Заради необичайното застудяване за три денонощия Украйна е използвала 1 млрд. куб метра газа, съобщи пред журналисти в Киев премиерът Николай Азаров, цитиран от ИТАР-ТАСС. Той уточни, че цялата територия на страната е скована от студ минус 34-35 градуса и енергийната система на Украйна е отчела консумирани 31 000 мегавата електроенергия. „Такова колосално потребление у нас не е имало", подчерта Азаров.

В началото на януари Украйна е ползвала 110-120 млн. куб. метра газ в денонощие, а от началото на рязкото застудяване потреблението на синьото гориво е скочило на 160 млн. кубика в денонощие.

В същото време министърът на енергетиката и минната промишленост на Украйна Юрий Бойко съобщи, че много европейски държави получават по-малко руски газ през украинската газопреносна мрежа, заради намалените доставки от „Тазпром".

„Основният проблем е, че студът е обхванал и Русия, което е и причината да бъдат намалени доставките на „Газпром". При договорени 490 млн. куб. метра в денонощие, ние получаваме около 415 млн. куб. метра природен газ", обясни министърът.

Поводът за изявлението на Бойко бе твърдението на Италия, че са намалени доставките на руски газ и причината е в Украйна.

Миналата седмица се появи първата противоречива информация за възможно намаляване на доставките през Беларус за Полша и Германия, а по-късно и за Италия, Словакия и Австрия. Според ИТАР-ТАСС руската страна отрича това и дори обвинява за намалените доставки транзитиращите страни, между които и България, които отклоняват газ.

Доставките на руски газ за Австрия са намалели с една трета заради тежкия студ на голяма част от територията на Русия, съобщи днес австрийската енергийна компания О Ем Ви (OMV). Останалите страни засега съобщават за по-малко намаляване.

Юрий Бойко подчерта, че украинската страна източва газ за вътрешните потребности на страната "в строго съответствие с договора си с „Газпром".

Да припомним, че в началото на 2009 г. Украйна спря доставките на газ от Русия за Европа, което изправи редица страни, включително и България пред газова криза.

Междувременно британският в. "Файненшъл таймс" в статия, озаглавена: "Газовата гриза в ЕС, която не се случи", коментира, че за разлика от предишните години, намаляването на доставките не се превърнало в обезпокояваща новина за ЕС. Една от причините е, че ЕС си извлече поука от последната газова криза и положи усилия, за да стане по-малко уязвим на руските газови удари.

Една от най-големите промени в тази насока беше инсталирането на технологии за реверсивен поток в газопроводите, главно в Източна и Централна Европа. Подобно нещо ще позволи в разгара на друга газова криза на страните членки от западната част на ЕС да доставят газ на страни от източната част, като Словакия и България, които бяха сериозно изолирани по време на предишната газова криза.

За Европейската комисия този проект беше приоритет в плановете за възстановяване на европейската икономика на стойност 5 млрд. евро. Освен това по нареждане на Брюксел страните членки увеличиха своите газови резерви.

Британският вестник коментира още, че либерализацията е един от основните източници на напрежение в европейско-руските енергийни отношения, които иначе се подобриха от последната газова криза. Двете страни дори инсталираха система за ранно предупреждение при газови кризи, която напомня на горещата линия от времето на Студената война между Вашингтон и Русия.

Но европейските правила за либерализация на пазара, които пречат на една компания да контролира както доставките, така и разпространението на газ на единния пазар, си остават проблем. Литва, която зависи изцяло от руския газ, използва тези разпоредби, за да накара „Газпром" да се откаже от дяловете си в местно съвместно предприятие. Това разгневи Москва, която го определи като сталинистко изземване на частна собственост.