Американската средна класа затъва във все повече задължения, за да запази начина си на живот.

Автомобилите, колежът, къщите и здравеопазване стават все по-скъпи, но доходите стагнират през по-голямата част от последните две десетилетие, въпреки лекото повишение в последно време. За да запълнят дупката между приходи и разходи, американците теглят все повече заеми, пише The Wall Street Journal.

Потребителският дълг, в който не броим ипотеките, се покачи до $4 трилиона - рекордно високо ниво, дори с пресметната инфлация. Ипотеките паднаха след кризата, но отново вървят нагоре.

Студентският дълг достига общо $1,5 трилиона през миналата година. Заемите за автомобили се покачват с общо 40 процента през последното десетилетие до $1,3 трилиона. А средният заем за нов автомобил се покачва с 11 процента, изчистен от инфлацията, до $32 187.

Необезпечените лични кредити отново са на мода - резултат от конкуренцията между финтех индустрията и големите банки за клиенти.

Увеличението на дълга отчасти може да бъде отдадено на ниските лихви след кризата насам, които промениха коренно и кредитoполучателите и кредитодателите. Потребителите все повече се нуждаят от заеми, компаниите все повече не могат да продават без тях, а икономиката, която разчита на потребителските разходи за над две трети от брутния вътрешен продукт, би закъсала тежко без кредитите.

От една страна растящите потребителски заеми са вот на доверие в бъдещето. Хората теглят днес с идеята, че утре ще имат достатъчно доход, за да върнат средствата. Потребителските заеми обичайно растат, когато получателите им са сигурни, че няма да загубят работата си.

Но огромният дълг създава и риск за икономиката. Той ще остане малка заплаха, поне докато безработицата е ниска. Но ако работните места започнат да намаляват, множество кредитополучатели няма да могат да обслужват задълженията си. Фед намали лихвите в сряда и защото вижда риск от забавяне, което може да увеличи безработицата.

Средният доход на домакинство в САЩ достига $61 372 в края на 2017 г., по официални данни. Когато бъде включена инфлацията, това е съвсем малко над нивото от 1999 г.

В същото време обаче цените на жилищата растат с 290 процента през последните три десетилетия. Средната такса за колеж се покачи с 311 процента. Средните разходи за здравеопазване растат с 51 процента.

Средният дълг по кредитни карти в САЩ е $8 390 за домакинство, с 9% повече спрямо 2015 г.

Взимането на заем за жилище, което в бъдеще ще поскъпне, или за заем за обучение, което ще увеличи доходите в бъдеще, може да са умни решения. Но тегленето на кредит за покриване на ежедневните разходи или покупки като автомобили, които губят стойност, прави по-трудно спестяването на средства за инвестиции в акции и имоти, които създават богатство. Така ръстът на потребителското кредитиране увеличава неравенството.

Икономиката на САЩ нарасна почти двойно от 1989 до 2016 г. Общо, всички забогатяват. Но ръст в притежание на активи се забелязва активно при тези с високи доходи.

Средното богатство на домакинствата в средните 20% по доходи се покачва с 4%, след изчистване от инфлацията, между 1989 и 2016 г. до $81 900. За тези в топ 20% средното богаство се увеличава над два пъти до $811 860. А за този 1%, който получава най-високи доходи, увеличението е цели 178% до $11 206 000.

Да го кажем по друг начин: стойността на активите на домакинствата от 1989 до 2016 г. расте с $58 трилиона. Една трета от тях отиват в най-богатия 1%. До 2018 г. ръстът е $66,5 трилиона - и 78% от него отиват в домакинствата, които инвестират в акции и други финансови инструменти.

Покупката на дом ще стане лукс

Американците, които са в средата по доходи, вече не могат да си позволят средния по цена дом, който миналата година е струвал $323 хил. И едвам могат да закупят вече съществуващо жилище, където медианната цена е около $278 хил.

Но никъде не се вижда проблемът толкова ясно, колкото при автомобилите. Средната цена на нови автомобил в САЩ през юни бе $37 285. Но това не спира домакинствата. А как домакинство, което има приход от $61 000 може да си позволи автомобил, който е наполовина от него, е въпрос, който обрисува кредитирането на икономиката. 85% от новите автомобили през първото тримесечие са купени чрез заем и лизинг. През 2009 г. този дял бе 76 процента.

А 32% от заемите са за между 6 и 7 години. Преди десетилетие само 12% бяха толкова дълги.

Задлъжнялостта е изключително висока и скорошното частично спиране на работата на правителството (и изплащането на заплати) показа ясно това. Discover Financial Services съобщи, че хиляди държавни служители не са успяли да направят минималните плащания по кредитните им карти. В случай на спад на растежа - или дори спад на БВП, нивата на дълг на тези хора може да натежи сериозно над икономиката - и то за дълъг период, защото обикновено хората с големи дългове по време на спадове след това опитват да контролират разходите си.