Датата 19 юни ще остане историческа за Великобритания, а и за целия Европейски съюз (ЕС). Днес официално беше даден ход на преговорите за първото излизане на страна членка от европейската общност, след като на 29 март правителството в Лондон активира процедурата по т.нар. Член 50 от Договора за ЕС.

В следващите две години предстоят разговори между двете страни, като от Обединеното кралство се надяват да запазят партньорството си с Брюксел. "Великобритания иска да постигне с ЕС споразумение, каквото няма друго в историята", коментира Дейвид Дейвис, който ще води преговорите.

Представителите на съюза обаче се надяват на по-твърд "Брекзит". Сред основните приоритети на Брюксел е да се договори статутът на гражданите на Великобритания и другите държави членки, както и на фирмите и юридическите лица след напускането на Острова.

Каква точно е процедурата за излизане от ЕС?

На първо място двете страни трябва да се разберат по споразумението, в което ще бъдат включени подробностите по оттеглянето на Великобритания от общността. То трябва да бъде одобрено от Обединеното кралство, от Европейския парламент, както и от минимум 20 от всички останали 27 страни в съюза.

То ще включва няколко основни въпроса:

  • Правата на гражданите на ЕС във Великобритания и тези на британците в други страни от ЕС;
  • Финансовите ангажименти на Острова към съюза;
  • Условията на граничен контрол (особено на границата между Северна Ирландия и Република Ирландия);
  • Седалището на агенции на ЕС;
  • Международни ангажименти, поети от Великобритания в качеството й на държава-членка (например, по споразумението за климата от Париж).

На следващ по-късен етап ще бъде направено друго такова за сътрудничеството между Лондон и Брюксел.

Ако в следващите две години няма консенсус между двете страни и не бъде договорено удължаване на срока на преговорите, Великобритания автоматично излиза от ЕС след изтичането на периода.

В случай, че няма споразумение за търговските отношения, страната ще трябва да търгува с държавите членки съгласно правилата, зададени от Световната търговска организация (СТО).

Какво ги чака европейските граждани, живеещи във Великобритания?

Няма спор, че това е един от най-важните въпроси, по които трябва да се разберат двете преговарящи страни. Към 2015 година 3,16 милиона души от ЕС живеят в Обединеното кралство. В същото време 1,22 милиона британци са в някоя от държавите членки, като най-много от тях са тези в Ирландия, Испания, Италия, Германия и Франция.

Евродепутатите ще настояват за гаранции за равно и справедливо отношение към европейците, живеещи във Великобритания, и британските граждани в ЕС.

Този въпрос беше повдигнат от председателят на ЕП Антонио Таяни на среща с британския премиер Тереза Мей в Лондон на 20 април: "Студентите, работниците и семействата са важна част от обществото и заслужават да получат определена сигурност относно бъдещето си", каза той.

Снимка 299827

Източник: Европейски парламент

Другите основни приоритети на Брюксел при "Брекзит"

През април евродепутатите обсъдиха основните приоритети, към които страните членки ще се придържат по време на разговорите около "Брекзит". Едно от важните за Брюксел условия е мирният процес в Северна Ирландия да бъде запазен, включително липсата на физическа граница между Ирландия и Северна Ирландия.

Сред приоритетите е и друг териториален казус - този с Гибралтар. От Брюксел посочват, че никое бъдещо споразумение между ЕС и Великобритания не може да важи за Гибралтар без съгласието на Испания.

Съюзът ще се стреми да работи с Лондон като близък партньор в бъдеще, но "Брекзит" означава, че Великобритания не може да ползва същите права и предимства като страните членки, включително предимствата на единния европейски пазар.

Страните членки ще работят за "балансирано, амбициозно и широкообхватно" споразумение за свободна търговия, което обаче няма да се равнява на членуване в единния европейски пазар.

Брюксел също така е готов да приеме британската провинция Северна Ирландия в съюза, ако гражданите й гласуват на референдум да се обединят с Република Ирландия (Ейре), която е член на ЕС.