През октомври 2008 г., в разгара на финансовата криза, милиардерът и ръководител на Berkshire Hathaway Уорън Бъфет се обажда късно през нощта на тогавашния финансов министър Хенри Полсън с идея как правителството може да направи обрат в икономиката.

Полсън е заспал. Прекарал е натоварена нощ, работейки с екипа си върху различни идеи за политики, за да възстанови доверието в Уолстрийт.

"Бях изтощен", спомня си той в документалния филм "Паника: Неразказаната история на финансовата криза от 2008 г.". Продукцията съдържа интервюта с представители на частния сектор и правителството, понесли в най-голяма степен тежестта на кризата, включително бившите президенти Барак Обама и Джордж Буш-младши.

По това време Конгресът тъкмо е приел Закона за спешна икономическа стабилизация или "спасителния закон", както го нарекоха всички, и създава програма за 700 млрд. долара за облекчаване на проблемите активи, чрез която да изкупи активите на фалиращите банки. Но тези действия не са достатъчни, за да успокоят инвеститорите.

"Докато приемахме това законодателство в Конгреса, ситуацията се влоши. Имахме двата най-големи банкови фалита в историята на САЩ с Wachovia и Washington Mutual. Нуждаехме се от нещо, което ще работи много по-бързо и ще бъде по-мощно", обяснява Полсън.

Докато експертите се надпреварват да намерят решение, Бъфет протяга ръка с идеята си.

Предложението на Бъфет

Тъй като току-що се събужда и не очаква обаждането, отначало министърът е объркан, като дори не е сигурен кой му звъни. "Майка ми има майстор на име Уорън. Чудя се защо ми се обажда?", се пита Полсън.

Щом се ориентира какво става, министърът внимателно изслушва опитния инвеститор, докато той му представя "идеята, която беше зародишът на това, което направихме". Оракула от Омаха предлага да бъде вложен повече капитал в банките, вместо държавата да се опитва да изкупи проблемните активи.

На 13 октомври изпълнителните директори на големите американски банки - Джон Мак от Morgan Stanley, Джейми Даймън от JP Morgan, Лойд Бланкфейн от Goldman Sachs, Джон Тейн от Merrill Lynch и Викрам Пандит от Citigroup - се събират в Министерството на финансите, за да обсъдят предложението на Бъфет.

Не всички банки се нуждаят от помощ по онова време и някои от главните изпълнителни директори не са склонни да приемат пари в брой, притеснявайки се, че това би могло да разкрие пред обществеността, че изпитват сериозни затруднения и да накара инвеститорите да се оттеглят.

Но Полсън настоява, че спасителният план е необходим, за да се възобнови вярата в икономиката и всички в крайна сметка се съгласяват.

"Вижте, ако имам късмет, управителният ми съвет ще ме уволни и ще се махна от цялата тази лудост", казва шефът на Morgan Stanley Джон Мак.

Срещата в крайна сметка убеждава финансовото министерство да внесе 250 млрд. долара в банковата система, като изтегли средства от Програмата за облекчаване на проблемните активи.

Реакции на спасителния план

Планът не е приет положително от всички. Протестиращите излизат по улиците, за да изразят неодобрение по отношение на факта, че парите на данъкоплатците са използвани за спасяването на богатите инвеститори на Уолстрийт, чиято лоша преценка, както мнозина смятат, е главната причина за кризата.

"ПАРИ за ОТПАДЪЦИ?", пише на един от лозунгите. "Спасете работещите хора, не богатите!", гласи друг.

"Мисля, че все още има много хора, които смятат, че сме спасили компании и помогнахме на Уолстрийт, защото се опитвахме да помогнем на нашите приятели във финансовата индустрия, а не извън собствения ни интерес в защита на американската икономика", казва бившият председател на Федералния резерв Бен Бернанке.

Полсън, Бернанке и Председателят на Фед в Ню Йорк Тимъти Гайтнър твърдят, че са спасили Уолстрийт, за да помогнат на цялата икономика. Въпреки че признават, че не са свършили перфектна работа в справянето с кризата - например не успяват да предотвратят срива на Lehman Brothers - те държат на решението си да върнат парите обратно в икономиката чрез банките.

Пазарът непрекъснато се възстановява от 2009 г. насам, поради което Полсън определя спасителната програма като "най-успешната, но и широко мразена програма в историята на човечеството".

Това "може би е най-големият финансов спасителен план изобщо", съгласен е бившият президент Буш-младши. "Мисля, че намесата вероятно ни спаси от депресия", твърди той.

В очакване на следващата криза

Въпреки че икономиката на САЩ в крайна сметка се възстанови от кризата през 2008 г., някои експерти предвиждат, че неадекватното банково регулиране може да предизвика друга криза в близко бъдеще.

Бившият председател на Федералния резерв Джанет Йелън твърди, че заемите на задлъжнелите компании са проблем. "Мисля, че нещата се подобриха, но мисля, че в системата има гигантски дупки. Инструментите, които са на разположение за справяне с възникващите проблеми, не са големи в САЩ", обяснява тя.

През септември Бъфет каза, че нова финансова криза е неизбежна, благодарение на същите основни човешки черти, които допринесоха за тази преди 10 години: ревност и алчност. За съжаление, "това е постоянна част от системата", смята изтъкнатият инвеститор.