Идеята когато се слагат пари на депозит е да се търси по-висока лихва, защото в крайна сметка така се реализира по-висока доходност. Но високата лихва означава и висок риск -нещо, което няколко германски града може да разберат скоро, по трудния начин.

В средата на миналата седмица Greensill Capital в Германия подаде документи за фалит - нещо, в което тя има опит, защото основната ѝ дейност е препакетиране на дългови инструменти, по-конкретно пакетирането на фактури в ценни книжа; сфера, която самата институция нарича "търговски финанси" изтъкват от Zero Hedge. До нейният срив се стигна, след като основният емитент на такива пакети - конгломератът за метали GFG Alliance, контролиран от Санджай Гупта, прекрати покритието им, в резултат на което Credit Suisse замрази искове за 10 млрд. долара, обезпечени с активи на Greensill, тъй като твърдеше, че вече е невъзможно да им се направи пазарна оценка.

Но във фирмената група не се включва единствено финансовата компания, а нейно дъщерно дружество е и едноименна банка.

За да спре разпространяването на кризата в цялата фирма, германският финансов регулатор BaFin замрази активите на банката. Освен това заведе наказателно дело срещу компанията майка за манипулиране на счетоводните документи. Това обаче едва ли ще е единственото обвинение за фирмата, предвид факта, че само дни преди да обяви фалит, Greensill Capital изтегли 100 млн. евро от собствената си банка.

Фалитите не са необикновена история за корпоративния свят - компании постоянно губят бизнеса си, особено като се има предвид колко сюрреалистични са последните 13 месеца в глобален аспект. Само че, за разлика от повечето фалити, действията на германския регулатор може да нанесат сериозен удар върху... германските данъкоплатци.

Причината е, че, привлечени от относително по-високите лихви, няколко града бяха инвестирали огромна сума, оценявана на почти 600 млн. евро, в срочни депозити с кратък матуритет в банката Greensill. Сред тях са Висбаден, който е столица на германската провинция Хесен, Монхайн на Рейн (при който вложението в банката възлиза на 1000 евро на всеки жител), Бад Дюркхайм, университетският град Гийсен, операта в Кьолн и общинското ВиК предприятие на Хановер.

Властите в някои градове, очевидно изненадани от развоя на събитията, съставиха екипи за проучване на възможностите и за откриване на отговорниците. "Не искам да бягаме от отговорност, но вината може да е на други", каза кметът на Монхайн на Рейн Даниел Цимерман. Градоуправниците в други посочват, че услугите на банката са им били препоръчани от независими финансови брокери, какъвто е случаят на Бад Дюркхайм, вложил на депозит 2 млн. евро.

"Трябва да разберем какво се е случило", каза представителят на градските власти Александър Стенгелин пред Reuters. "Очакваме най-лошото, но се надяваме на най-доброто."

Само по себе си, подобно развитие не би било особен проблем. Но "най-лошото", за което Стенгелин говори, може да е значително по-лошо, отколкото при повечето други случаи на депозити. Причината е, че от 2017 г. насам влоговете на германските градове и някои видове общински дружества не са предпазени от закона за защита на депозитите в банките, което означава, че ако Greensill изгори, същото ще се случи и с парите на германските данъкопатци.

Много слабо е те да могат да разчитат и на министерството на финансите, което посочи пред изданието FinTech, че предвид регулаторната рамка е невъзможно да предоставя помощ на градовете. Освен това от ведомството изтъкват, че засегнатите общини вече са били в тежко финансово положение, но и че в такова се намират много от другите общини, чиито данъчни постъпления спаднаха през последната година.