Amazon (AMZN) е навсякъде в днешния свят, не само защото е едно от най-големите и утвърдени онлайн тържища, но и защото е сред най-големите доставчици на центрове за данни.
Това, с което Amazon е далеч по-малко известна, е, че има общо с атомните електроцентрали. Това стана факт, след като дъщерното й облачно дружество AWS през март закупи ядрено захранван център за данни на стойност 650 милиона долара от Talen Energy в Пенсилвания - директно свързан с АЕЦ.
На пръв поглед сделката показва амбициозните планове на Amazon за разширяване. Но, ако погледнем по-дълбоко, закупуването на "ядрено" съоръжение от компанията говори за по-широк проблем, с който Amazon и други технологични гиганти се борят: ненаситното търсене на енергия от изкуствен интелект.
В случая на Amazon, AWS закупи ядрено захранвания център за данни на Talen Energy в Пенсилвания, за да разположи своя бързо разрастващ се AI център за данни до източник на захранване, поддържайки енергийните нужди, създадени от изкуствения интелект.
Стратегията е симптом на енергийно разчитане, което се изгражда, докато AI се промъква в ежедневието на потребителите - задвижвайки всичко от търсения в интернет до интелигентни устройства и автомобили.
Компании като Google (GOOG, GOOGL), Apple (AAPL) и Tesla (TSLA) продължават да подобряват възможностите на AI с нови продукти и услуги. Всяка задача на AI изисква огромна изчислителна мощност, която се превръща в значителна консумация на електроенергия чрез енергоемки центрове за данни.
Прогнозите показват, че до 2027 г. глобалното потребление на електроенергия, свързано с AI, може да нарасне с 64%, достигайки до 134 тераватчаса годишно — или еквивалента на потреблението на електроенергия в страни като Холандия или Швеция.
Това повдига критичен въпрос: Как големите технологични компании се справят с енергийните нужди, които техните бъдещи иновации в изкуствения интелект ще изискват?
Нарастващото потребление на енергия от AI
Според Pew Research повече от половината американци взаимодействат с AI поне веднъж на ден.
Известният изследовател и учен в сферата на данните Саша Лучиони, който е част от екипа на AI компанията Hugging Face, често обсъжда потреблението на енергия от изкуствения интелект.
Лучиони обясни, че докато обучението на AI модели е енергоемко - обучението на модела GPT-3, например, използва около 1300 мегаватчаса електроенергия - обикновено това се случва само веднъж. Фазата, при която моделите генерират отговори, обаче може да изисква още повече енергия поради големия обем на запитванията.
Например, когато потребител зададе въпрос на AI модели като ChatGPT, това включва изпращане на заявка до център за данни, където мощните процесори генерират отговор. Този процес, макар и бърз, използва приблизително 10 пъти повече енергия от обикновеното търсене в Google.
"Моделите се използват толкова много пъти и наистина се разрастват бързо", каза Лучиони. Тя отбеляза, че в зависимост от размера на модела, 50 милиона до 200 милиона заявки могат да консумират толкова енергия, колкото обучението на самия модел.
"ChatGPT се ползва от 10 милиона потребители на ден. Така че в рамките на 20 дни сте достигнали това "огромно" количество енергия, използвано за обучение чрез внедряване на модела.", каза Лучиони.
Най-големите потребители на тази енергия са големите технологични компании, известни като hyperscalers, които имат капацитета да мащабират бързо усилията на AI със своите облачни услуги. Само Microsoft (MSFT), Alphabet, Meta (META) и Amazon се очаква да похарчат 189 милиарда долара за AI през 2024 г.
Тъй като потреблението на енергия, управлявано от AI, расте, това натоварва допълнително и без това претоварените енергийни мрежи. Goldman Sachs прогнозира, че до 2030 г. глобалното търсене на електроенергия в центровете за данни ще нарасне със 160% и може да представлява 8% от общото търсене на електроенергия в САЩ спрямо 3% през 2022 г.
Това напрежение се усложнява от застаряващата инфраструктура и стремежа към електрификация на автомобилите и производството в САЩ. Според Министерството на енергетиката 70% от далекопроводите в САЩ са към края на своя типичен жизнен цикъл от 50 до 80 години, което увеличава риска от прекъсвания и кибератаки.
Освен това възобновяемите енергийни източници се борят да поддържат темпото.
Лучиони посочи, че мрежовите оператори разширяват използването на централи, захранвани с въглища, за да отговорят на нарастващите енергийни нужди, дори когато производството на възобновяема енергия се разширява.
AI надхвърля обещанията за устойчивост на Big Tech
Microsoft и Google признаха в своите доклади за устойчивост, че изкуственият интелект е възпрепятствал способността им да постигнат климатичните цели. Например, въглеродните емисии на Microsoft са се увеличили с 29% от 2020 г. насам поради изграждането на центрове за данни, свързани с AI.
Все пак възобновяемата енергия остава решаваща част от стратегиите на Big Tech, дори ако не може да отговори на всички енергийни нужди на AI.
През май 2024 г. Microsoft подписа най-голямото регистрирано корпоративно споразумение за закупуване на енергия с гиганта за управление на имоти и активи Brookfield, за да достави над 10,5 гигавата нов възобновяем енергиен капацитет в световен мащаб чрез вятърни, слънчеви и други технологии за генериране на енергия без въглерод. Освен това компанията е инвестирала сериозно в усилия за премахване на въглерода, за да компенсира рекордните за индустрията 8,2 милиона тона емисии.
Amazon също направи значителни инвестиции във възобновяема енергия, позиционирайки се като най-големият корпоративен купувач на възобновяема енергия в света за четвърта поредна година. Портфолиото на компанията вече включва достатъчно вятърна и слънчева енергия за захранване на 7,2 милиона домове в САЩ годишно.
Въпреки това, както отбеляза репортерът на Yahoo Finance Инес Фере, "Проблемът с възобновяемите източници на енергия е, че в определени часове на деня трябва също да изпратите енергия в хранилище за енергия, защото може да не използвате тази енергия по това време на деня."
Освен снабдяването с по-чиста енергия, Big Tech инвестира и в ефективност. Лучиони каза, че компании като Google сега разработват специфични за AI чипове, като например Tensor Processing Unit (TPU), които са оптимизирани за AI задачи, вместо да използват графични процесори (GPU), които са създадени за игралната технология.
Nvidia твърди, че нейните най-нови графични процесори Blackwell могат да намалят потреблението на енергия и разходите на AI модела с до 25 пъти в сравнение с по-ранните версии.
За да видите какво предстои за технологичните фирми, които не управляват разходите за енергия, не търсете по-далеч от Тайванската компания за производство на полупроводници (TSM). TSMC произвежда повече от 90% от най-модерните AI чипове в света и отчете удвояване на разходите за енергия през изминалата година, намалявайки маржовете на компанията с почти пълен процентен пункт, според финансовия директор Уендъл Хуанг.
За да се измери по-точно търсенето на енергия и да се намалят бъдещите разходи, експертите казват, че прозрачността е ключова.
"Нуждаем се от повече регулации, особено по отношение на прозрачността", каза Лучиони, който работи върху проект за оценка на енергийната звезда на AI, който има за цел да помогне на разработчиците и потребителите да изберат по-енергийно ефективни модели чрез сравняване на тяхната консумация на енергия.
Когато става въпрос за приоритетите на технологичните компании, винаги следвайте парите или в този случай инвестициите. Очаква се комуналните компании и технологичните гиганти да похарчат 1 трилион долара за AI през следващите години.
Но според Лучиони изкуственият интелект може да не е просто проблемът - той може да бъде и част от решението за справяне с тази енергийна криза.
"AI определено може да бъде част от решението", каза Лучиони. "Знаейки, например, кога ... водноелектрически язовир може да се нуждае от ремонт, [и] същото нещо с остарялата инфраструктура, като кабели, отстраняване на течове. Много енергия всъщност се губи по време на предаване и по време на съхранение. Така че AI може да се използва или за прогнозиране, или за коригиране [то] в реално време."
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.