Всеки компонент на инфлацията е по-различен от преди и не можем да предположим, че това, което е днес ще бъде същото и утре. Например един компонент на инфлацията е капацитетът на икономиката, който зависи от хората, а пандемията имаше огромно влияние върху този капацитет, защото хората преоценява отношението към работата и този компонент се изменя. Това заяви председателят на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК Томаш Хак-Ковач в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

"В този процес имаме и геополитическата ситуация, която не е дългосрочна, но оказва влияние. Русия е най-големия доставчик на газ, най-големият износител на пшеница, а Украйна е на второ място, така че има допълнителни усложнения във вече усложнена ситуация", заяви той.

По думите му мандатът на ЕЦБ и Фед е да се борят с инфлацията, но има съмнение към решителността на централните банки да се борят с инфлацията. В някои държави като Унгария има решителни правителства, които се намесват и започват да слагат тавани на цените и да определят цени.

Нови ценови нива след войната?

"Реакцията на Запада ще е много тежки санкции, които ще имат дългосрочен ефект върху пазарите. Може да си представим санкции като тези на Иран например. Ще има ефект и върху инфлацията. Големият въпрос е каква е реакцията на този еднократен скок, защото може да доведе до спирала на цените и да не е еднократна инфлация", коментира той.

Ако погледнем очакванията на БНБ имаме много висока инфлация тази година от 7,5%, но следващата година започва да се връща до по-нормални нива и ще отнеме още година да се върне до под 2%, което целта на ЕЦБ. "От една гледна точка това е положителен сценарий, но процесът може да по-дългосрочен, поради продължаващи шокове".

Според експерта качеството на кредитите на банките не зависи толкова от инфлацията, колкото от макроикономическата ситуация и ясна опасност качеството да се влоши, но трябва да се отбележи, че е на много високи нива от дълго време. "Банковият сектор в света е да се справи с тази ситуация".

По думите е грешно да се твърди, че таксите на банките се увеличават, защото единствените, в които има по-голям ръст са таксите, свързани с парите в брой. "Банките има 3-4 продукта. Единият е кредитиране - цената там пада и никой не се оплаква. Вторият продукт е депозит, където сме задължение да продаваме на загуба и имаме и такси.

Докога ще продължи ръста на жилищните кредити?

Жилищният пазар е конкретен въпрос и има опасения от различни регулатори по отношение на т.нар. балон. Мненията на банкерите и регулаторите са различни.

"Има определени индикатори за балон, едното от които е когато се отпуснат стандартите за отдаване на кредити, но това не е ситуацията в момента. Другият индикатор е съотношение цена на имот - заплати и предвид настоящото съотношения няма нищо необичайно в ръста. Цените за жилищни кредити продължават да падат освен това".