Рязкото увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) ще доведе до фалит на малкия и среден бизнес в някои градове на страната и срутване на стопанската инфраструктура. Това предупреждение направи  председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

Притесненията на работодателската организация са породени от исканото увеличение на минималната работна заплата от 340 на 400 лв. от страна на синдиката КНСБ както и от изказвания на вицепремиера по социалната политика Ивайло Калфин за това, че минималната работна заплата трябва да бъде двойно увеличена.

За да обясни твърденията си по-добре, Данев посочи - само няколко часа след брифинга, на който КНСБ обявиха призива си към МС, че от 2011 г. до 2014 г. МРЗ е нараснала с 26 на сто, а ако исканото увеличение стане факт, то ръстът спрямо 2013-та ще бъде 50%.

От БСК обърнаха внимание на това, че скокът на МРЗ неминуемо ще доведе и до увеличаване на средната работна заплата в страната. В момента тя е в размер на 1070 лв.в София и значително по-малко за Видин, където месечните възнаграждения са средно 560 лв.

"С рязкото увеличаване на минималната работна заплата и съответно на средната, ще продължаваме да обезлюдяваме страната и да обезкървяваме регионите", отсече Божидар Данев и именно заради това заяви, че подобни мерки и искания са деструктивни.

Проблем ще има и по отношение на това, че средната работна заплата е много различна в различните сектори. В ИТ сектора например тя е 1753 лв., а в хотелиерството и ресторантьорството - 550 лв. "Това е 315-процентова ножица, която иска квалифицирана работна ръка", допълни Данев.

Председателят на БСК определи исканото увеличение на МРЗ като "икономическа авантюра" и отново предупреди, че тя ще доведе със себе си фалит на цели отрасли, сред които и такива с неквалифицирана работна ръка.

От Стопанската камара обърнаха поглед и към казуса с КТБ и последствията, които той води със себе си. 2015-2016 г. например, според работодателите ще са много тежки за отбранителната промишленост и тя ще загуби пазара си, тъй като именно фалиралата КТБ е обслужвала този сектор.

Председателят на БСК раздели банките у нас на две - чуждестранни и български, като изтъкна, че българските банки финансират инвестиционните желания и проекти на техните собственици. Точно заради това от БСК настояват страната ни да се включи в Европейския банков съюз. Данев настоя да посочи, че за разлика от други работодателски организации, БСК няма нито една стотинка в КТБ.

По отношение на цесиите, председателят на Стопанската камара заяви, че те са "за" решение за непризнаване на всички цесии, само ако бъде направена подробна оценка на влиянието им върху кредитния портфейл и върху икономиката като цяло.

"Какво става например с общините, които имат цесии", попита Божидар Данев. Той определи също някои цесии като "глътка въздух" за КТБ.