Държавите от групата Г-20 (страните с най-големи и 8лини икономики в света) са убедили Китай да се присъедини към т.нар. валутен "мирен пакт" на проведената в Анкара двудневна среща, съобщи БТА.

Китай и другите страни от Г-20 постигнаха договореност да се въздържат от конкурентни девалвации и да се борят с всички форми на протекционизъм.

Гуверньорът на Китайската централна банка увери, че курсът на юана постепенно се стабилизира след срива през август, разтърсил финансовия свят и международните борси.

Финансовите лидери на 20-те водещи световни икономики се договориха през уикенда да увеличат полаганите от тях усилия за реформи, за да повишат разочароващо слабия икономически растеж, отбелязвайки, че осланянето единствено на прекалено ниските лихвени нива няма да бъде достатъчно за ускоряване на икономическата експанзия.

Те обаче изразиха увереност, че глобалният растеж отново ще набере скорост и в резултат на това някои от силно развитите икономики, главно тази на САЩ, ще трябва да повиши лихвените ставки.

В същото време финансовите министри и централни банкери на страните от Г-20 предупредиха за наличието на рискове, дължащи се на конкурентна девалвация на техните валути във време, когато валутните пазари са изправени пред нарастваща волатилност, но те обещаха да избегнат подобни рискове.

"Ние ще се въздържаме от конкурентни девалвации и ще се противопоставяме на всички форми на протекционизъм", се посочва в комюнике, цитирано от БНР,  след края на двудневната среща на финансовите лидери на Г-20, проведена в турската столица Анкара на 4-ти и 5-и септември. Те също така обещаха да избегнат постоянните разминавания в обменния курс.

Силният език в комюникето след срещата по отношение на валутните курсове може да се разглежда като сигнал към Китай да не използва обменният курс на юана (неговата обезценка) за изкуствено стимулиране на икономическия растеж. Високопоставен представител на американското финансово министерство предупреди в събота, че властите в Пекин ще трябва да демонстрират техния ангажимент за предоставяне на пазарните сили да определят обменния курс на местната валута, дори ако това означава по-силен юан.