Скандалите, свързани с пране на пари, вече събориха главните изпълнителни директори на двете институции и свалиха цените на акциите им. Случаят, свързан основно с работата на скандинавските банки в Естония, най-вероятно ще забърза провеждащото се вече изтегляне на чуждестранни банки от развиващата се част на Европа, пише Ерик Берклоф, бивш главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие и настоящ директор на Института за международни отношения към Лондския университет по икономика и политически науки, в коментар за Project Syndicate.

Изправени пред подновени атаки от страна на популистите в Централна и Източна Европа, както и все по-бдителни регулатори и надзорници у дома, чуждестранните банки без съмнение ще направят нова оценка на присъствието си в региона. Вярно е, че банките вече намалиха експозицията си към развиваща се Европа, след като прекалиха преди финансовата криза. Но въпреки че по-сериозно оттегляне ще намали рисковете за тях, това ще увреди и бъдещия растеж на региона.

Масовото оттегляне от региона е част от световното отстъпление от трансграничното банкиране след финансовата криза. В периода до 2008/9 европейските банки служеха като канали за американските финансови институции, които не бяха склонни на твърде голяма експозиция към развиващи се икономики.

Насочвайки капитал от развитите към развиващите се икономики, чуждестранните банки изиграха много важна трансформираща роля, особено в ЦИЕ. След колапса на социализма малък брой банки, базирани в Европейския съюз, инвестираха силно в развита мрежа от клонове, помагайки за изграждането на финансовите системи на тези държави и увеличавайки достъпа на гражданите до финансиране. И повече на кризата те останаха - до голяма степен благодарение на Виенската инициатива. Тя бе амбициозно усилие, включващо регулатори и надзори, финансови министри, международни финансови институции и най-важното: стратегически банки.

На 27 март те се събраха в австрийската столица, за да отпразнуват 10-годишнината от усилието, което спаси Европа от банков колапс.

Но западноевропейските банки, които бяха спасени благодарение на тази инициатива, сега се изправят пред несигурно бъдеще в ЦИЕ. Техните инвестиции в региона се превърнаха в изоставени активи, готови да бъдат атакувани от местните популисти.

Без изненада, атаката поведе унгарският премиер Виктор Орбан. Чуждите банки в Унгария се превърнаха в обект на омраза и гняв по време на финансовата криза. Причината бе, че гражданите бяха посъветвани да теглят кредити в евро, долари и дори юани - и изведнъж се оказаха с огромни задължения, след като кризата срина стойността на местната валута. И когато плащанията започнаха да се бавят, банките бързаха да отнемат домове, автомобили и компании.

И облагането на банките с нови данъци, както Орбан направи, изглеждаше справедливо. Чуждите банки трябваше радикално да преосмислят стратегиите си и в някои случаи да търсят помощ. Но много други просто си тръгнаха.

И това се случва в множество развиващи се пазари. Повечето чуждестранни банки имат намерение да продължат изтеглянето, а тези, които остават, се финансират сами чрез местни депозити. Въпреки че има по-малко чужди банки, някои - особено руски и китайски такива - увеличиха присъствието си чрез придобивания и растеж.

Разбира се, увеличеното местно финансиране чрез депозити и силни местни банки трябва да бъдат приветствани. Но все още има твърде много място за икономическа конвергенция в развиващия се свят, което изисква капитал от богатите към бедните страни.

Преките чуждестранни инвестиции се оказват най-стабилния трансфер на средства, но банките са на второ място. И ако те напуснат, местните банки може пак да се наложи да търсят финансиране отвън.

Чуждестранните банки остават критични за дългосрочния растеж на тези страни. Нека се надяваме, че скандалите и атаките от популистите няма да ги спрат да изпълняват тази си роля