Докато компании и държави се състезават за доминация в областта на изкуствения интелект, техните амбициозни планове за изграждане на мощни центрове за данни заплашват да преобърнат енергийния пазар и да оставят обикновените потребители с непосилни сметки за електроенергия.
Нови данни, цитирани от Tom"s Hardware разкриват тревожна тенденция - центровете за данни на технологичните гиганти Amazon, Google, Meta и Microsoft вече консумират 4% от общата електроенергия в САЩ, а до 2028 година този дял може да достигне 12%.
Изкуственият интелект изисква значително повече ток от традиционните облачни услуги, което принуждава компаниите да търсят нестандартни решения.
Главният изпълнителен директор на Amazon Анди Джаси открито призна, че достъпът до електроенергия е основното препятствие пред разширяването на новите центрове за данни. Това кара технологичните компании да влизат в неочаквана роля - те стават едновременно потребители и производители на енергия, като купуват и изграждат собствени електроцентрали с възобновяеми източници, газови турбини и дори ядрени реактори.
Проблемът се усложнява от голямата нестабилност в потреблението на AI системите, които могат да преминат от пикова консумация до минимално натоварване за секунди. Това дестабилизира електрическата мрежа, тъй като дори 10% промяна в напрежението може да повреди електрониката или да активира защитни системи.
Кой плаща сметката?
Разширяването на енергийната инфраструктура поражда критичния въпрос - кой ще поеме разходите? Енергийните компании предупреждават, че технологичните фирми могат да резервират далеч повече капацитет, отколкото в крайна сметка използват, оставяйки данъкоплатците да покриват разходите за неизползвана инфраструктура.
В Охайо електроразпределителната компания American Electric Power предложи специална тарифна категория за центровете за данни, изискваща те да платят за поне 85% от заявения капацитет, независимо дали го използват. Въпреки че технологичните компании се опитаха да договорят 75% ангажимент, регулаторите подкрепиха предложението на енергийната компания.
Последиците вече са видими - от 2020 година средните битови цени на електроенергия в САЩ са се увеличили с над 30%. Това, впрочем, е повече, отколкото е поскъпването на електроенергията у нас за същия период.
До 2030 година се очаква допълнително покачване с 8% на национално ниво, а в щати като Вирджиния увеличението може да достигне 25%. В Охайо домакинствата вече плащат поне 15 долара повече месечно от юни, директно свързано с новите центрове за данни.
Китайското предимство
За разлика от САЩ, Китай изглежда е решил енергийната си задача. Според анализатора на китайската технология Руи Ма, масивните инвестиции в усъвършенствани хидроенергийни и ядрени технологии са осигурили "сигурно и евтино електрозахранване".
Китай разполага с 80-100% енергиен резерв, което му позволява лесно да абсорбира огромното търсене от стотиците изградени центрове за данни. Страната продължава да разширява производствените си мощности, добавяйки ежегодно толкова произведена електроенергия, колкото цяла Германия консумира за година.
Въпреки че част от енергията идва от замърсяващи въглищни централи, Китай инвестира сериозно в възобновяеми източници и може лесно да реактивира конвенционалните тецове при необходимост. Държавната собственост върху повечето електроцентрали и дългосрочното планиране позволяват на Пекин да се подготви за бъдещото търсене.
Ако Съединените щати не адресират своите енергийни предизвикателства бързо, рискуват да изостанат в AI надпреварата, независимо от по-мощния си хардуер. Освен всичко друго, американските потребители могат да се окажат в ситуация да плащат двойно за услуги като ChatGPT - веднъж за абонамента и отново за енергийната инфраструктура, която захранва сървърите...
USD
CHF
EUR
GBP
