Най-големият град в Европа- Истанбул - е заплашен от суша. И ако скоро не завали дъжд, половината от мегаполиса ще се сблъска със сериозен недостиг на вода. Вината трябва да се търси не само в природата и в твърде многобройното население, но и в амбициозните строителни планове на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, пише "Тагесцайтунг".
Язовир "Сазлъдере", който е източникът на питейна вода за европейската част на най-големия турски град, е почти пресъхнал. Според "Иски" - доставчика на водни услуги за мегаполиса - в него са останали едва 14 процента от обичайното му количество. "Преди няколко дни градските власти обявиха, че всичките останали запаси от питейна вода могат да бъдат изчерпани за 60 дни, ако не падне дъжд", информира още германското издание.
Турция има огромни естествени водни запаси, но не само в мегаполиси като 16-милионния Истанбул водата от време на време се оказва недостатъчна, пише и "Франкфуртер Рундшау".
"От няколко години резервоарите и водохранилищата са застрашително празни през сухите месеци. Освен това на много места нивото на подпочвените води спада заради свръхексплоатация. Общинската администрация по водоснабдяването многократно призовава хората в Истанбул да пестят вода. А турските водоснабдителните системи трябва да бъдат модернизирани - голяма част от водата се губи поради течове от тръбите.
Сазлъдере и Теркос
На около 50 км от езерото Сазлъдере, точно до Черно море, се намира Теркос - езерото е на около 80 км от центъра на Истанбул. Допреди няколко десетилетия Теркос е бил най-важният водоизточник за града. Заради химикалите във водите му обаче родителите предупредили децата си да не пият твърде много от чешмата, започнали да използват бутилирана вода за пиене и приготвяне на чай.
За разлика от езерото Сазлъдере, в десет пъти по-големия Теркос все още има достатъчно запаси от вода. Но дори и обемът на този воден басейн е 20 процента от обичайното. "Езерото Теркос е в опасност, защото всичко около нас е застроено и бетонирано", разказва пенсионерът Мустафа пред "Тагесцайтунг". Той се съгласява да говори с журналистите при условие да не се споменава истинското му име.
Мъжът е работил цял живот за водоснабдителната фирма "Иски". Езерото Теркос е най-голямата му любов, посочва "Тагесцайтунг". Преди него баща му и дядо му са работили за водоснабдяването на града край езерото. "Проблемът не е в това, че не е валяло достатъчно и с малко дъжд всичко отново ще се оправи", обяснява Мустафа.
Каналът на Ердоган ще погребе езерото
На няколко километра източно от Теркос, директно на черноморския бряг, тече строителството на новото голямо летище на Истанбул. Трите писти скоро ще могат да обслужват до 100 милиона пътници годишно. Това е повече, отколкото на което и да било друго летище в света. "Заради това е унищожен уникален природен пейзаж", разказва Мустафа. "Имаше блата, малки езера и много водни потоци, които захранваха Теркос. Всичко това е застроено. Нищо чудно, че езерото се свива."
В замяна на това градът се разраства, коментира германското издание. След като в края на 2018 година бе открито голямото летище на северозапад от Истанбул, селата са станали част от града. Прокарани са нови магистрали, логистични компании развиват активна дейност и навсякъде се строи. Междувременно езерото Теркос е изправено и пред още една заплаха - канал, който е най-големият досега проект на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Става дума за изграждането на канал от Черно до Мраморно море, който ще облекчи корабния трафик, минаващ през Босфора. Каналът трябва да бъде изграден точно между летището и езерото Теркос и да продължи на юг към Мраморно море през езерото Сазлъдере и след това през езерото Кючукчекмедже.
Предвижда се каналът, известен и като втория Босфор, да бъде дълъг приблизително колкото Панамския. Това ще превърне европейската част на Истанбул в остров. "Този канал ще е смъртоносен за езерото", убеден е Мустафа.
Плановете за река Резовска
Али Бей (и неговото име е променено - бел. ред.) е висш служител на "Иски", също пожелал анонимност. "Е, градът няма да изчерпи напълно водата си", казва той. Специалистът уточнява, че предупреждението за евентуални проблеми с водоснабдяването засяга само европейската част на Истанбул. Азиатската разполагала с достатъчни количества и от нея се изпомпва вода и към европейската част.
По-възрастните жители на Истанбул си спомнят, че през 80-те и 90-те години, когато в града са прииждали милиони, общинските власти не са се справяли с водоснабдяването. Али Бей посочва, че оттогава мегаполисът продължава да расте и сега може би отново навлиза във фаза, в която редовното водоснабдяване вече не е гарантирано.
"В момента обсъждаме доставките на вода от реката, която частично формира границата с България. Разбира се, това трябва първо трябва да се изясни с българското правителство и следователно може да отнеме известно време", разказва служителят пред "Тагесцайтунг". По думите му, алтернативата е прокарването на нова, трета тръба под Босфора. Това обаче е скъпо и също ще отнеме време.
Има и надежда за вода от Анадола - свързана е с река Мелен, която се намира на около 200 км на изток от Истанбул, казва Али Бей.