи от необичайния по характер терористичен акт в Бриндизи.

Явно се завръща и "революционният" тероризъм, наподобяващ този на "червените бригади". Този вид тероризъм, върлувал през 60-те до 80-те, стигна кулминация с отвличането и убийството на бившия лидер на разпуснатата вече Християндемократическа партия Алдо Моро през 1978 г. И ето че сенки от онова време сякаш се спускат пак над страната.

На 11 май двама терористи от някаква си Международна анархистка организация раниха в крака  учения и бизнесмен от сферата на ядрените материали Роберто Адинолфи, който работи в големия металургичен завод "Ансалдо-Финмеканика" в Генуа (Адинолфи е шеф на компанията "Ансалдо Нуклеаре", филиал на държавния холдинг "Финмеканика", уточниха агенциите - бел. ред.). Изстрелите в краката, които най-често не убиват, а осакатяват, бяха предпочитан метод за борба на "Червените бригади". След престъплението си "анархистите" изпратиха до вестниците послание, в което поеха отговорността за раняването на Адинолфи и заявиха: "Никой полицай, никое посолство, никой полицейски началник не бива да се чувства в безопасност - навсякъде ще има другари, изпълнени с решимост да отвръщат с действия, със саботаж, с огън".

Вътрешният министър Ана Мария Канчелиери предупреди, че терористи може да изберат за мишени близо 14 хиляди обекта, които са трудноохраняеми. Междувременно същите "анархисти" заложиха бомби край местните офиси на данъчната агенция в два италиански града. За щастие не пострада никой, но в позиви, оставени на застрашените места, "анархистите" заплашиха с подобни атентати и занапред.

Кризата има и други последици: спаднало е доверието на хората към политиците. В първия тур от местните избори повечето традиционни партии претърпяха смазващо поражение. Партията "Народ на свободата", оглавявана доскоро от Силвио Берлускони и печелела по-рано към 29 процента от гласовете, се сви почти наполовина и в някои области събра не повече от 5 на сто.

А основната опозиционна сила - Демократическата партия на Пиерлуиджи Берсани, подкрепяна преди с 31 на сто от бюлетините, слезе до около 20 процента.
Проявите на вождизъм в политическия живот (култът към личността на лидери като Берлускони и водача на Северната лига Умберто Боси), поголовната корупция, в която са затънали мнозина политици, нежеланието на народните избраници съществено да намалят материалните си привилегии събудиха сред широките маси истинско отвращение от политиката.

Наложи се схващането, че хората са завладени от "антиполитика" - чувство на враждебност и непоносимост към всичко политическо. Някои лидери пък се огъват пред съблазните на популизма, който предполага те да се натъкмяват към моментните капризи на избирателите, за да спечелят тяхната подкрепа.

И тъй, истински победител в първия изборен тур стана една партия със странното име "Движение пет звезди", оглавявана от бившия комедиен актьор Бепе Грило. Изявите му следват винаги един и същ сценарий. Присъстват няколко хиляди души, вдига се трибуна и Грило, покачен на нея, се обръща към народа с реч, чийто лайтмотив се свежда до следното: "Партиите са безсилни, не вършат работа, не милеят за хората, всичко е мижи да те лажем, няма никакви леви и десни, всички са от един дол дренки, лидерите до един са крадци и мошеници, мислят само как да си пълнят кесиите, президентът спи, премиерът (отначало Берлускони) си гледа само милиардите и придворните подмазвачи", и т. н., и т. н.

До едно време Грило си оставаше маргинал, получаваше нула процента и нещо, най-много 1,2 или 1,3 на сто тук-таме. И изведнъж - всеобща изненада. На първия тур "Движение пет звезди" събра в цялата страна някъде към 10 на сто от гласовете. В някои градове кандидатите му успяха да стигнат дори до 30 процента. Във втория тур при активност 51,5 процента "Пет звезди" получи в северния град Парма 60 на сто от гласовете. А Леолука Орландо, кандидат за кмет (на Палермо - бел. ред.), излъчен от друга популистка партия - "Италия на ценностите", взе цели 76 на сто. Лошо за всички останали партии.

Това за пореден път сочи колко е силен популизмът в Италия. Бепе Грило обаче е зле откъм програма. Дори ако спечели политически избори и стане премиер, какво може да чакат хората от него? Той самият не дава ясен отговор. Прочее, насред водовъртежа на кризата Италия трябва да обуздае и тероризма, и популизма. И в крайна сметка може да не й стигнат силите за това.