Минималната работна заплата у нас трябва да е обвързана с размера на средната, както е в европейската директива, като размерът на минималното възнаграждение постепенно трябва да достигне 50% от средната заплата. За това се договориха представителите на преговарящите четири партии за съставяне на ново правителство.

Според партиите, това е трудно постижимо да стане още от 2022 г., но целта е до края на мандата на правителството да бъде осъществено. Ще се разработи и механизъм за определянето на минималното възнаграждение, като в разработването ще участват държавата, синдикати и работодатели. Максималният осигурителен доход предстои да бъде увеличен и ще се определя чрез коефициент спрямо средната работна заплата, решиха партиите. Таван на максималният осигурителен доход обаче ще продължи да има.

Обвързване на минималното обезщетение за безработица с минималната работна заплата след консултация със социалните партньори, предлагат още политическите сили. Майчинството през 2022 г. за втората година да е колкото минималното възнаграждение, е друго предложение на преговарящите партии. Дискусия се появи дали и работещите майки да получават същата сума през втората година като неработещите. Тук тезата на представителите на "Демократична България" е,  че сумите трябва да са еднакви и за работещите, и за неработещите. Аргументът е, че голяма част от децата в яслена възраст на работещите майки от големите градове не могат да попаднат нито в държавна, нито в частна ясла и родителите плащат над 700 лева месечно за грижа за децата.

В същото време, партиите се обединиха и по темата държавните детски ясли и детски градини да бъдат безплатни. Ще има ваучерна система за подпомагане на родителите с неприети деца от десетмесечна възраст нагоре. Предвижда се и разширяване на възможността за алтернативна грижа за децата, когато има квалифицирани специалисти за такава грижа, тъй като в момента има проблем с липсата на места за построяване на детски градини. Фокусът на финансовия ресурс трябва да е към разширяване на местата в детските градини.

От ИТН поискаха мерките за детските градини да бъдат в контекста на регионалната политика, за да няма съсредоточаване на семейства с деца само в София. Обсъжданите днес социални политики включват и енергийното подпомагане - беше решено то да се разшири, като се дефинира "енергийна бедност". Очаква се да се въведе и възможност за разсрочено плащане на сметки.

Предвижда се отпускането на една минимална работна заплата за самостоятелно наети в области с невъзможност за работа поради ограничителни ковид мерки.

Антиковид мерките в помощ на работодателите ще продължат и догодина.

На въпроса с определянето на размера на пенсиите беше обърнато специално внимание на днешните преговори, посветени на мерки в областта на труда и социалната политика. Партиите предлагат в срок от шест месеца да се направи пълен анализ на пенсионната система, с цел справедлива индексация на пенсиите и създаване на нов механизъм за актуализация, който е устойчив във времето.

Чрез бюджета за 2022 година трябва да се гарантира, че пенсионерите от 1 януари догодина няма да получават по-ниска пенсия от тази, която получават в момента. Отново са били обсъдени предложенията на БСП за преизчисляване на пенсиите със среден осигурителен доход за 2018 г., както и актуализация на всеки пет години, която иска ИТН. От 25 декември влизат важни промени в пенсионната система - процентът увеличение за година осигурителен стаж, без т.нар. превръщане, нараства от 1,2 на 1,35. С посоченото преизчисление пенсиите ще се увеличат, но вероятно догодина ще отпадне добавката от 120 лева.

Трябва да се гарантира, че няма да има пенсионер с по-ниска пенсия от тази, която получава в момента, смятат четирите преговарящи партии. Всички пенсии ще следват както досега и индексацията по швейцарското правило.